През него минават 18 -19 милиона барела дневно нефт
Иран постоянно заплашва да затвори Ормузкия пролив, въпреки че от такава стъпка ще бъдат засегнати неговите съюзници. Но кой ще бъде най-засегнат?
Проливът е артерията на световния петрол. През него преминава една пета от световното потребление на суров петрол.
С избухването на сблъсъците между Иран и Израел цените на петрола скочиха със 7%, но бързо се върнаха, защото проливът остана безопасен.
Дори и Иран да изпълни заплахата си, той ще плати скъпа цена, защото ще прекъсне основния си източник на доходи и ще навреди на интересите на своя голям съюзник Китай, казва Дейвид де Рош, асистент в Центъра за изследвания на сигурността в Близкия Изток и Южна Азия.
Той обяснява пред Al Hurra: „Основният източник на приходи за Иран е продажбата на петрол на Китай. Китай също има големи внос и износ на енергия от другата страна на залива. Китай е основният спонсор на Иран в момента и затварянето на Ормузкия пролив ще навреди на интересите на Китай повече, отколкото на която и да е друга държава".
През пролива, който се намира между Оман и Иран, минават 18 -19 милиона барела дневно нефт, кондензати и горива. Това го прави един от най-чувствителните пунктове в света.
Експертите отдавна предупреждават, че всяко затваряне на пролива може да наруши движението на корабите и да удари международната търговия в дълбочина.
„Това е международен пролив. В миналото Иран твърдеше, че неговите териториални води го включват, но това не е вярно по няколко причини. Първо, считам, че това е географски невярно. Второ, има морско право, което гарантира правото на преминаване през крайбрежните зони там", добавя де Рош.
Проливът свързва Персийския залив на север с Оманския залив и Арабско море на юг. Широчината му е 33 километра в най-тясната точка, а ширината на входните и изходните коридори не надвишава три километра в двете посоки.
Значението на пролива не се ограничава само до Иран, големите държави от ОПЕК като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт и Ирак разчитат на него за износ на по-голямата част от суровия си петрол, особено за азиатския пазар.
Ако той бъде затворен, страни като Кувейт, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия ще бъдат сериозно засегнати, тъй като по-голямата част от износа им преминава през Персийския залив. Затова те ще понесат икономически загуби, подчертава де Рош.
За да избегнат този сценарий, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства от години работят за намиране на стратегически алтернативи за износ на петрол извън пролива.
Американската енергийна информационна администрация оценява, че около 2,6 милиона барела дневно от неизползваните тръбопроводни мощности в двете страни могат да бъдат потенциална алтернатива.
Катар, най-големият износител на втечнен природен газ в света, пренася почти целия си износ на газ през този пролив, което представлява около една четвърт от потреблението на втечнен природен газ в света.
Пети американски флот, базиран в Бахрейн, е натоварен със защитата на търговското корабоплаване в региона.
Де Рош смята, че ако Иран изпълни заплахите си да затвори пролива, това може да подтикне страните от Персийския залив да отвърнат, което ще промени изцяло ситуацията в региона. „Те ще имат мотив да играят по-активна роля в конфронтацията с Иран. В момента тези страни не позволяват прелитане над територията си... Затова израелски самолети летят над Сирия и Ирак, за да нанасят удари по Иран. Но ако тези страни преценят, че Иран накърнява интересите им, икономическата им сигурност или нещо друго, те могат да променят позицията си".
Ормузкият пролив - огнище на напрежение
Ормузкият пролив е бил многократно огнище на напрежение. През 1973 г. арабските производители, начело със Саудитска Арабия, наложиха петролно ембарго на западните държави, подкрепящи Израел във войната му с Египет.
Тогава западните държави бяха основни купувачи на суровия петрол, произвеждан от арабските държави. В момента Азия е основен купувач на петрола на ОПЕК.
Съединените щати увеличиха производството си на течни нефтени продукти повече от два пъти през последните две десетилетия и се превърнаха от най-големия вносител на нефт в света в един от най-големите износители.
По време на ирано-иракската война (1980-1988 г.) всяка от страните се опита да прекъсне износа на другата в така наречената „война на танкерите".
През юли 1988 г. американски военен кораб свали ирански пътнически самолет, загинаха 290 души на борда му. Вашингтон заяви, че това е било инцидент, а Техеран – че е умишлено нападение.
През януари 2012 г. Иран заплаши да затвори пролива в отговор на американските и европейските санкции. През май 2019 г. четири кораба, сред които два саудитски петролопревозвача, бяха атакувани край бреговете на ОАЕ извън пролива.
