Заплахата от война има способността да променя мнението на хората — дори и на онези, които се противопоставят на еврото.
Управляващата класа в Швеция се заиграва с идеята да приеме единната валута на ЕС, търсейки сигурност в числеността, за да се предпази от геополитическото напрежение от двете страни на Атлантическия океан, пише "Политико".
Отказът от собствената валута би противоречал на десетилетия шведско мислене по отношение на Европа, според което националният контрол върху кроната е жизненоважен политически инструмент за управление на икономиката.
Швеция никога не е имала официално изключение от паричния съюз като датските си съседи, но референдумът от 2003 г., който показа ясно мнозинство против присъединяването, означаваше, че нито Брюксел, нито Франкфурт някога са натискали по този въпрос.
Но точно както войната на Русия в Украйна подтикна традиционно неутралната Швеция да се присъедини към НАТО, така и непредсказуемите търговски политики на американския президент Доналд Тръмп променят разговора около паричната суверенност.
Във вторник министърът на финансите Елизабет Свантесон заяви пред парламента на страната, че нейната Умерена партия ще създаде експертна група, която да прецени плюсовете и минусите от присъединяването към еврото – ако партията остане на власт след парламентарните избори през септември.
„Политиците може да се притесняват, че в случай на тежка криза – като военна ескалация в Балтийския регион или сериозни сътресения другаде по света – кроната може да се обезцени много бързо, което да има тежки последици за икономиката", заяви главният икономист на EFG Bank Стефан Герлах пред "Политико".
Кроната загуби повече от 20% от стойността си спрямо еврото през последното десетилетие, преди да се възстанови донякъде през последните месеци. Внезапен срив в отговор на геополитическите напрежения би могъл да принуди шведската централна банка, Riksbank, да увеличи разходите по заемите, за да предотврати скока на цените. А това, от своя страна, би могло да тласне шведската икономика към пропастта.
Riksbank заяви в четвъртък след редовното си заседание по политиката, че макар общата й оценка за икономическите перспективи да не се е променила от декември, „последните събития, например във връзка с търговията и външната политика на САЩ, разшириха диапазона от възможни резултати за това, което може да се случи в бъдеще".
Шведската икономика е устойчива на такава несигурност, отбеляза тя, „но настроенията в домакинствата и корпоративния сектор могат да се влошат бързо".
Дали тези фактори са достатъчни, за да променят позицията на Швеция по отношение на еврото, тепърва ще се разбере, каза Герлах, посочвайки дълбоко вкорененото недоверие към начина, по който се управлява единната валута, и опасенията от бъдещи спасителни операции за суверенни държави.
„Политиците ще преценят рисковете от външна криза спрямо рисковете от нова криза в еврозоната", каза шведският икономист, който е бил и заместник-управител на централната банка на Ирландия.
Общественото мнение остава предпазливо. Проучване на Евробарометър от миналата година показа, че само 39% от шведите смятат, че страната е готова да приеме еврото. Това е с 7 процентни пункта повече от преди десет години и може да се увеличи още, ако напрежението на международната сцена заплаши кроната.
С неотдавнашното приемане на България в евроклуба Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция остават последните страни, които все още не са се присъединили. Тяхното присъединяване е задължително по закон, след като отговорят и поддържат определени икономически критерии за определен период от време. Избягването на тези критерии е стратегия, която страни като Полша са приели, за да държат евро банкнотите далеч от портфейлите на своите граждани.
„Нашата икономика се представя значително по-добре от повечето от тези, които са приели еврото", заяви полският министър на финансите Анджей Домански пред Financial Times, позовавайки се на стабилния растеж, ниската безработица и нарастващите заплати. Този аргумент не важи непременно за Швеция, чиято икономика е много по-малка и по-уязвима от глобалната несигурност.
Продължаващото преследване от страна на Тръмп на Гренландия, която се контролира от съседката на Швеция Дания, може би вече е преместило обществената подкрепа сред шведите още по-далеч към еврото, заяви шведският икономист Ларс Калмфорс пред "Политико".
Калмфорс председателстваше последната експертна група в Швеция, която разгледа предимствата на приемането на еврото през 1996 г., три години преди въвеждането на единната валута. Но това беше преди 30 години. През декември Калмфорс публикува доклад, в който твърди, че днес ползите от приемането на еврото – като по-интегрирана търговия, икономическа стабилност и геополитическо привеждане в съответствие – надвишават разходите, дори ако това означава загуба на независима парична политика. Новата оценка е продиктувана както от политически, така и от икономически съображения, заяви той.
Присъединяването към еврото ще отнеме години, дори ако нова експертна група препоръча приемането му, заяви министърът на финансите Свантесон пред парламентаристите във вторник. Предпазливият подход е необходим, за да се запази подкрепата на дясната популистка партия „Шведски демократи".
Подкрепата на партията е жизненоважна за поддържането на настоящото малцинствено правителство, а тя е категорично против членството в еврозоната. Но в настоящата нестабилна обстановка може да не е нужно много, за да се предизвика промяна в общественото мнение, според Герлах.
„Достатъчно може да е руски дрон, влетял в шведското въздушно пространство", каза той.
