Страната ни трябва да предприеме мерки срещу политиката на Виктор Орбан, който е трансмисия между интересите на Москва, Белград и Скопие в наш ущърб, казва историкът
- Проф. Павлов, блокира ли България пътя на Северна Македония към ЕС? И въобще какво се случва в отношенията България - РСМ, след като премиерът Мицкоски сравни намеренията на страната ни с тези на Русия към Украйна?
- Отношенията между България и Северна Македония в момента са на най-ниската си точка, като изключим диктатора Тито, когато фактически са отсъствали. Това се дължи най-вече на политиката на правителството на Християн Мицкоски.
В това вече няма никакво съмнение за никого. В последните дни у нас това се коментира много оживено и е напълно обяснимо - правителството на Християн Мицкоски се опита по недопустим начин чрез лобизъм да наложи свои пропагандни тези на ЕС.
Това, разбира се, очаквано, не стана. Естествено имаше реакция от страна на българските евродепутати и на българската държава, макар и закъснели, но в крайна сметка това, което се реши в сесията на Европейския парламент, е единственото решение.
Не може в доклад за напредването на една държава по пътя към ЕС да има обяснения за някакъв многовековен език, идентичност и подобни фантазии. Чиста проба пропаганда, в която и самият Мицкоски не вярва.
По важното е, че в текста на решението се говори за сръбския свят и за това, че правителството на Мицкоски на практика обслужва чужди интереси. Ръководено е от мотиви, които нямат общо с разширяването на ЕС, и това става все по-очевидно.
Хубавото е, че най-накрая в Европа това беше забелязано.
Що се отнася до полемиката дали това е победа, или поражение за България или Северна Македония, мисля, че подобна полемика е безсмислена. Победата е на здравия разум, а поражението - на опита на Скопие да използва всичко за долнопробна пропаганда от архаичен тип и антибългарски нападки, които виждаме, че няма намерение да спира.
Съгласен съм с това, което някои наблюдатели посочиха за зависимостите на това правителство. Още веднъж искам да обърна внимание, че България трябва да предприеме някакви мерки срещу политиката на правителството на Виктор Орбан, който на практика е трансмисията между интересите на Москва, Белград и Скопие в ущърб на България.
- На какво се обосновава тази ваша теза?
- Унгария първа даде политическо убежище на Никола Груевски, който е издирван от закона. Една страна-членка на НАТО, дава политическо убежище на тъкъв човек. По време на правителството на Зоран Заев Груевски избяга по комичен начин по всички правила на екшъните.
Унгарското влияние в РСМ е много силно, най-вече по линия на медиите, но фактически с унгарско посредничество се прокарват великосръбски и великоруски, а и китайски цели. Всъщност идеята е да се попречи не само на България, а въобще на разширението на ЕС.
В това отношение правителството на Мицкоски е безропотен изпълнител на тази воля, лишена от смисъл от гледна точка на хората в Македония.
- Какво мислите за обидите по адрес на външния ни министър Георг Георгиев?
- Те показват едно изключително ниско качество, нежелание и невъзможност да се води диалог. Това са елементарни махленски приказки, които не приличат на министър-председател.
И то на държава, която по дефиниция е приятелска на България и съюзническа в рамките на НАТО. Той наистина трябва да се извини, в което аз определено не вярвам.
Мисля, че това е добър урок и за нас като общество, и за самия ЕС, и за здравомислещите хора в РСМ - че по този начин не може. Верният път е наистина към ЕС в най-близки приятелски отношения с България, а не към сръбския свят, към Путин и Китай.
- А има ли връзка нападението над кметицата на Скопие Данела Арсовска с нейното BG гражданство? Евродепутатът Андрей Ковачев призова външното министерство и нашето посолство в Скопие да осигурят правна и морална защита.
- Не само кметицата на Скопие има български паспорт. И хора от обкръжението на Мицкоски също имат. Не бих се изненадал, ако и той самият има наш паспорт. Бакалските обяснения, които се дават от македонска страна, че това било, за да се работи на Запад, отдавна са несъстоятелни, тъй като хората от РСМ имат пълната възможност да работят и без BG гражданство. Но те искат BG паспорти.
И едно от полезните неща, които се случиха тези дни, е, че имаше изявление от страна на министър Даниел Митов, че 216 хил. души имат или са в процедура да получат BG паспорти. Това показва, че не става дума за няколкостотин, както твърди Мицкоски в неговия брутален стил, а за 1/5 от т.нар. македонци.
- Как ще се отрази това нагнетяване на напрежение на българите в РСМ?
- В Македония няма българско малцинство. Хубаво е да го разберат и нашите политици. Там има българско мнозинство. Не мога да кажа нещо друго, тъй като съм историк и разсъждавам обективно, макар и емоционално.
В конституцията на РСМ българите трябва да бъдат записани като държавнотворен народ и тук мисля, че трябва да предприемем действия като държава, чрез Съда в Хага и други институции, да осъдим правителството на Мицкоски за апартейд или ксенофобия.
Оказва се, че в РСМ човек може да бъде какъвто си иска, но не и българин. При 216 хил. спазили условията на нашия закон, което става с лична ангажираност, подпис и всичко останало.
Като председател на Агенцията за българите в чужбина, когато се прие тази практика, добре знам какви хора идваха - потомци на лежали по затворите, на войводи. Да се говори, че това е някаква търговия, е напълно неприемливо. Става дума за българи, каквото и да мисли Мицкоски.
Всъщност при т.нар. преброяване тези хора бяха над 3000 души, и то при машинации. Вероятно тези, които са се осмелили да се декларират като българи, са няколко пъти повече. А тези игри, че българите ще бъдат вписани в преамбюла, а не в основните текстове, също говорят за цялата нищожествена политическа мисъл на това правителство.
То следва политиката на Никола Груевски, на сръбския свят. Действа като враждебна сила на собствения си народ и държава.
- Какво трябва да е поведението на България?
- Трябва активизация от наша страна, защото ние действаме на принципа да се реагира, когато има нападки срещу България.
Като цяло нямаме ясна политика към РСМ, а тя трябва да бъде на различни равнища. Да включва контактите между хората, между общините, между културни институции. Нека да не допускаме и това "източниот сосед".
Това не е нова формула, дори името България някак си е забранено, да не говорим, че това Бугария, което е наложено по югославско време, е крайно време самата Македония да го изостави.
- Как приемат обикновените хора в Северна Македония тази антибългарска риторика?
- Самите хора живеят в такава държава, която е много далече от демокрацията. Биха могли да бъдат посочени и други примери, в които правителството на Мицкоски действа така враждебно.
Във времето на трагедията в Кочани да се пускат антибългарски филми по една телевизия, която е сръбска, да се честват сръбски празници. Всичко това говори за истинските цели на това правителство.
България винаги е помагала.
Да не припомняме и за танковете по време на голямата криза с опитите на албански крайни елементи за сепаратизъм. Така че българската помощ е нещо постоянно и тя се помни от хората. Въпросът е, че в Скопие няма нормална медийна среда.
Човек, който има изявено българско самосъзнание, нито може да прави кариера, нито нещо друго. Става дума за несвобода и тотална липса на демокрация. Това трябва да бъде основната критика от страна на ЕС.
Що се отнася до докладчика за напредъка на РСМ към ЕС Томас Вайц, виждаме как Северна Македония, следвайки старите модели на Титова Югославия, успява да лобира и да прокарва тези, които не виждам с какво са полезни за самата РСМ. Явно целта е да се търсят скандали. Те очевидно целяха провокация и я получиха, но получиха и заслужен урок от страна на ЕС.
Както на шега го казва моят приятел и колега проф. Николай Овчаров, става дума за македонския мишок и българския лъв, ако обърнем каламбура на Мицкоски за Георг Георгиев в правилна посока.
- Какви са ползите за правителството на Мицкоски в тази ситуация?
- Това правителство има характеристики на нещо като полутоталитарен режим и целта е запазване на властта на всяка цена. Това са стари връзки от югославско време, на най-различни агентурно политически, икономически интереси.
Мисля, че будните хора в самата Македония го знаят.
- Как се отнасяте към твърденията, че Даме Груев, Яне Сандански и др. са част от македонската идентичност?
- Това е огромна лъжа и всички исторически извори го опровергават. Виждаме бойкотирането на историческата комисия, която в момента бездейства, и то по вина на македонската страна. Тя дори смени нейния състав, за да бъде от съвсем послушни изпълнители на пропагандата.
В крайна сметка в учебниците по история продължават да се ширят антибългарските тези. В XXI в. връщането към Средновековието, в което саркастично ни упреква Мицкоски, се отнася за него. Връщането към едни архетипи на Коминтерна, на пропагандата.
Активните контакти с хората в Македония на всякакви равнища е истинският път на отношенията с тази толкова близка до нас държава.
През тези години имахме положителен напредък, особено по времето на премиера Любчо Георгиевски и Иван Костов, по времето на Симеон Сакскобургготски, на Зоран Заев. В крайна сметка имаше конструктивен диалог. Още по-тъжно за мен е да наблюдавам поведението на президента Силяновска, която е като някакво ехо на пропагандните тези на Мицкоски.
- Каква е вашата прогноза, как ще се развият тези отношения?
- Влиянието на европейските институции и на НАТО е достатъчно силно, за да се говори например за коридор №8. Идвайки на власт, Мицкоски буквално заяви, че такъв коридор е ненужен, а той е нужен и на България, и на РСМ, и на целия Северноатлантически пакт. Така че този натиск трябва да продължи.
Въпросът е ние да разясняваме на нашите партньори в ЕС и НАТО какви са истинските цели на тази политика, която води правителството на Мицкоски. Решението на ЕС потвърждава, че в крайна сметка бяхме разбрани. Има необходимост от много по-голяма активност от българска страна.
Ние сме хора от научната сфера и културните среди, не можем нищо да предвиждаме. Мисля, че трябва да е инициатива на външно министерство. Преди 7 г. с колегата Овчаров имахме полезен проект "Мисия България". Посетихме тогава 14 държави с лекции за българската култура.
Нещо подобно трябва да се поднови и в Западна Европа, и в самото Скопие. Българската научна и културна общественост имат достатъчно потенциал да разяснят на света и на самата Македония за какво става дума.
ВИЗИТКА
- Роден на 12 юли 1958 г. в с. Пейчиново, област Русе, в семейство на учители
- През 1978-1982 г. завършва история във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий"
- От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави във Великотърновския университет, професор, доктор по история
- От 1998 до 2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина
- Автор или съавтор на повече от 400 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия
