Мемориалът на Холокоста в Букурещ е разположен в историческия център на столицата, близо до бившата централа на Секуритате - зловещата тайна полиция от времето на Чаушеску.
Години наред мемориалът не бе свързан с ромите, убити по време на Втората световна война. Едва след дълги колебания и значителен натиск от страна на гражданското общество бе добавено каменно колело - символ на пътя, от който няма връщане. То е поставено в памет на ромите, депортирани от Румъния в Приднестровието.
"Дефицитът на демокрация е най-опасен"
На втори август новоизбраният румънски президент Никушор Дан взе участие в поклонение в памет на ромите, убити по време на Холокоста. С присъствието си той ясно заяви - Румъния трябва да признае историята си и да промени настоящето си, в което общественият дискурс често е воден от омраза.
Румънският министър на труда Петре Флорин Маноле подчерта: "В Румъния се говори много повече за дефицитите в бюджета, отколкото за десния екстремизъм. А дефицитът на демокрация е най-опасен и той не може да бъде преодолян с отделни мерки. Този процес отнема десетилетия." Маноле говори не само като политик, но и като представител на общността - в историята на демократична Румъния той е първият ром, който ръководи министерство.
По време на Холокоста са избити 500 хиляди синти и роми
Ромите използват думата "пораймос" (в превод "унищожение"), за да опишат геноцида, на който стават жертва по време на Втората световна война. Според оценките на историците до 500 000 синти и роми са избити от нацистите и техните съюзници.
В Румъния режимът на Йон Антонеску, който е в съюз с Хитлер, депортира над 25 000 роми в Приднестровието. Те са стигматизирани като "асоциални" и "номади". Откарани са с товарни влакове без храна и вода. Много от тях умират от глад, тиф и последиците от бруталното насилие, на което са подложени. "Тези над 25 000 жертви на Холокоста изглежда не са били достатъчно", казва румънският депутат от ромски произход Николае Паун. Днес в Европа има групировки, разпространяващи "расистки, ксенофобски и разпалващи омраза лозунги", срещу които трябва да се борим.
До 2004 година, в която докладът на комисията "Ели Визел" официално призна участието на Румъния в Холокоста, за "пораймос" до голяма степен се премълчаваше. За него не се споменаваше в политическия дискурс, нито бе тема в училищата.
"Да познаваме, но и да признаваме историята"
"Наш дълг е да познаваме, но и да признаваме историята си", заяви румънският президент Никушор Дан по време на събитието. Румъния има склонността да се изолира от собствените си проблеми, вместо да ги решава. Все още съществуват дискриминация и дълбоко вкоренени нагласи, които трябва да бъдат променени, допълни Дан. Министър Маноле от своя страна подчерта, че в Румъния законите, които забраняват расистките, антисемитските изказвания и прославянето на военни престъпници, от десетилетия не се прилагат достатъчно строго, пише "Дойче веле".
"Разнообразието е ресурс, а не претекст за омраза", каза Юлиан Парашив, директор на румънската Агенция за ромите. Ромите са една от най-младите етнически групи в Румъния - потенциал, който политиката и икономиката до голяма степен пренебрегват. Според Парашив ромите са "част от румънската нация - от създаването на съвременната национална държава".
На втори август не само бе почетена паметта на последните роми, загинали в Аушвиц-Биркенау - този ден напомня и за съпротивата през май 1944 година. Тогава затворниците се опитват с лопати и други инструменти да възпрат убийците си. Международният ден в памет на Холокоста над ромите почита и оцелелите, които до днес пазят дълго отричаната памет.
"Никога повече започва днес"
Каталин Манеа, правителствен съветник и представител на румънската ромска партия, определя като добра стъпка за запазване на паметта планирания нов избираем предмет в училищата за историята на робството и депортирането на ромите. Както и създаването на първия национален Музей на ромската култура. "Децата - роми или не - трябва да знаят кои сме ние и какво се е случило", посочва Манеа.
По време на поклонението румънската външна министърка Оана Цою си спомни за времето, когато преди 20 години е била доброволка в летни лагери за ромски деца: "Много от тези исторически събития научих едва там - те липсваха в учебниците ми, в дома на родителите ми, в публичния дебат".
В събитието участва и германската посланичка Ангела Ганингер. "Наш дълг е не само да съхраняваме историите на жертвите, но и да ги разказваме - особено в времена на дезинформация и разделение." Ромите и днес са обект на дискриминация, дори в Германия: в училищата, при търсенето на работа, на пазара на жилища.
Германия е показала, че признаването на собствената вина не отслабва обществото, а го укрепва. "Никога повече започва днес", обобщи Ганингер.
