Едва ли някой нов Неделчо Беронов, скъпи евроатлантици
Кой ще е новият президент догодина? Отсега залагам 10 лева, че на втория тур единият от двамата ще е кандидатът на “Възраждане” - просто защото такъв е текущият скандал в обществото, “Възраждане” срещу всички останали.
И още 10 лева залагам, че
накрая ще победи другият кандидат,
тъй като в балотажа обикновено печели по-умереният. Стига да има поне малко харизма, и президентството му е в кърпа вързано.
Лесно е да се каже “малко харизма”. Уви, прогресивната общественост у нас има истинска дарба да залага на кандидати без това малко нещо. Преди десетина дни прочетох поредното открито възвание от същата позната група евро-атлантически интелектуалци, повечето доценти и професори, които пак са запретнали ръкави да излъчат най-подходящия състезател. Намеренията им са благородни, но дали ще помогнат - или ще изправят някой нов Неделчо Беронов срещу Костадин Костадинов? Той ще бъде схрускан като картофен чипс. Достатъчно е да видим какви успехи имаха кандидатите, за които същите тези професори и доценти викаха и ръкопляскаха в миналото.
Да тръгнем от фаталната 2001 г. Тогава точно същите експерти стояха мощно зад Петър Стоянов, победата му беше в кърпа вързана, но стана тя, каквато стана - Петър Стоянов сбърка наратива. Уж го съветваха най-прогресивните мозъци, а не улучи ваксата.
Както и да е - и сребърният медал е успех
Но през 2006 г. избраникът на сините партии Неделчо Беронов, лека му пръст, взе под 10 на сто и дори не помириса балотажа. За сините умни глави изборът бе перфектен - великолепен юрист, чисто като планински извор минало, но уви – избирателят не го оцени и изпрати на балотажа Сидеров. Възмутително.
През 2011 г. прогресивната общност съвсем се изложи. Тогавашният Съюз на десните сили (забележете – пак СДС, но вече са махнали демокрацията) заложи на Румен Христов и взе 1,95 на сто от вота. От жалост не ми се коментира, то е
все едно да риташ умрял кон
И така нататък. През 2016 г. Трайчо Трайков взе 5,87 на сто, през 2021 г. Лозан Панов взе 3,87% - това бяха все чудесни хора, евроатлантици с всички богоугодни качества, с изключение на едно – политическата харизма.
За прогресивния професор това вероятно е плюс - щом няма харизма, значи не е популист. Уви, народът е прост и все на популисти попада.
Тази серия провали би трябвало да накара прогресивните професори да се запитат – ставам ли аз самият за тази работа?
Да анализираме проблема чисто аритметически
Например през 2016 г. Румен Радев взе около 25 процента на първия тур. На последните парламентарни избори обаче партията БСП бе взела едва 15 процента. Значи тя надхвърли потенциала си с цели 40 процента. На втория тур Радев взе 60 процента, т. е. 4 пъти повече от базовия потенциал на БСП. Който го е подбрал за кандидат, явно го бива, направил е от малкото много.
Уви, при евро-атлантическата общност виждаме точно обратното, тя
упорито взема 2-3 пъти по-малко от потенциала на своите партии
и коалиции. Какъв е изводът? Че видните доценти, професори и общественици просто не са за тоя занаят. Казвам го с уважение и им свалям шапка, но числата са си числа.
Би трябвало да се замислят - не са ли те кутсузът на българската демокрация? Ако да, не е ли по-добре да минат на заден план? Скромността винаги краси скромния.
След поредицата неуспехи, напоследък в тази общност
изплува старата идея за първичните избори
Щом през 1996 г. тя донесе успех на Петър Стоянов, защо не и сега?
Ами защото тогава СДС бе огромна партия, на нея се уповаваше поне 50 на сто от електората. Затова резултатът от първичните избори имаше сравнително добра представителност за народа като цяло. А и БСП бе така загазила, че дори теменужката на Костов щеше да я победи.
Днес обаче партиите, които се крият зад буквите ДБ, трудно минават бариерата. Следователно техните първични избори са една ехокамера. Щом кандидатът се харесва на толкова тесен интелектуален кръг, гарантирано няма да е по вкуса на широкото безпросветно население.
Но дали ако ДБ направи първичните избори заедно с ПП, резултатът ще е по-близък до вкуса на съвкупния избирател? И това не е достатъчно. 20 на сто пак е ехокамера и пак нов Неделчо Беронов, лека му пръст. Чудесен юрист и човек беше, просто нямаше шанс да стигне до балотажа.
Представете си, че срещу вас е Костадин Костадинов. Ще го победят ли Неделчо Беронов, Трайчо Трайков, Лозан Панов? Възможно е, но едва ли. Значи вместо да изпишете вежди, ще извадите очи - ще хвърлите България в лапите на Путин.
За да спасите България от тези лапи, трябва да направите първичните избори заедно с ГЕРБ.
Знам, че това ще е пореден катарзис за измъчената демократична общност. Но щом като бяхте в една сглобка, защо не и в една бюлетина? Родината иска жертви!
Оставяте борбата с корупцията в килера, залагате на голия евроатлантизъм, запушвате си носа и се хвърляте в битката.
Вече няколко пъти споменах Костадин Костадинов, без изобщо да съм го питал, за което се извинявам. Твърде вероятно е той да не се кандидатира, а да предложи някой друг знаменосец на бунта. Просто го давам като хипотетичен пример.
Но да речем, че все пак е той. Кой може да му надвие?
Който и да е антикостадинът, без харизма не става.
А това е някаква мистика и загадка. Едно съм забелязал – тя рядко спохожда правилните кандидати.
Всяка майка знае, че синът ѝ рядко харесва тази мома, която е добра за него. Та така е и с правилните политици.
ДБ май са се насочили към Петър Стоянов. Да, той е достоен за уважение политик, но днес едва ли ще е по-харизматичен, отколкото беше през 2001 година. Народът е прост, не разбира какво е добро за него.
Моето скромно мнение е, че прогресивната общност трябва
да мисли за балотажа, а не за 5-те процента на първия тур
Тогава може би най-сигурният избор е някой кмет, който вече няколко пъти се е доказвал на мажоритарни избори в 2 тура. Например Димитър Николов – кметът на Бургас? Димитър Николов срещу Костадин Костадинов – това е напълно достоен двубой според мен.
Но това е само пример. Нищо неясно, само в едно съм сигурен - че прогресивната общност пак ще намери своя Неделчо Беронов, лека му пръст.
