Президентското искане не може да бъде друг документ освен акт за позициониране, но сигналът, който дава навън, е ужасен
Още акценти:
- Ако влезем в еврозоната, този кабинет може да изкара пълен 4-годишен мандат. И заслужено да си обере лаврите
- Няма причина Европа да отива към над 2% разходи за отбрана. Купуване на оръжие при липса на подготвени хора не е ефективно
- Спекулациите, че еврото води до инфлация и плащане на чужди дългове, са опровергани
- В 12 без 5 се появи искане за референдум за дата за еврото. Не откъде да е, а откъм президента. Не стигна до пленарната зала, стана ясно и че е противоконституционно. Може ли обаче да разколебае Брюксел за конвергентния доклад, който очакваме, и каквито сигнали има, г-н Дацов?
- От самото начало бе ясно, че това не може да бъде никакъв друг документ освен акт с политическо значение и позициониране. Заявката за провеждане на референдум няма никаква стойност. Всеки, който има малка правна култура, знае, че имаме международен договор и поети ангажименти в него. Дори да се беше провел, референдумът пак нямаше да има никаква правна стойност. За съжаление, той обаче показва отношението на българските политици към законите. Не само президентът, но и други са прибягвали до подобни ходове в годините.
А конкретно на въпроса - единственото, което прави, е да позиционира президента в определена среда и да говори на определен електорат. Да, навън подобни послания, направени от върховете на нашите политици - не искам да казвам държавници, защото държавникът прави други неща - дават лош сигнал. Всяка политическа нестабилност поставя под съмнение ангажиментите ни и това е много лошо послание към всички, с които работим. Изглеждаме ужасно отвън.
- Премиерът Желязков спомена за хибриден натиск и такъв от политически и бизнес кръгове датата да се отмести неясно за кога. Достатъчно мощни ли са, за да успеят?
- В България винаги е имало бизнес среди, които не са имали изгода нито от влизането ни в ЕС, нито от задълбочаване на интеграцията. Имат си бизнес интереси, които събирателно наричаме организирана престъпност. Но те дори след влизането ни в ЕС си поминуват чудесно благодарение на българската реалност. По-скоро смятам, че има определени настроения срещу еврото, но тези хора лесно се адаптират и за тях влизането в еврозоната не е такова препятствие, че да харчат такива големи пари, за да го спъват.
На българските политици отношението Изток - Запад не им влияе, те вземат решения, базирани на определени моментни интереси. Така че политическите борби у нас нямат нищо общо с Изтока и Запада. А и да го кажем по-просто - едните ни се водят приятели, а другите нямат пари да плащат.
- Но все пак ние сме членове на икономическия, но не и на паричния съюз. Което означава, че след като сме покрили критериите и Брюксел каже “да”, ние на свой ред трябва да кажем “да”, за да въведем реално еврото. И да фиксираме курса си, вярно, записан в закон, но той може да бъде променен. Има ли някаква вероятност това да не се случи или поне да се забави след 2026 г.?
- Няма време за подобни упражнения. Надявам се всичко да свърши в рамките на един месец. След доклада, и след крайните юридически формалности в ЕС решението ще дойде до юли. Сроковете са такива. На 4 юни ще се оповестят двата доклада, след това има ЕКОФИН, следва крайно одобрение на Еврогрупата и приветстване на България за добре дошла. Срокът след доклада е около месец и половина. България след втората или третата седмица на юли месец ще бъде с определена дата и определен курс за приемане на еврото. И започват да текат сроковете за практическото въвеждане.
- Комуникационна кампания за еврото обаче почти няма. Вакуумът е запълнен от полуистини или откровени неистини, които основно плашат хората. Защо се стигна дотам?
- Малко са хората, за които въвеждането на еврото е стратегически избор. Голяма част от останалите играят нещо като танго - стъпка напред, стъпка назад. Безспорно политическата ситуация се отрази. Чисто технически дори институциите, които трябва да водят – МФ и БНБ, не бяха съвсем сигурни каква ще бъде вътрешнополитическата ни позиция.
Този тип политика от последните няколко години, която определям като гранична, с недостатъчно ясно заявени намерения, се отразява на всичко. Например, във времена, в които трябва да имаме дефицит около 1%, ние смятаме за голямо постижение той да бъде граничен с 3% и дори да се чудим дали го изпълняваме, или не. Липсата на ясна фискална политика, на бюджетни политики, които да са ефективни, дават една обща несигурност за това какви са желанията и какви трябва да са стъпките.
Администрацията ни също не е в най-добрата си форма. На ниво министри и зам.-министри има такива бледи примери на хора с прекалено стандартна биография, че няма защо да очаквате от тях нещо особено да се случи. Проблемът с капацитета си стои и на по-долните нива. Като добавим и слабата подготовка на политиците ни, несъобразяването им с нивото на администрацията, получаваме този резултат.
Освен това двете кампания - “за” и “против” еврото, са с различен характер и различен пик във времето. Тази “против” почива на страха и е правена от хора, нито един от които не е работил в институции и няма практически опит. Всеки нормален човек би погледнал кои са говорителите и ще види, че нямат никакъв опит с вземане на решения, независимо от това, че някои са минали през МФ и БНБ. Ако трябва да си измажете къщата например, вие кого ще повикате - някой, който е мазал, или теоретик, който, освен да философства, дори не знае как се прави на практика.
- Влезте в полето на страха, въпреки че не е вашето. Кажете например, когато влезем в еврозоната, ще се конфискуват ли влогове, ако не се ползват? Има хора, които вярват на това и се страхуват, още повече че то излезе от устата на депутат.
- Недоумявам как изобщо може да се задава такъв въпрос. Повечето от хората, които го говорят или се страхуват, нямат влогове. Но освен че нямат влогове, нямат и достатъчно разум да отварят сайт, да прочетат, да попитат хора, които знаят. Забелязвате ли, че няма активни хора, които истински работят, които създават нещо и да са против еврото. Голяма част от тези, които са против или вярват на такива измислици, са такива, които харесват потури, веят байраци, кълнат се в изконни български ценности. Това не стига.
- Сигурен ли сте, че като влезем в еврозоната, ще отговаряме за дълговете на други държави? Тази теза като че ли смени поизтърканата опорка за еврото, което носи инфлация.
- Това се носи от десетина години, сега само се възкресява. Беше много модерно през 2019 г. И тогава стана ясно, че се говорят глупости, чудя се защо пак тази глупост. Точно с тези държави, които се смятаха и смятат за най-опасни и се казва, че ние ще им плащаме дълговете, виждате ли какво се случи? В тях дойдоха правителства, които ги държи главата, образно казано, ако визирам Гърция и Италия.
И в момента България може само да мечтае да има резултати, сходни на техните. Никой вече не говори за техните дългове, защото приеха и правят политики, които ги топят всяка година, стабилизираха си икономиките. Онази спекулация, че на еврото се дължат и инфлация, и дългове, и какво ли още не, бе опровергана. Видя се, че не еврото, а онези които управляват, са виновни. Лошото е, че всички ще носим отговорност, ако те и управляват.
- Преди ден ЕК оцени положително бюджетната ни прогноза. Фискалният съвет обаче излезе с особено мнение върху разходите за отбрана. Защо?
- Най-важното в този нов документ е т.нар. фискален път, въведен в ЕС. В момента има три групи държави. Първата група са такива, които имат над 60% ниво на дълга и дефицит над 3%. За тях т.нар. фискален път се изчислява от ЕК и те трябва да покажат в рамките на 7 години как ще се върнат в нормалния път. Втората група е на държави с нарушения или по дълга, или дефицита. За тях периодът е четиригодишен, но отново ЕК казва какъв е таванът на този фискален път. Третата, в която попадаме ние, е на тези, които са под 60% ниво на дълг и под 3% дефицит. Те имат право сами да определят фискалния си път. Ние го направихме.
- Да преведем тези нови изисквания така - критериите за дълг и дефицит не са нещо еднократно, та да си кажем “покрихме ги, влизаме”. Те вече стават постоянни, защото са полезни за всяка национална икономика.
- Точно така. От една страна, така върви дисциплиниране, защото след ковида се разпуснахме всички, не само ние. Затова в момента има нужда от голяма фискална стабилизация. А целта е тя да бъде за дълъг период, защото политиците не могат да избягат нито от цикъла на националната си икономика, нито от избори на 4 години. Да припомним, че нито едно правителство, което е правило реформи, не е избрано втори път.
- Върнете се на разходите за отбрана. Не показва ли примерът с Украйна, че една държава вече не може да се справи с агресия дори и ако сама си прави оръжията от нейни компании, както препоръчвате?
- Препоръката ни е друга. Нашият фискален план е на ръба, т.е. покрива минималните изисквания. Казано на наш език, смятаме, че има достатъчно фискално пространство, което да се преструктурира, и не е необходимо да се прави допълнителен дефицит и да се използва предпазна клауза. Защото предпазните клаузи са добра идея, но само ако действат като мост, за да направиш преход. Той пък е ефективен, ако е в рамките на една година, а не разтеглен във времето. Затова не виждаме причина Европа да отива към над 2% разходи за отбрана. Купуване на оръжие при липса на подготвени хора не е ефективно.
А има и друго - военният министър се гордее, че имало трима кандидати за едно място. Нали знаем откъде идват те - от реалния сектор, където произвеждат, за да отидат на място, в което няма да правят нищо, но ще получават заплати, по-големи от това, което биха взели при същата квалификация. От гледна точка на заплати правим повече разходи за тях от американците. Структурата на разходите ни трябва да бъде променена.
- Какви очаквате да бъдат преките и косвените ефекти от търговската война, от войната през санкциите и как ще ни засегнат?
- Това, което виждам от страна на Европа, засега е разочароващо. САЩ играят добре структурирана, стратегическа игра. Всички останали ,с изключение на Китай, имат недостойно поведение. Видимо нашите политици - визирам и европейските - дори в тази критична обстановка не знаят какво трябва да се случи.
- Очаквате ли идващите дни за тежки решения да доведат до поредната политическа нестабилност у нас – нови избори, служебни премиери, президентски битки? И как това ще се отрази на икономиката и финансовата ни система?
- Карате ме да вляза в нещо, което е спекулация. За мен има два сценария. Ако влезем в еврозоната, този кабинет може да изкара пълен 4-годишен мандат. И не виждам никаква причина нещо друго да се случи. Някои хора може да си правят сметката при въвеждането от някои чисто технически трудности да предизвикат вътрешно напрежение и да се отиде към нови избори.
Мисля обаче, че ще вървим по първия сценарий, само че по по-бавния и труден път. Следващата година по подобие на Хърватия ще станем притегателна сила за инвестиции, защото се появяваме на една специална карта. В Хърватия има скок, подобряване на всички параметри, качествен скок. Тя е с най-висок икономически ръст в последните две години след въвеждането на еврото. Това ще се случи и в България и този кабинет, който е сега, заслужава да си обере лаврите от влизането.
