Египет оспорва собствеността на Гърция на най-древната християнска обител в света
На 29 май в Гърция гръмна като мегатонна бомба новината, че има опасност статутът на православния манастир “Св. Екатерина” в Синай да бъде променен от египетската държава. Заглавия като “Трилър със Синайския манастир” и “Решение, което минира гръцко-египетските отношения”, “Ще се превърне ли “Св. Екатерина” в Дисниленд или лунапарк в Синайската пустиня?”, “С какви лостове за натиск разполага ЕС спрямо Кайро?” наводниха гръцките медии.
Те коментират взетото на 28 май от египетски съд решение, което оспорва режима на собственост като ход на официалната египетска държава. Мнозина от анализаторите са солидарни, че въпросът е повече политически и икономически, отколкото от верско естество.
Манастирът “Света Екатерина”, построен по склоновете на свещената планина Хорив на Синайския полуостров в Египет, е смятан за най-стария действащ християнски манастир в света и от 2002 г. е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Основан е от византийския император Юстиниан между 527 и 565 г. сл.Хр. В архитектурата му се вписва параклисът на “Пламтящата къпина” - мястото, където според преданието,
Мойсей вижда Бог, който го призовава да изведе израилтяните от робство в Египет. Тук се срещат трите монотеистични религии, тъй като всички те почитат това място като свято. Манастирът осъществява симбиоза с техните особености, без обаче никога да губи гръцко-православния си характер.
Позицията на Атина
Правителственият говорител Павлос Маринакис заяви, че премиерът Кириакос Мицотакис остава ангажиран с публичните уверения и тези, които е получил на четири очи от президента на Египет, за запазване на гръцко-православния характер на манастира и очаква подписване на съответната спогодба между двете страни.
На 4 юни гръцкият министър на външните работи Йоргос Герапетритис посети Кайро начело на експертна делегация. Целта бе възстановяване на статуквото отпреди издаването на съдебното решение, когато Гърция и Египет бяха на крачка от постигане на извънсъдебен компромис.
Гръцката страна се е фокусирала най-вече върху религиозните, културни и международни измерения на историческия паметник. Поискала е да бъде защитен статутът му на уникален манастир и това да бъде гарантирно юридически. Дипломатически източници посочват, че на срещата египетският външен министър Бадр Абделати се е ангажирал да бъде запазен “свещения религиозен характер на обителта”, но не е имало развитие по въпроса за имуществото на манастира, като този възлов проблем остава нерешен.
Според Евангелос Венетис, експерт по международни отношения, близкоизточни въпроси и ислям, зад съдебното решение и позицията на Египет се крият големи икономически и религиозни интереси, които са функция от геополитическите конфликти в Газа, Израел и Судан.
“Манастирската обител е успяла да просъществува петнайсет века, посрещайки войни, иконоборство, набези, световни конфликти, но и нападения на крайни мюсюлмански елементи, които Ал-Сиси до момента съумява да потиска. Въпросът е докога. Ситуацията за пореден път е особено трудна…”, пише Венетис в гръцкия вестник “Етнос”.
Двете цели на Гърция
По думите му Гърция е в “пълно затъмнение” за истинските развития на нещата, а би трябвало вече да е заела позиция като държава. Краткосрочната ѝ цел според него трябва да бъде отменянето на съдебното решение, а средносрочната - да се превърне в “гарант” и “сила съгарант” на автокефалния манастир “Св. Екатерина” в Синай по силата на двустранна договореност.
В уравнението около въпроса със собствеността на манастира влизат всички открити за Египет фронтове, каквито са различията с Израел, Палестинският въпрос, бежанците от Газа, жестоката гражданска война в съседен Судан и дори натискът, на който страната от поречието на Нил е подложена за пълно възстановяване на отношенията с Турция.
Историята на казуса
Съдебният спор в ущърб на светата синайска обител започва от екстремистки мюсюлмански елементи преди 13 години, коментира експертът. Въпреки че Абдел Фатах Саид Хюсеин Халил ал-Сиси държи дистанция от крайните мюсюлмани, на настоящия етап той не би могъл да открие нов фронт срещу тях, особено в период, когато наоколо му съществуват отворени рани.
По думите на Венетис съдебното решение води манастира “Св. Екатерина” към затваряне и унищожаване, а опитите на египтяните да успокоят световната общественост окачествява като “гальовни приказки”. “Никое съдилище няма юрисдикция върху правата на конкретния манастир.
Имотите му са вакъфски
- тоест дарение без изначално намерение за придобиване на имуществени права. Ако обителта бъде лишена от имотите ѝ обаче, тя няма да има средства да се издържа и ще трябва да бъде закрита. А освен всичко друго в случай и на най-малка промяна във вътрешните дела на Египет новият ред на нещата ще изгони за една нощ монасите”, пише в анализа си експертът.
Опасно геополитическо уравнение
“За нещастие манастирът “Св. Екатерина” е станал част от опасно геополитическо и дипломатическо уравнение. Чрез него правителството на Ал-Сиси всъщност притежава една постоянна преговорна карта не само спрямо християнския и мюсюлманския свят, но и спрямо Израел, който също има много голям интерес от древната християнска обител. Нека не забравяме, пише Венетис, че съдебното решение излезе паралелно със суровите преговори между Египет и Израел, за да приеме бежанци от Газа. И ако първоначално правителството на Ал-Сиси бе заявило, че няма да приеме палестинци, в крайна сметка то се съгласи да настани половин милион. Това е пример, че египетското правителство е подложено на жесток натиск в тази сфера”, коментира експертът.
Судан и контрирането със САЩ
Друг открит фронт е случаят със Судан, където бушува жестока гражданска война. Египет неформално е “против Съединените щати”, с които иначе е в добри отношения. Но от едната страна е генералът, поддържан от Египет, а от другата - водачът, подкрепян от Саудитска Арабия и САЩ. И тук Египет също е подложен на натиск, затова иска да има в ръце преговорни карти.
Отношенията Египет - Турция
“От шест месеца насам е настъпило голямо сближаване между Турция и Египет. Отношенията им са се подобрили, въпреки че ние тук в Гърция искаме да вярваме, че двете страни ги дели дистанция. Имам впечатление, че и в тази област оценките, които се правят в Гърция, са неточни”, отбелязва анализаторът.
Изключителната икономическа зона (ИИЗ)
Особено решаващо е посещението на гръцката дипломатическа делегация в Египет (разговорите в Кайро на министъра на външните работи Й. Герапетритис на 4 юни). Вече никой не трябва да смята за даденост доверието на Египет в подписаното между двете държави през 2020 г. Споразумение за демаркация на изключителните икономически зони в Източното Средиземноморие във връзка с правата за петролни сондажи и такива за природен газ в Средиземно море и създаването на ИИЗ.
“След изкореняването на гърците от Мариупол в Украйна, също и изличаването на гръцките православни в Сирия, Гърция понася още един голям удар - има преговорни карти, но няма външна политика. Разполага с лостове за въздействие срещу Египет, но не ги използва”, коментира Венетис. По думите му гръцката държава за момента се позовава на добросъседските отношения, на международното право и ЮНЕСКО. Но според него позициите ѝ като държава трябва да са кристално ясни. Той очаква от гръцката дипломатически делегация начело с министъра на външните работи Герапетритис, която бе в Египет в началото на юни, да постигне незабавно отменяне на съдебното решение и Гърция да бъде утвърдена като “гарант” или сила “съгарант” на автокефалния манастир.
“Всякакво друго развитие аз бих оценил като голямо поражение за гръцката външна политика, Гърция и християнството”, завършва Венетис, напомняйки думите на света Екатерина: “Проявете милост към всички онези, които почитат паметта ми”.
(По материали от гръцкия печат)
