- Сделка в полза на руския президент означава, че той пак ще предяви претенции след 6-7 г.
- Моментът е драматичен и неясен - какво се крие зад думите на Тръмп и Хегсет?
- След дългоочаквания разговор между Доналд Тръмп и Владимир Путин и предвид, че навлизаме в третата годишнина на войната, за какъв мир може да става дума, проф. Малинов?
- Засега забелязваме, че с известно закъснение новата администрация на САЩ тръгва по пътя, който Тръмп очерта пред американските избиратели. От обещаното обаче не става ясно какво ще значи това за Европа, съответно и за България. Научат ли, че войната е прекратена, американските граждани биха били доволни, биха забравили този проблем и биха продължили с всекидневните си грижи. Но когато става дума за европейската перспектива, нещата са много по-нюансирани и много по-неясни.
Виждам две тревожни неща
Първото, Тръмп засега няма намерение да се ангажира с преговори, включващи Украйна и ЕС. Той създава впечатление, че ще се договаря с Владимир Путин пряко и едва ли не лично, а останалите страни в конфликта ще научат по-късно какво са се договорили големите. Това е само впечатление, ние нямаме яснота за формата на преговорите.
Вторият лош знак дойде от неговия министър на отбраната Пийт Хегсет при срещата му с военните министри на членките от НАТО - отказ от страна на Белия дом въобще да се обсъжда членството на Украйна в алианса. А това е нещо, за което част от европейските лидери пледират и в момента.
- Хегсет също така подчерта, че е нереалистично връщането на Украйна в границите отпреди 2014 г. Каква лампичка трябва да светне на Европейския съюз?
- ЕС трябва категорично да отстоява правото си да участва в преговорите. Ако, не дай боже, се стигне до изолация на Украйна, ЕС трябва да отстоява позицията, че без нея не може да има преговори. Засега е много неясен един бъдещ формат на преговорите, но определено началото не е добро. Не е ясно какво ще бъде участието на Украйна в тях, нито пък на ЕС или държавите членки. Може би това е и
маниерът на Доналд Тръмп - да започва на едро,
без яснота, сякаш САЩ искат никой да не участва освен Тръмп, Путин и техните екипи.
- Колективният ЕС може ли да бъде част от преговорите? Виждаме, че вътре в него има разногласия по темата. Изобщо кой липсва на масата на преговорите?
- Всъщност няма много големи разногласия по темата, защото ЕС има институции. Опасявам се, че Доналд Трмп категорично отказва да приеме ЕС като субект на тези преговори и изобщо на международната сцена. Той сякаш не признава ЕС, не го разбира, и от много негови изказвания имаме усещане, че той има буквално грешна информация изначало, включително и за създаването на ЕС. В този смисъл не трябва да се бъркат домакини с участници в преговорите. Те могат да се проведат на много места - говори се за среща в Саудитска Арабия, но това са изключително начални разговори. Участниците са тези, които буквално участват, договарят и гарантират. Основно правило е, че
посредниците не участват в преговорите –
нито в оформянето им, нито пък носят и отговорност.
Ако ще се срещат само Тръмп и Путин, на първо място липсва Украйна, на второ ЕС, на трето, ако ще се правят такъв тип срещи, липсва и Китай. Но опасността е, че се тръгва към формат САЩ - Русия. Сякаш, след като се договорят Тръмп и Путин, ще съобщят на Украйна, Полша, Балтийските републики и изобщо ЕС какво са се договорили и ще ги задължат да изпълняват договореното. Това е нереалистично, да не казвам по-силна дума. Така не се постига траен мир.
- Ново проучване на Европейския съвет за външна политика отчита преобръщане на европейските нагласи към отношенията със САЩ. Всеки втори вижда САЩ като необходим стратегически партньор, отколкото съюзник на база интереси и ценности. Готова ли е Европа за подобна промяна?
- Не бих се съобразявал много с проучвания на общественото мнение за неща, които са от порядъка, за които говорим и които включително в момента се оформят.
Нека само да отбележа, че начина, по който Тръмп ще подходи към преговарянето за примирие и след това за мир, зависи отношението на ЕС към неговата администрация. Но мисля, че въпросът с митата и някои други неща са в състояние сериозно да поставят на изпитание отношенията между САЩ и ЕС. Чакам да видя какво точно се крие зад думите на Тръмп и министъра му на отбраната Хегсет.
- Пак стигаме до самите държави членки на ЕС - знаем какво е отношението на Унгария и Словакия към войната например.
- Те в случая са ирелевантни с оглед на това, което ще се преговаря и ще се прави след постигането на мир, който да е траен и да е признат от Украйна.
Разделение в момента има по-скоро в Германия,
и то с оглед на предстоящите избори там. Но да обърнем внимание накъде е разделението. Евентуално новият канцлер Фридрих Мерц всъщност има много по-категорична анти-Путин и проукраинска позиция от сегашната на Олаф Шолц, чиято позиция пък е много по-крайна в сравнение с американската.
Разделения в съюз от държави винаги ще има, но при основните политически фактори в ЕС - най-силните държави, всъщност такива няма. Има различия в степента на опозиция и готовност за противопоставяне срещу Русия.
А виждаме, че Тръмп, без да сме сигурни, на този етап заема позиция, в която иска да изолира ЕС. Не знам дали го прави съзнателно с цел да подсили позицията на Путин. Това е много полезно за руския президент, защото не може да очаква нищо от ЕС, включително от Великобритания, чиято позиция е най-крайна, като изключим тези на Полша и балтийските републики. Всичко това би било нарушение на рамката, от която от самото начало се развиваха всички размишления по въпроса - че не може ЕС да не участва и не може съдбата на Украйна да се договаря без нея. Затова моментът е толкова драматичен и неясен.
- Споменахте предстоящия вот в Германия. Фаворит е ХДС с лидер Фридрих Мерц, чиито позиции по отношение на миграцията и други теми предполагат един по-консервативен завой на страната. Може ли това да отвори полето за сътрудничество със сили като “Алтернатива за Германия” и какво би значел изобщо за държавата двигател на Европа особено предвид наследството на не толкова популярния Олаф Шолц?
- Нека да видим резултатите от изборите и с кого и какви компромиси ще трябва да прави Мерц, за да стане канцлер. Той е изразил своите позиции за миграцията - те наистина са по-рестриктивни и добре се знаят.
Иначе наистина се вижда преминаване към по-рестриктивни мерки спрямо миграцията, към по-голяма готовност за определени санкции, за ново законодателство, включително на европейско ниво, не само по страни. Но това са неща, които се разгръщат паралелно на конфликта между Русия и Украйна. Няма някаква яснота за някакви лагери по тази линия с изключение на това, че крайната десница, която
заема откровено антиукраински позиции, дори не толкова проруски
Но те са изолирани от управлението. Не мога да си представя, че те ще променят позицията на някои от големите държави.
- С всичко случващо се ЕС може ли да изгуби престиж и авторитет, ако позволи да бъде изолиран от едни бъдещи преговори? Това ли е най-големият риск?
- Най-големият риск е постигане на прекратяване на войната и на мир, който да е в полза на Путин - а той това иска. Ето защо, тръгвайки от предотвратяването на това, може да се направят няколко извода за ЕС.
С постигането на такъв “мир” няма да става дума за престиж, а за сериозна, реална и дългогодишна заплаха. Постигането на такъв мир, при който Путин запазва част от териториите след Крим, създава следната визия: Първи опит - превземане на Крим, санкции, протести... и накрая Крим остава в рамките на Руската федерация. Втори опит - кървава война, световни санкции, 3/4 от държавите в ООН заклеймяват действията на Путин... преговори и още 15-20% от територията на Украйна остават в пределите на Русия. И всичко това в рамките на 8 години.
Това означава, че след 6-7 години абсолютно сигурно Путин отново ще предяви претенции, ако е жив. Тоест постоянно ще съществува тази заплаха и напрежение. Не може да има траен мир без участието и съгласието на ЕС и Украйна. Ако се постигне съгласие по тези въпроси, гаранциите, включително за възстановяването на Украйна - за което никой не смее да мисли в момента, трябва да се поемат от някого. И тук ЕС ще бъде решаващ.
Също така трябва да има и сила, която да принуди Русия да участва във възстановяването на Украйна, както и използването на конфискуваните руски активи за тази цел. Но тук не става въпрос за учебникарски матрици. Преговори са водени от такова естество на няколко места в историята само. Сега се намираме в прелюдията на някакви преговори за мир, които обаче, ако започват по този начин, няма да завършат изобщо добре. Украйна ще изиска участието на своите съюзници от ЕС, без които пък, ако преговорите се провалят, не може да продължи съпротивата.
Изглежда, че Тръмп не мисли изобщо за механизма - той си представя как се подписва едно нещо и се прехвърля като собственост. И накрая нито Украйна, нито ЕС ще го спазват, ако Тръмп го подпише само с Путин.
При двустранни преговори или трябва да има безусловна капитулация, при която може две страни да се договорят напълно - просто победителят казва на победения какво да прави, или сложни преговори между всички страни, включително и тези, които гарантират след примирието какво ще се случва. Ние тук нямаме безусловна капитулация и няма да имаме от нито една страна. Самата идея за двустранни преговори, когато нямаш безусловна капитулация, е абсурдна.
