Реформа означава всеки да жертва по нещо. Трябват правителства с пълен мандат и програми, казва бившият депутат, евродепутат и министър в няколко кабинета
Още акценти:
Социалната пазарна икономика не е оксиморон, а модел, който съчетава свободен пазар и частна инициатива с принципите на социалната справедливост
Репликата от 1991 г. на премиера Димитър Попов „За бога, братя не купувайте" бе призив към хората, защото тогава нямахме развит пазар
Сега контрол над цените няма, май само се изследват производители и търговци, а има възможности и за мерки, ако има картели, както изглежда на пръв поглед
- Г-н Папаризов, стават точно 35 години, откакто в България живеем в пазарна икономика. Припомнете защо кабинетът на Димитър Попов, в който вие бяхте министър, освободи цените през 1991 г., за да се разделим с плановата икономика?
- Освобождаването на цените през февруари 1991 г. бе една от мерките, записани в стабилизационната програма, договорена с МВФ. Бяхме в много трудна ситуация. Загубихме източните си пазари. След декември 1990 г. вече не се ползваше преводната рубла за разплащане, а понеже вече бяхме обявили мораториум върху външния дълг, нямахме достатъчно щатски долари или други конвертируеми валути, за да извършваме плащания за жизненоважни стоки от внос.
Нямаше и средства бюджетът да поддържа икономика, в която 2/3 от цените бяха фиксирани, т.е. административно определени. Наложи се освобождаването им, за да се възстанови предлагането на стоки на пазара, да се задоволи търсенето, но и с приходите от данъка от оборота да се заделят средства за социалната политика, особено за най-уязвимите групи от населението. Беше много трудно, но необходимо решение.
- Либерализирането на цените обаче не се случи отведнъж, а и имаше различни цени...
- Независимо че в края на 1990 г. инфлацията вече беше висока - 64%, в икономиката остана мощен инфлационен потенциал. Затова в началото на февруари 1991 г. бяха освободени всички цени с изключение на 4 основни енергийни ресурса - електрическа енергия, топлоенергия, пропан-бутан и въглища. За тях също бяха извършени драстични увеличения - от 600% до 1200%, но цените останаха фиксирани.
За петролните продукти се въведоха пределни цени от юни 1991 г., те се определяха на основата на средните международни цени и осреднения курс на лева. Добавяха се всички разходи по вноса, мита, акцизи, както и пределна търговска отстъпка в размер на 8%. Освен това трябваше да водим внимателна политика по отношение на 14 стоки от първа необходимост - основно хранителни, както и тарифни ставки за жп и автобусен транспорт. Ставаше чрез прогнозни цени. За тези стоки се правеше непрекъснат анализ дали надвишават разходите за производство и търговия плюс максимална надценка от 8%. Спрямо изцяло освободените цени също беше наложено известно ограничение под формата на максимално допустима рентабилност от 20%.
Контролът беше труден. В началото на либерализацията само за месец средното равнище на цените нарасна над 2,2 пъти, но до края на годината те се стабилизираха и общото нарастване за цялата 1991 г. бе около три пъти.
- Прословутата реплика на тогавашния премиер Димитър Попов “За Бога, братя, не купувайте” не беше ли призив към хората да поемат ролята на неродения пазар?
- Тази реплика беше много навременна. И наистина имаше тази цел. Когато се разбра, че ще предстои освобождаване на цените, търговците скриха много стоки и не искаха да ги пускат на пазара, преди цените да се вдигнат, и то лавинообразно. Затова премиерът призова хората да не се презапасяват, защото паниката води до още по-голям ръст. Това помогна лавината да спре да расте след първите два месеца.
- Това означава ли, че последствията като инфлация, спекула и дефицит бяха калкулирани в решението?
- Първоначалният висок скок - двойно и тройно, а в отделни случаи и до 6 пъти ръст, не беше очакван. Затова се предприеха мерки за намаляване на натиска върху потребителите и производителите - с няколкото вида цени, за които споменах вече, с контрола, както и с подпомагане на земеделските производители с въвеждане на минимални изкупни цени и препоръка към банките за по-благоприятни лихви и добри условия за кредитиране. Тези производители имаха нужда от защита и достъп до ресурс, за да произвеждат в онзи труден момент. Това помогна за успокояването на цените още до края на годината и особено през следващата.
- Но хората очаквано обедняха и те платиха социалната цена...
- Проведената ценова реформа бе осъществена в условия на дълбока икономическа криза и отсъствие на финансови и материални ресурси за плавен преход към пазарни цени. Въпреки това бе направено максимално възможното да не се допусне неконтролиран ръст на цените на жизненоважните стоки и услуги. Бяха разработени и програми за социално подпомагане на най-уязвимите групи от населението.
Безспорно всички реформи, особено когато проблемите се трупат с години, имат социална цена. Често те се правят, когато драстично е намалял ресурсът, с който държавата може да подпомогне засегнатите предприятия и хора.
А самите мерки за подпомагане не са точно насочени. Например сега подпомагането на предприятията по отношение на цените на тока е насочено не само към тези, които наистина имат нужда, но и към онези, които могат да се справят сами. Това увеличава бюджетните разходи, но ги прави и неефективни. Неслучайно битува една приказка: “Ще се правят съкращения, купувайте нови бюра”. За съжаление, тя е вярна и сега.
- Вече имаме пазар, конкуренция и регулатори. Защо държавата опитва да се меси отново при цените?
- Не бих казал, че имаме развит, работещ пазар. Всеки, като се разходи по големите вериги и магазини, вижда близки цени. Не мога да кажа, че има картел, но като че ли няма сериозна конкуренция. Въпреки че напоследък се правят секторни анализи от Комисията за защита на конкуренцията и се виждат големите размери на отстъпките, които очевидно са принудени да правят производителите, и високите търговски надценки, не следват никакви действия.
А що се отнася до държавата, особено до отрасловите министерства, те не водят политика, стимулираща производството на стоки с по-висока добавена стойност. През годините бяха дадени много европари, включително за поощряване на сдружаването на земеделските стопани, но това някак си не се случи. А субсидии за животновъдството, овощарството и зеленчукопроизводството почти няма. Те отиват при зърнопроизводителите основно, а произведеното зърно главно се изнася. От години тук говорим за реформи, но нищо не се случва. Напротив, животновъди масово се отказват да гледат животни.
Пазарът сам не може да преодолее натрупаните структурни проблеми. Необходима е дългосрочна държавна политика, разработена с участието на всички заинтересовани страни, на научните среди и с отчитането на световните тенденции.
- В какви граници и кога да е тази намеса, ако се налага?
- Специално за стоките за населението, особено след преминаването към еврото и в условията на инфлационен натиск ,в резултат на бюджетните дефицити от последните години, е добре да се обърне особено внимание на стоките от първа необходимост.
В парламента повече от година залежават няколко проекта на закони, които съдържат заимствани от други европейски страни различни подходи и инструменти за ограничаване на неясно определеното “необосновано повишаване на цените”, но сериозен дебат не се провежда. Чува се само взаимна критика за един или друг подход, за един или друг термин.
Добре е да се обръща внимание на размера на надценките, особено в търговските вериги, и на цените, по които производителите предлагат. Ако прекалено се потискат цените на производителите и се завишават за крайните потребители, рискуваме да потребяваме все по-малко български стоки и все повече внос на евтини, но с невисоко качество стоки. Въпросът става особено актуален във връзка със споразумението с Меркосур.
- Непремереният контрол и двусмислени закони не превръщат ли властта в бухалка, която не решава проблеми, а ги създава?
- Трябва да се тръгне от правосъдната система, за да се чувстват производители и търговци защитени, а не притиснати. Да могат да търсят правата си по действащите закони при ефективно правосъдие, каквото не виждаме в момента. Пазарът у нас не е свободен и няма конкуренцията, за която се говори, защото не се прилагат правилата, които осигуряват равни права и равни задължения на всички участници, големи или малки. Институциите, които са призвани да регулират, да отстояват прилагането на правилата, не са активни. Ако те са на място, пазарът ще се развива. Особено днес, когато идва изкуственият интелект, технологиите се развиват, повишава се ефективността, а ресурсите, до които имаме достъп, намаляват.
Това ме връща към 1990 г, когато изоставихме експлоатацията на редица ресурси, в това число редки полезни изкопаеми, поради загубата на традиционните ни дотогава пазари. За някои от тях сега се правят специални европейски програми, но не зная ние активно да настояваме да се възползваме от тях.
- Не е ли по-ефективно властта да се насочи от директно регулиране на цени към социална защита на уязвимите групи?
- През 1990-1991 г. обедняването беше масово и затова акцентът беше върху контрола. Сега няма обективни причини дискусията да се съсредоточи само върху цените на стоките, а не към това какви икономически и социални мерки следва да се приемат в дългосрочен план, за да бъде България просперираща страна. Развитата социална пазарна икономика изисква прогресивно подоходно данъчно облагане, ефективна правосъдна система, справедлива система за възнагражденията в държавната сфера, достойни пенсии за положен труд, ясно насочване и финансиране на системата за социално подпомагане на уязвимите слоеве от населението, ефективна държавна администрация, прилагаща методите на електронното управление.
Вместо това имаме разгърната администрация, която не може да бъде съкратена, и правителствата избират да дават на всеки по-малко, но на първо място поставят правоохранителните органи. Особено в години с чести избори.
Крайно време е да имаме правителство с четиригодишна програма за управление, която да съдържа планове за реформи и за постигане на реален напредък. Да се надяваме, че след предстоящите поредни избори ще имаме кабинет с дългосрочен хоризонт, за да излезем от това безвремие на последните няколко години.
- Казвате “социална пазарна икономика”, която някои наричат оксиморон. А прогресивното облагане има повече критици, отколкото поддръжници. Защо според вас те са важни?
- О, съвсем не е оксиморон. Социалната пазарна икономика е модел, който съчетава свободен пазар и частна инициатива с принципите на социалната справедливост, гарантирайки конкуренция, но с държавна намеса за социално подпомагане и защита,
Първоначално тя се свързва с икономиката на Западна Германия след Втората световна война. Т.нар. ордолиберализъм (от немското “орднунг”, ред) цели да осигури просперитет и социална хармония. Днес социалната пазарна икономика се осъществява във водещите страни от ЕС, залегнала е като цел и в нашата конституция.
А що се отнася до облагането на доходите, според МВФ икономическите реалности в България трудно ще позволят още дълго да се отлага въвеждането на прогресивното облагане. Очаквам скоро с по-голяма категоричност да се присъединят към тази оценка ЕК и ЕЦБ. А според мен то е важно, за да имаме по-адекватни ресурси за по-достъпно здравеопазване, качествено образование, по-малко пътища -убийци.
- Кое общество се управлява по-лесно - онова от началото на 90-те години с много бедни и без средна класа или сегашното, в което повече хора имат какво да губят от евентуална промяна?
- В съвременното общество, където са силни консуматорският подход и индивидуализмът, е трудно да се прокарват решения, които изискват всички да жертват по нещо. Особено когато няма увереност, че правителството прилага справедлив подход към икономиите. Вземете например Франция - колко министър-председатели се смениха във връзка с бюджета за 2026 година, който изисква орязване на разходи, за да се намали дефицитът.
Мисля, че и у нас, ако не беше толкова силно усещането у хората за корупция и несправедливо отношение към различните групи от обществото, някои от промените в данъчната и осигурителната област щяха да бъдат приети.
cv
Роден на 5 юли 1951 г. в София
Завършил английска гимназия и „Международни икономически отношения" в Москва през 1997 г.
Министър на външноикономическите връзки в кабинетите на Андрей Луканов и на Димитър Попов
Министър на търговията и външноикономическото сътрудничество в кабинета на Жан Виденов от 23 януари 1996 г. до 12 февруари 1997 г.
Бил е депутат от Коалиция за България
Депутат в Европейския парламент от 2007 до 2009 г.
Представител на България в Световната търговска оранизация от 2014 до 2022 г.
