- Дължим на българските граждани качествен закон за личния фалит, без заблуди и нереалистични очаквания, казва правосъдният министър
И още акценти в интервюто
- Чрез електронното връчване ще се скъсят сроковете и за реакция на администрацията, така че да няма възможност да бави производството
- Целим да ускорим производствата, елиминираме риска от човешка грешка, корупцията и спестяваме разноски на гражданите
- Ще създадем и регистър на арбитражите, за да не става така, че в някой жилищен блок се събират двама и съдят хора, които изобщо не подозират това
- За мен законопроектът за медиацията е най-големият ни успех. Недопустимо е спорове между юристи да стоят на пътя за възможността българите да получават по-бързо съдебна защита, а държавата да получи стотици милиони евро
- Министър Георгиев, като един от вашите основни приоритети очертахте справяне с бавното правосъдие. При положение че министърът няма правомощия в съдебната власт, какви мерки предвиждате?
- Съдебната система е независима и министърът няма право да се меси във висящи съдебни производства. Но в същото време от Министерството на правосъдието зависи в областта на съдопроизводството да се провежда такава държавна политика, че съдилищата да работят по-бързо и ефективно. Разбира се, не и за сметка на справедливостта. Това, което можем да направим, е да подготвим законодателни промени за справяне с бавното правосъдие.
- Установихте ли причините за бавното правосъдие?
- Една част е общоизвестна. През последните седмици правим задълбочени анализи за причините, водещи до забавяне на граждански, наказателни и административни дела.
Напреднали сме по отношение на изводите, свързани с работата на административните съдии. Имаме готова визия за необходимите промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по отношение на режима на призоваването, по която работим със съдиите. Процесът най-често се шиканира (бави) чрез призоваването и връчването на книжа и съобщения. Това, върху което работим като законодателни промени, предвижда дигитализация в три области. Едната е електронното съобщаване и призоваване, тоест всичко да се връчва по електронен път на гражданите, юридическите лица, адвокати, нотариуси и институции, както и самите съдилища да комуникират електронно помежду си. Целим да ускорим производствата, елиминираме риска от човешка грешка, корупцията и спестяваме разноски на гражданите.
- Ако някой не си отвори имейла, ще се смята ли за призован?
- Не откриваме топлата вода и няма да има ограничения за гражданите, напротив, има предвидени нови възможности да използват съвременните цифрови технологии, за да им е по-удобно и евтино. Има три фази, които, ако дигитализираме успешно, производството се ускорява чувствително и те се състоят в задължаване на администрацията, съдебните органи, организациите и административните органи като общини и централна власт да ползват задължително електронна комуникация и цифрови технологии - да подават всички документи по електронен път. Така минимизираме риска от злоупотреба, грешки и корупция.
На първо място са призоваванията, на второ - електронната преписка. Например сега гражданин обжалва решение на Столичния общински съвет, компетентният орган разпечатва на хартия килограми с преписки, минава време, докато призовкарят връчи призовката и тече срок от момента на връчването. Чрез електронното връчване ще се скъсят сроковете и за реакция на администрацията, така че да няма възможност да бави производството. И вместо тези килограми хартия ще се изпраща електронната преписка. Тоест ще има задължителна електронна комуникация между самите институции - администрацията и съда.
И на трето място, искаме да въведем в АПК по удачен и прецизен начин възможността за видеоконферентна връзка и отдалечен достъп за справки и процесуални действия по делата изцяло онлайн. Например вместо гражданин от Стара Загора, който търси социална помощ, пенсия или лечение в чужбина на детето си, да пътува за дело в София, на което се явява за 5 минути пред съда, чрез сигурна електронна връзка той да може да се включи и да участва в производството от административния съд в окръжния град, в който живее. Същото се отнася и за вещото лице. Ето как ефективно можем да се борим с бавното правосъдие. Това ще спести за гражданите много разноски и време, разбира се.
- Само за административните дела ли ще има такава възможност?
- Говорим за административните дела, да. Пред административните органи текат производства по над 200 материални закона и после отиват в административните съдилища. Тези три лъча на дигитализацията обхващат всички дела по тези над 200 закона, които се гледат по реда на АПК. Наред с това в голяма степен вменяваме задължение на административния орган, например НАП, НОИ, да приемат, разглеждат и изпращат електронно заявленията, което означава да има електронна диря във всеки момент преди преписката да стигне до съда. Решенията не са революционни, но с точния арсенал от мерки ще имаме основа да развием реално работещо, електронно административно правосъдие като това в другите държави в ЕС.
- Тоест кореспонденцията между гражданина и НОИ ще бъде електронна и ако се стигне до съд, цялата документация ще бъде на едно място и електронно изпратена.
- Точно така, целта е електронната документация да е на едно място, вместо деловодителите да събират преписките, да снимат и освен хартия да губят и време. Дава се възможност и за повече защита. Гражданинът няма да бърза до края на работния ден да подаде жалбата, защото ще може да го стори и в 23,30 часа например по електронен път.
Реформата в административното правораздаване е тази, с която сме готови до голяма степен. Сега анализираме и забавянето при гражданските и наказателните дела и се надявам през април да сме готови на базата на емпирични данни и на конкретни показатели. Аз съм технократ и много държа не на общите приказки и поредните помпозни визии, а на ясни конкретни стъпки.
В момента има около 20% електронно призоваване на страните в административните производства, целта е да достигнем над 80% с промените и с реализация от Върховния административен съд на големия проект за електронно правосъдие по плана за възстановяване, който е в напреднала фаза. Не казвам, че дигитализацията е панацея, но е мярка и за превенция срещу корупцията. Тя гарантира категорична прозрачност и ускорява административното производство. Така ще гарантираме и киберсигурността. Изключително полезни и нужни са и срещите със съдиите. Вече имах такива в Пловдив и в София. През пролетта ще посетя всички апелативни райони, за да се видим с административните ръководители на апелативни, окръжни, районни и административни съдилища, да си кажем кривиците и да търсим заедно работещи решения.
- Какво ви казаха съдиите от Пловдив и София?
- Те дават конкретни съвети, когато видят, че има реално желание за диалог. Българските съдии са гръбнакът на съдебната система.
Българските магистрати - съдии, прокурори, следователи, са почтени, достойни и имат най-голям интерес да показват, че системата работи, че са чисти от зависимости и противодействат на корупцията. За това те са най-важният ни съюзник в този процес. Без магистратите правосъдният министър не може да постигне нищо.
Възстанових една работна група по състави, които едновременно са нарушение и престъпление, тоест в един закон едно нещо е обявено за нарушение, а в друг - за престъпление. Това дава възможност за различно прилагане, дори за корупционен натиск. За да се изчистят тези дублиращи се нарушения, съм привлякъл специалисти, стъпваме и на опита на съдия с докторат по темата. Има много талантливи и подготвени хора. Работата на министъра е да ги намери, да ги увери, че има смисъл от това да участват в поредните работни групи. Налагам като подход консултации с академичните среди, с магистратите и с експертите от съответната общност.
- Един от начините за разтоварване на съдебната система бяха арбитражните съдилища, някои от тях обаче се сдобиха с лошо име сред гражданите. Обмисляте ли действия в тази посока?
- Вече започнахме много важна инициатива с арбитражните съдилища. Назначавам работна група от изтъкнати специалисти - професори и представители на бизнес организации, на които да кажем: “Колеги, от една страна, е важно да има арбитражни съдилища, от друга обаче, се нароиха съмнителни арбитражи, при които дори има данни за престъпления”. Има случаи, при които хората не разбират, че са били страна по арбитражно дело, а са осъдени, извадени са и изпълнителни листове.
Затова като убеден практик настоявам в промените, които подготвяме, да се запише отново още едно основание към случаите, в които ВКС може да отмени решенията на арбитражите. Преди години беше отнета много важна възможност на ВКС, при т.нар. противоречие на обществения ред да може да се отмени решение на арбитражния съд, когато то е толкова фрапантно, че противоречи не на някоя конкретна норма, а на обществения ред изобщо. С тази възможност ще развържем ръцете на ВКС да прочисти арбитражната практика. Наред с това ще създадем и регистър на арбитражите, за да не става така, че в някой жилищен блок се събират двама и съдят хора, които изобщо не подозират това.
Срещаме подкрепата на общността. Давайки си сметка, че трябва да охраняваме обществения интерес, правим промени, които не са въпреки, а заедно със съответните общности, защото те най-добре знаят какво не работи. Добрите арбитражни съдилища и гражданите имат интерес “арбитражните копърки” подобно на такситата “копърки” да не съществуват.
- Законът за задължителната медиация, който беше отменен от КС, е необходим за второто плащане по плана за устойчивост. Докъде сте с неговата преработка?
- Голяма част от закона за задължителната медиация беше обявена за противоконституционна през юли м. г. Затова, от една страна, взимайки труда на работна група при ВСС, от друга, четейки решението на КС, заедно с изтъкнати преподаватели по гражданскопроцесуално право сме подготвили законопроект.
Решението на КС не забранява задължителната медиация. Напротив. Съдът казва, че при ясни критерии трябва да се разбере кои дела преминават през медиация и какви ще са ефектите от нея по отношение на гражданите.
- Какво имате предвид?
- Спор, който подлежи на медиация, е например между роднини за имот. Затова се дава възможност, когато гражданите се обърнат към съда, той да издаде едно определение, с което да насрочи информационна среща, на която медиаторът да обясни какви са опциите. Но истината е, че за гражданите е много по-добре част от споровете, които имат, да се решават доброволно. И когато чуят от медиатора колко ще похарчат за съдебни такси, адвокатски хонорари и вещи лица и колко години ще отнеме, да се съгласят, да решат спора си чрез медиация.
В момента обсъждаме законопроекта с ВСС и предстои да го обсъдим с ЕК преди да го обявим за обществено обсъждане. Това, което не беше направено за 7 месеца, го свършихме за 6 седмици.
- Ще успеете ли, за да се получат парите по второто плащане?
- Тече 6-месечен срок, време има. Задачата ни, поставена от премиера Росен Желязков и от вицепремиера Томислав Дончев, е да даваме решенията, а не само да констатираме проблемите. За мен законопроектът за медиацията е най-големият ни успех. Недопустимо е спорове между юристи да стоят на пътя за възможността българските граждани да получават по-бързо съдебна защита, а българската държава да получи стотици милиони евро. Затова съм поел на ръчно управление този процес.
- Упрекът на опозицията от ПП-ДБ е, че изоставаме с антикорупционното законодателство. Има ли неприети закони в тази сфера, освен че не е избран съставът на КПК?
- Не, това, което следва да бъде написано за второто плащане по ПВУ, са правилата за избор на антикорупционната комисия. Тези правила не ги написа някой от ПП-ДБ, не ги написах и аз. Написа ги г-жа Рая Назарян. Те бяха представени, внесени, предоставени на колегите в парламента.
Не се стигна до приемането им. В момента в комуникация с ЕК изчистваме последните елементи от правилата, за да сме сигурни, че удовлетворяват критериите и изискванията за прозрачност и за независимост на комисията. Това е най-спешната ни задача. В петък веднага след Съвета на министрите в Брюксел участваме в работна среща с екипа, с който преди две седмици преговаряхме и правихме преглед на НПВУ. Въпрос на седмици е да получим обратната връзка за правилата и парламентът може да работи по тях.
- Остава законът за личния фалит, който също е обвързан с второто плащане.
- Има четири законопроекта, един на МП - преработено поредно издание, и други три на различни политически сили. Необходим ли е на България закон за частния фалит? Категорично.
Моето предложение е четирите законопроекта да вървят в пакет и да имаме качествен закон, който ще е първи по рода си в тази област. В момента имаме подписка от 60 съдии, на практика от целия СГС, който разглежда гражданскоправна материя, които са категорично против и обясняват, че ако делата за несъстоятелност на гражданите са в 28-те окръжни съдилища, ще се задръсти правораздаването.
Дали сме си срок до април да отговорим на основните критики и притеснения, каквито и аз имам. Да кажем кой съд трябва да гледа делата, защото дали ще задръстим окръжните, или районните съдилища, то все български граждани се съдят в тях.
По-голямото съображение е дали подходът е правилен. Дължим на българските граждани качествен закон за личния фалит, без заблуди и нереалистични очаквания. Той няма да предвиди кредитна амнистия, нито ще даде индулгенция на задълженията на гражданите, те не бива да бъдат заблуждавани. Некачествен закон обаче крие риск от оскъпяване в пъти на кредитите на всички - и на изрядните платци, и на неизрядните. Другият риск е да се предвиди процедура за частния фалит, като тази за фалита на фирма. Това обаче е много по-сложна процедура, която, вместо да доведе до ефективно и бързо правосъдие, ще има обратен ефект.
Този месец и половина може да бъде кръстен възстановяване на законодателството в областта на плана за възстановяване. Много работа е отметната и от предишния правосъден министър Мария Павлова, но не е имало политическа воля да стане тя действащо право.
- Страната ни е в сивия списък за прането на пари. Защо?
- Голяма грехота е, че България попадна в сивия списък. Това е чудовищен гаф. Заради забавяне на Министерството на финансите по време на кабинета “Денков” в рамките на няколко седмици не са приети необходимите законопроекти.
- В какво се изразява забавянето?
- Подготвени законопроекти, които са били изискване към страната ни, са забавени в Министерството на финансите, в резултат на това и от МС и така е пропуснат срокът да докладваме какво сме свършили.
Поисках разговори с организацията, която следи колко са безопасни банковите системи. Това е най-срамното от наследството, което заварихме. Много по-лесно е да не влезеш в сивия списък, отколкото да излезеш от него, но ще положим всички усилия, лично премиерът Желязков ни е поставил този приоритет.
- Започнахте проверки на дирекцията, която дава българско гражданство, и на фонд “Затворно дело”. Каква е причината?
- Проверките са част от нормалния процес на робата на всяка институция. Поисках дирекция “Вътрешен одит” да провери всички обществени поръчки, направени от фонд “Затворно дело” в последните две години, както и начина на управление на собствеността. Това е предприятието, което отговаря за трудовата дейност на лишените от свобода. Дирекция “Българско гражданство” е службата, която дава българско гражданство. За мен това е въпрос на национална сигурност. Молбите, които се разглеждат, са огромен обем, има забавяне, което се дължи и на малкия брой служители. Готови сме и на база проверката да направим промени в организацията на работа.
