Социалните мрежи буквално са залети с новината за кончината на Митьо Пищова. Мълчах вчера, но днес започна да ми прелива. И ще наруша правилото, че за мъртвите се говори или добро, или нищо.
Не ми е приятно да наричат тази личност емблема на Велико Търново. Неприятно ми е било и през годините, където и да съм в България, като се представя, че съм от Велико Търново да чувам първо неговото име.
За разлика от много хора, пишещи сърцераздирателни коментари за кончината на добряка и веселяка, без никога да са говорили с него, аз съм имала не един и два пъти контакти с Димитър Маринов.
Първият беше преди повече от 30 години, когато все още не го познавах. Работих в магазин до хотел "Янтра". На кръстовището стана ПТП. Едната кола беше стара, не помня вече лада или жигула, караше я човек на годините на баща ми. Отзад беше Митьо в някакъв джип. След удара той слезе, извади бухалка и буквално пред очите ми смля възрастния човек. Удряше го с такава злоба, че не знам как не го уби.
Втори случай с Пищова имах много години по-късно. Вече се познавахме толкова, че ме титулуваше с обръщението "сестра ми". Живеехме буквално блок до блок. Един ден излизахме от нас с детето и моя покоен свекър, трябваше да пътуваме някъде. Докато те изкарваха колата от гаража и паркинга пред блока, аз скочих до близкия магазин. След минутки ми позвъни, плачейки, дъщеря ми, която беше на не повече от 6-7 години. "Мамо, ела веднага, че един човек блъсна на дядо колата и иска да го бие!" Не помня как прелетях до паркинга. Веднага стана ясно, че моят свекър няма никакви вина за ПТП-то. На мястото заварих Митьо с по-млад мъж, който бил зад волана на другата кола, моето плачещо дете и разтрепераният ми и бял като платно, сърдечно болен свекър. Като ме видя, Митьо, който налиташе на бой заедно с младежа, омекна като гъба. Започна да ми се извинява с обещанията, че ще "оправим работата, сестра ми". Нашата кола беше напълно съсипана от едната страна.
Вече съм забравила подробностите, но прекрасно си спомням ядовете, които брах с неговата аблсолютно фалшива застрахователна полица и че от цялата сума, за която се договорихме да ми плати, успях с триста зора да си взема по-малко от една трета и то след месеци кандърми и скандали с него.
Така че, не беше само добряк и веселяк Митьо.
А иначе с часове мога да разказвам за неговите щуротии. И за предизборната му кампания за кмет на Велико Търново, която отразявахме във вестника, на който бях главен редактор. И за писмата, които ми пишете собственоръчно, и в които във всяка дума имаше по три грешки. И за тавите с кебапчета, кюфтета, наденици, и за тортите, които стовари на финала на кампанията в редакцията. И за банкета, на който ни покани в заведението си и го помолихме да остане тайна. Толкова таен, че докато бяхме вътре, той се скъса да ни поздравява по едно от най-слушаните радиа.
И още един спомен имам от тази личност. Незнайно защо се бях озовала в журито на един от неговите прочути конкурси за красота. Събитието започна с два часа закъснение, защото той до последно чакаше националните телевизии да си разпънат техниките, за да го отразяват пряко. Нито една телевизия естествено не се появи, но затова пък изборът на момичетата беше потресаващ – от травестит нагоре. Водещ беше покойният светски лъв Денди, пиян като кирка, облечен с черен костюм, целият в лекета.
След още близо три часа дефилета на "красавиците" дойде моментът на раздаването на около 30-40 ленти на мис пролет, лято, есен, зима, дъжд, сняг, роза, прелест, царевец, трапезица, каквото се сетиш. Победителката освен короната получи и три кашона суджук и луканка от един от спонсорите. Няколко минути след финала се оказа, че има грешка в класирането. Митьо с учудваща за килограмите му тогава скорост, се хвърли към миската, грабна й короната от главата и я нахлупи на друга победителка. Първата ревна с глас, втората я последва, въобще - конкурс един път стана...
Все пак съболезнования на роднините на Пищова, знам, че са свестни хора!
(От фейсбук)
Б.р. Автораката е журналистка от Велико Търново
