- Предстоят ни важни инвестиционни решения за енергетиката: двата нови блока на АЕЦ "Козлодуй", 4 нови ПАВЕЦ, чрез които държавата ще осигури по-ниски и поносими цени на тока за битовите потребители, казва министърът на енергетиката
- Като министър поех ангажимент да предоговоря излизането на домакинствата на свободния пазар и го направих, иначе сметките от 1 юли щяха да скочат с 60%
- Г-н министър, обявихте, че от Хонконг до Вашингтон всички големи фондове са заявили готовност да финансират българската енергетика и това да е изгодно за нея. Какво показва емитирането на облигации на БЕХ?
- Излязохме на пазарите на облигациите седмица след положителния конвергентен доклад на Европейската комисия и Европейската централна банка. Целта ни първоначално беше рефинансиране на старата облигация за 600 млн. евро. Очакванията на банките, които ни подпомагаха, бяха за лихва около 5,25%. Успяхме да постигнем да е с 1% надолу, което прави 100 млн. евро, които ще се спестят за 5 г.
Като видяхме, че заявките бяха за 3,6 млрд. евро, решихме да се възползваме от тази добра цена и записахме 200 млн. евро повече, като тези средства ще бъдат насочени към проекти в българската енергетика.
- Разбирам, че тези средства ще бъдат инвестирани в първата нова ПАВЕЦ. Защо е нужна тази централа?
- Предвиждаме четири нови ПАВЕЦ. Това са два огромни язовира, които се свързват с тръби, и в часовете, когато цената на енергията е по-ниска или близко до нулевата, се използват помпи, за да се качи водата в горния язовир. В часовете, когато цената е висока, пускаме тази вода да произвежда ток и държавната енергетика да реализира печалба или да осигури по-ниска цена за битовите потребители. От друга страна, такъв тип централи помагат да балансираме електроенергийната система не само на България, а на целия регион. В моменти, в които има излишък или недостиг на енергия, ПАВЕЦ се задействат и балансират системата. Моята амбиция е България да се превърне в огромна балансираща мощност на Балканите, която да подпомага сигурността на доставките във всичките държави. Видяхте какво се случи в Португалия и Испания. А проблемът там беше, че липсваха точно такъв тип въртящи мощности, каквито са ПАВЕЦ, ВЕЦ, ТЕЦ и АЕЦ.
- Колко струва една нова ПАВЕЦ?
- Между 1,5 и 3 млрд. лв. в зависимост от дължината на тунелите, които трябва да бъдат правени. Затова с премиера Росен Желязков и вицепремиера Томислав Дончев разговаряхме, че държавата ще започне строителството на една такава централа в момента, в който имаме пълния набор от документи. За останалите три ще търсим варианти, съществува възможност за концесиониране и след като се изплатят вложенията на инвеститорите, да бъдат предадени на НЕК.
- Държавата има сериозни инвестиционни намерения в енергетиката, като че за първи път толкова мащабно от 36 г. насам. Освен новите ПАВЕЦ, разширението на "Чаира", модернизиране на преносната мрежа, вертикален газов коридор. За какви пари става дума?
- Смея да твърдя, че много неща се направиха през годините. Изградиха се нови газопроводи, подмениха се компресорни станции, разширява се подземното газово хранилище, действията за VII и VIII блок на АЕЦ “Козлодуй”, проучванията, които се правят от 2012 г. в дълбоко Черно море. Но сега трябва да вземем важни инвестиционни решения - догодина за двата ядрени блока, за ПАВЕЦ. Очаквам до края на месеца детайлната сметка, която правят “Уестингхаус” и “Хюндай” за двата нови блока в АЕЦ “Козлодуй”.
- Актуални ли са тези 16 млрд. евро, които се спрягат в публичното пространство?
- За мен е важно, като бъде назована цифра, да е ясно какви дейности са калкулирани. Очаквам колегите да бъдат коректни и цената да бъде устойчиво определена, без да се налага да правим промени. По вертикалния газов коридор започнахме първи от държавите по цялото трасе - Гърция, България, Румъния, Молдова, Украйна, Унгария и Словакия, да изграждаме участъците. Там са малко над половин милиард лева, които се инвестират. Не на последно място планираме инвестиции чрез включване на държавата в проучванията в Черно море.
Има решение на Народното събрание БЕХ да се включи с до 20%. Ако бъде открит газ, държавата ще получава концесионна такса и тя ще влиза в държавния бюджет. Отделно холдингът ще получава допълнителни приходи. И не на последно място, българските граждани и бизнес ще спестяват огромни разходи за транзитните такси.
- От доста време се търсят нефт и газ в българските води на Черно море, а ги няма, докога ще продължава?
- Връщам се от Норвегия и там говорих с техния министър на енергетиката и петрола. Той ме посъветва - не се отказвайте. Така че е въпрос на действие, на търпение и на инвестиции. Знаете, че Румъния и Турция вече имат своите открития.
- Бяхте в Осло - какво видяхте при съхраняването на въглероден диоксид, което може да се приложи и у нас?
- Видях инсталация за улавяне на въглероден диоксид, която е следствие от 25-годишни опити. Не да затваряме индустрии или въглищни централи, а да уловим и съхраняваме тези емисии или да произведем от тях допълнителни продукти. Разработката е на норвежката държава, съвместно с Heidelberg Materials, познати в България като “Хайделберг цимент”. Това е първият в света проект по улавяне на въглеродни емисии в циментов завод.
- Можем ли да вземем нау-хау от тях?
- Разбрали сме се с “Хайделберг цимент” още от август да правим срещи и да търсим възможност да се пренесе това ноу-хау на българска територия. Емисиите са един голям бич за индустрията и енергетиката. Аз съм човек, който търси иновативни решения и съм сигурен, че ще се справим с това.
- Реално се започват действия по новите проекти, но каква е гаранцията, че при такава динамична смяна на властта те няма да останат на хартия?
- Мисля, че българските граждани и българските политици научиха своя урок от последните 4 години политическо безвремие. Сегашният кабинет беше създаден, за да върнем нормалността в държавата. Като говорим за нормалност, тя е свързана с предоговаряне на плана за възстановяване, със стартиране на важни проекти не само в енергетиката. В крайна сметка е изключително важна политическата стабилност, за да се случат тези проекти в указаните срокове. Другата алтернатива е да не правим нищо, нея винаги я има, но аз съм човек на действието и смятам, че трябва да работим непрекъснато и да търсим решения.
- Каква е визията ви за енергетиката, казвате, че за нея трябва поне 20-годишен хоризонт?
- България е била, е и трябва да бъде нетен износител на електрическа енергия. За да продължи това, трябва да инвестираме по няколко линии. На първо място в свързаност, на второ - в нови мощности, за които вече говорих. И дано да намерим големи количества природен газ. Сигурен съм, че най-евтиният газ е собственият и това ще ни даде възможност от него да произвеждаме и електроенергия.
От гледна точка на електроенергийна свързаност, имах идеи още като зам.- министър през 2021 г. С колегите от ЕСО представихме проект, който да дава възможност за пренос на електроенергия от север на юг, от изток на запад. България е една от най-добре свързаните държави в региона и сме кръстопът за транспортиране и производство на енергия. Още в първите си седмици като министър предложих на колегите от Румъния и Унгария проекти, които бих желал да се случат в максимално кратки срокове. Това са още две нови междусистемни връзки с Румъния, които бързо биха могли да се изградят. Към България и от нас към съседните държави могат да се пренасят 4500 мегавата на всеки час.
- Само че има тапи, които не позволяват да се транспортира от Западна Европа на изток и обратно, което вдига цената на тока. Как ще се справите с този проблем?
- Обединили сме се с унгарците, румънците и гърците. В понеделник поставихме въпроса пред европейския енергиен комисар Йоргенсен, защото не е честно спрямо държавите в Югоизточна Европа цената във Франция например да е два пъти по-ниска от тази в региона ни. И всичко това се дължи на тесните места в мрежата. Имаме разбирането на политическото управление на Европейската комисия в лицето на президента Урсула фон дер Лайен, на вицепрезидентите и на енергийния комисар, но трябва да се форсира и самата администрация.
Всеки ден в слънчевите часове не се произвеждат у нас близо 15 000 мегаватчаса електроенергия, защото между 10 и 15 ч цената в региона е ниска. Разширяването на електропроводите на територията на Унгария, Австрия, Германия, Полша ще даде шанс тази енергия да се произведе и да стигне да стигне в централната и в западната част от Европа. В часовете, в които ние имаме висока цена, ще ни даде шанс тяхната енергия, която е устойчиво евтина, да достигне до нас и това ще бъде предимство и за двете страни.
В ЕК ни показаха пътна карта, но аз предпочитам действия. Защото вертикалният газов коридор си го правим ние, междусистемните електропроводи - също, и спестеният от Европа ресурс трябва да реши тези конкретни проблеми.
- Либерализацията на дребно беше отложена от парламента за неопределено време, след няколко дни ще има свободен пазар за домакинствата на едро. Какво ще се случи?
- Успяхме да спасим битовите потребители да не бъдат на свободен пазар. Към днешна дата само КЕВР взема решение на каква цена ще купуват своята енергия. Единственото, което се променя, е начинът, по който ги компенсираме. Всичко става чрез фонд “Сигурност на електроенергийната система”, в който влизат 5% от приходите на всеки електропроизводител, парите от продажба на емисии и лимитите за различните технологии, над които те внасят сумите във фонда.
- Колко пари на година трябват за компенсации на бита?
- По първоначални сметки са около 1 млрд. лв. От 1 юли нищо не се променя. За да покажем, че държавата подпомага този процес, в сметката за август потребителите ще видят колко от юлската им сметка е компенсирана.
- А докога домакинствата ще бъдат на регулиран пазар?
- Държавата трябва да е отговорна към своите граждани. Няма как. Направих конкретна сметка, ако домакинствата имат постоянно потребление на ток през деня, което нямат, ако бяха на свободен пазар, сметката им от 1 юли щеше да скочи с 60%. Но понеже имат потребление с пикове сутрин и вечер, тяхната сметка щеше да скочи със 100%, особено през зимните месеци, ако бяха на борсата. На нея цената на енергията е седем пъти по-висока, отколкото в регулираната. Аз поех ангажимент към българските потребители още когато ме избираха за министър на енергетиката, че ще предоговоря този ангажимент с Европейската комисия и няма да го допуснат това нещо.
След три месеца и половина денонощни преговори успяхме да постигнем, че и от 1 юли Комисията за енергийно и водно регулиране ще продължи да определя цената на тока.
- От 1 юли токът и парното за домакинствата ще поскъпнат съответно с 4,5 и 4,6 на сто. Има ли основания за това?
- Цената от 1 юли се определя от КЕВР и тя прави сметките на база инфлация плюс инвестиции в мрежите. Инфлацията е в рамките на 2,5 до 3%, а инвестициите в мрежата са още 1,5 до 1,8%. Така се стига до повишение от 4,6%. В момента средната сметка за ток на домакинствата е около 70 лв. и ще се увеличи с около 2,50 до 3 лв.
- Отблокиран ли е планът за възстановяване в частта му за енергетиката?
- Успяхме в рамките на пет месеца да предоговорим предвиденото затваряне на въглищни централи и излизането на битовите абонати на свободния пазар. Няма да създаваме орган, който да отиде да спира тецове или някоя топлофикация и хората да останат на студено или на тъмно.
- А какво стана с преговорите с Брюксел за увеличаване на парите за батериите - за големите и за малките?
- За големите батерии с Европейската комисия сме договорили още 20% увеличение на бюджета. За малките батерии по същия начин. Имаме утвърждение от страна на комисията да финансираме и класираните в резервните списъци. Чакаме официалното потвърждение.
