Адаптация към свят, който се променя всеки ден - това е основно умение за бъдещето
20 ректори, бизнес лидери, 8 министри на образованието и още 200 българи, които ценят пътя нагоре, който висшето образование чертае за поколения, се събраха за 10-и път на "Академичните оскари" във вторник. Церемонията, която медийната платформа "24 часа" организира, отличава университетите с челни места в рейтинга на висшето образование. За дефицита на лидери и изграждането им се говори на събитието, продължило близо 3 часа. Домакини на "Академичните оскари" бяха проф. Николай Вълканов и съпругата му инж. Румяна Вълканов, в чиято сграда NV Tower бе церемонията. Седем бивши министри на образованието бяха на церемонията. Попитахме ги за лидерството и за уменията, които да създават университетите. Ето отговорите на акад. Николай Деков, който сега е депутат от ПП-ДБ и председател на парламентарната група
- Академик Денков, кои умения трябва да дават университетите, за да създават бъдещи лидери?
- Лидерите могат да се изградят само когато практикуват лидерство. Така че трябва още от студентската скамейка със студентските съвети, с други групи, в които студентите могат да се самоорганизират и преподавателите да им помагат. Даже няма нужда и да ги обучават. Трябва да ги насърчават, така че студентите сами да намерят своя път един към друг.
Един лидер трябва да притежава баланс от доста качества.
Едно от заключенията, което се доказва с времето, е, че за да бъдеш добър лидер, трябва да можеш да бъдеш воден. Трябва първо да видиш какво е да бъдеш воден, как изглежда от тази страна, за да разбереш какво е важно за тези, които искаш да поведеш напред - да ги чуваш, да ги разбираш, да ги мотивираш. Това е изключително важно, но това означава да поставиш и правилните задачи.
Ако ги водиш в грешната посока, много бързо ще се разбере. Така че университетите могат да създадат средата, в която лидерите естествено да намерят своето място за развитие. Това не се учи с лекции, може би с малко упражнения, но основното е да им дадат средата, да знаят, че това е важно, и да им помогнат, докато те могат да го направят.
- А в условията на бързо променящ се пазар на труда в каква посока трябва да се развива висшето образование у нас така, че да срещне нуждите на пазара на труда? Към по-тясна практическа подготовка или към по-широки преносими умения?
- Доскоро много се коментираше доколко трябва да се дава обща подготовка и доколко трябва специализирана подготовка.
Мисля, че вече с това бързо развитие, с навлизането на изкуствения интелект на всеки стана ясно, че няма как училището, университетът да подготви специалист, който след пет или след 10 години ще бъде точно на мястото с тази подготовка.
Затова начинът, по който аз го формулирам, е, че цялата образователна система има една основна задача и много спомагателни.
Основната задача е да научи всеки един човек как да се адаптира, как сам да се учи, как да намери информация, как да я осмисли, как да работи с други хора, така че да се адаптира към средата, която се променя всеки ден
