Да спрем с мантрата, че нищо не се произвежда в България, индустрията има дял от 28% от БВП, казва вицепремиерът и министър на иновациите и растежа
- Колко зле са финансите на държавата, г-н Дончев?
- Няма как да се води години наред безотговорна бюджетна политика и резултатът да е добър. Не знам защо всички приеха, че 3% дефицит е нула. Дефицитът означава дълг. 3% дефицит за миналата година се равняват на близо 6 милиарда недостиг на приходите спрямо разходите. И когато някой обяснява, че размерът на дълга пада, защото се увеличавал БВП, не говори истината.
За да има стабилни финанси, държавата трябва да се стреми резултатът в бюджета да е близко около нулата, освен във времена на кризи. В България най-голяма е експанзията в разходите за социални и здравноосигурителни плащания. Това е разбираемо и може би не е лошо, но да се огледат интервалите около 2023-2024 г. При разходите за персонал има ръстове за този период с 800 милиона. Разходите за издръжка са с 1 милиард отгоре. Това е разхлабване на политиката, която България четвърт век води за благоразумна бюджетна политика.
Вече има структурен дефицит, повтарян през годините, който със сигурност ще направи конструирането на бюджета за 2025 г. предизвикателно с 3% дефицит. Но вече обявихме, че няма да има орязване на всякакви плащания, които стигат до хората, както и вдигане на данъци. Вярвам, че с колегите от Министерския съвет ще се справим, търсейки допълнителни приходни резерви.
- Ще има ли готов вариант за бюджет, който да внесете в парламента в средата на месеца, както бе планирано?
- Такава е амбицията ни. Работи се непрекъснато, търсят се всякакви допълнителни приходни резерви, в това число и максимално изсветляване на икономиката. Ще се опитаме да заместим част от финансирането на инвестиционните ангажименти на държавата със средства от европейските фондове и плана за възстановяване, а не с пари от бюджета.
- Прекалено оптимистично ли е да вярваме, че може да въведем еврото на 1 януари 2026 г.?
- Това е шансът на България, трябва да се възползваме максимално. Приемането на еврото ще бъде добре за икономиката и за хората.
- Какво предстои първо да предприемете в управлението на Министерството на иновациите и растежа?
- Ако говорим за краткосрочни цели, то това са всички структури на министерството да увеличат оборотите и да работят с много по-голям замах. Това са Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и Българската агенция за инвестиции. По отношение на програмите, които са под юрисдикцията на министерството, искам да бъдат събудени максимално бързо в рамките на тази година, за да стигнат пари до бизнеса.
Ще се опитаме да приложим модели от времето на пандемията с т.нар. бързи пари - стандартизирани разходи за целите и приоритетите на компаниите. Примерно схемите за фотоволтаични инсталации, за софтуерни решения и други могат да се движат с много по-голяма скорост, отколкото други, където оценката отнема месеци.
Ще се опитаме в рамките на годината да организираме няколко схеми за безвъзмездно финансиране, за да влязат пари в предприятията веднага. Голямата тема обаче е привличане на вниманието на инвеститорите към България. Ще работим тясно с всички инвеститори в България и техните организации, опитвайки се да решаваме проблеми като недостига на работна сила, качество на административното обслужване, инфраструктурата.
Основен фокус ще е привличането на нови инвестиции. Процесите в света и веригите на доставки се пренареждат. България трябва да е умна, бърза и агресивна, да може максимално да се възползва. Приоритет за мен са нови инвестиции в секторите с висока добавена стойност, услугите и производството на софтуерни решения и креативни индустрии, микроелектрониката и машиностроенето.
Вече работим с Министерството на отбраната, аз имам амбицията българската индустрия, разработчици, инженери да бъдат максимално включени в процесите по модернизация на българската армия. Ще си сътрудничим с всички първокласни компании в света. Ние имаме възможност да получаваме от тях ноу-хау, но ако нещо може да се произвежда в България, ние ще го произведем тук, защото това ще даде положителен ефект върху икономиката. Способността да ремонтираме, да произвеждаме части и боеприпаси на територията на страната дава стратегическо преимущество, когато това е необходимо.
- По време на среща с еврокомисаря Екатерина Захариева заявихте, че трябва да бъдем особено внимателни по отношение на публичното финансиране. Какво точно имате предвид?
- Трябва да се внимава с публичното инвестиране в случаите, когато проект може да се осъществи и с частно. Защото така не даваме шанс да се организира частна инвестиция, а от друга страна, се пилеят публични пари. Има много примери, където частният сектор би се справил много по-добре с нещо, което прави държавата.
- А какво се случва с индустриалните паркове? През юни миналата година министерството подкрепи развитието и изграждането на общо 11, основно в Северна България на стойност 207 млн. лв.
- Процесът по изпълнение на проектите тече, макар че тази схема за финансиране няма да ни реши всички проблеми. В първоначалния вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост сумата за тези инвестиции беше двойна, не знам защо бе необходимо да се орязва.
Но дестинации, които имат безспорна нужда от нови индустриални площи, в това число най-вече Варна, няма да имат такива. Допълнителни ангажименти и финансиране от страна на държавата ще са необходими. Тя трябва да направи необходимото подобна инвестиция да се случи, включително като изгражда цялата съпътстваща инфраструктура. Все още има дестинации с висока степен на икономическо развитие, които връщат инвеститори поради липса на подходящи терени, което не бива да се допуска.
- Само в това отношение ли има проблем - с терените?
- Не, има проблем и с квалификацията на работната сила и достъпа до кадри, защото това е основният фактор, който ще определи колко конкурентоспособна ще бъде българската икономика. И тук заедно с колегите от министерството на образованието трябва да свършим много работа.
Друга важна тема е инфраструктурата. Не може да има конкурентен бизнес без нормален път, който да стигне до фабриката. А трябва да има и железница. Липсата на добра свързаност ограничава шансовете за конкурентоспособно производство и това важи най-вече за Северна България.
Когато пътувам до избирателния си район и родния ми град, гледам, че магистрала “Хемус” стои на същото ниво, на което я оставихме преди четири години, а трябваше вече да е стигнала до Варна. Тунелът под Шипка трябваше да е пробит, но също е спрял там, където го оставихме. Това важи и за връзката Видин-София-Солун и коридор 9 в частта Русе-Велико Търново и преминаването през Стара планина в посока юг. Това са пътни връзки, които биха създали нови възможности, включително за индустриално развитие в Северна България.
Но и там има точки, които са се оформили като индустриални центрове. Това са Габрово, Севлиево, Шумен. Аз искам да видя засилени процесите в Русе, който е с отлична локация и може да привлече инвестиции в много по-големи мащаби. Варна има всички предпоставки за ниво на икономическото развитие като Пловдив, който се превърна в индустриалното сърце на България предвид концентрацията на индустриални мощности. Този модел трябва да бъде следван. И когато се появи инвеститор, да бъдем бързи, защото времето е първостепенен фактор. Когато кажеш на инвеститора, че ще може да построи фабриката си след 2 години, защото дотогава трябва да правим процедури, той по всяка вероятност ще отиде другаде.
- С колко може да се забави инвестиционен проект?
- Ако инвеститор попадне при професионален екип на съществуваща индустриална зона, инвестицията може да се осъществи и да започне в рамките на месеци. Големият проблем е преотреждането на земеделската земя, за да стане годна за индустриални цели. Самите процедури там са много сложни и само те отнемат година.
Най-добре би било да има общински или частни имоти на разположение с пътна връзка, газифицирани, с пречиствателни съоръжения, където инвеститор да започне да планира производството веднага.
Опитът показва при по-чувствителни сфери като машиностроенето, че нещата стават много трудно. Но не трябва да имаме някакви производства, стремежът е към повишаваща се добавена стойност, защото разходите за труд в България растат. Имаме недостиг на работна сила. Бъдеще в България имат производства, чиято продукция е скъпа и уникална. Страната ни приключва с ишлемето и с производства, които съществуват заради по-ниските оперативни разходи. И ако българската индустрия, подпомогната от държавата, не се префокусира върху по-скъпи и сложни продукти, изобретени и проектирани тук, и не търси партньорство с първокласни компании, ще е трудно.
- Но част от чуждите компании, инвестирали в България, се оттеглиха. Виждате ли конкретна причина, или това е резултат от проблемите в европейската икономика?
- Говорейки за инвестиции, доверието е основната тема. Искате ли да ходите на гости на семейство, което всяка вечер си устройва скандали? По всяка вероятност не. Същото е, когато инвеститорът избира локации. Със сигурност предпочита да изгради производството там, където обществените и политическите нрави предполагат спокойствие и гостоприемство.
Аз следя всяка влизаща и всяка излизаща инвестиция от страната. Действително в последните месеци имаме няколко компании, които напуснаха България, като в част от случаите причините са рязко завишаване на разходите за труд. Някой би казал, че е добре, ще се появи друго с по-висока добавена стойност. Кажете го обаче на малките градове, където, като се изтегли една инвестиция, хората остават години без работа, преди да се появи друг инвеститор.
- Все повече млади хора обаче не искат да учат специалности като математика, инженерство и други подобни.
- Младите хора не искат да учат за инженери, защото никой не им е обяснил, че това е обещаваща професия със страхотни възможности за развитие и благосъстояние. И защото се повтаря мантрата, че България не произвежда нищо. А делът на българската индустрия в БВП е 28% и никак не е малък.
Трябва да се говори за българската индустрия и производство, хората да знаят, че съществува. Аз бих се радвал да връщаме българи, които са отишли в чужбина, защото е един от факторите за конкурентоспособност на икономиката. Аз поне един път в седмицата ще отивам в някоя фабрика, за да казвам, че българската индустрия има огромен потенциал и ще давам приятелски съвет на младите хора да учат за квалифицирани работници и инженери.
Същевременно вносът на работна ръка у нас е тромав и тежък процес. В съседна Румъния е много по-улеснен - когато има ценен кадър за бизнеса и когато няма предлагане на работна сила в страната, той може да бъде привлечен за 1 месец.
- Как може да се подобри сътрудничеството между университетите, бизнеса и правителството?
- Пътят на индустрията и университетите един към друг не е достатъчно утъпкан. Има окуражаващи сигнали, примерно с иновационната инфраструктура в последните 6-7 години. Това са центровете за компетентност, за върхови постижения в много от университетите. Има уникално лабораторно оборудване, което трябва да бъде използвано и от бизнеса.
Оборудването в “София Тех парк” също трябва да бъде максимално достъпно и да се ползва от бизнеса.
- Има ли развитие по т. нар. национална космическа стратегия и амбицията за създаване на национална космическа агенция?
- Темата е много дълга. Работя по това и когато постигнем някакъв резултат, ще се похвалим за свършеното. Имам амбициозни намерения, но те са сложни, тъй като са свързани с частния сектор.
- Голяма тема освен индустрията, е събуждането на европейските пари. Какво се случва с тях?
- В годините назад европейските пари позволиха да се модернизира икономиката и да има достатъчно средства в реалния стокооборот. Картината сега обаче не е толкова добра.
По отношение на плана за възстановяване и устойчивост за 4 години сме получили едно плащане, другите държави са на седмо или осмо. Първостепенен приоритет е каква част от реформите могат да бъдат подкрепени от Народното събрание и ще се работи интензивно по тази тема.
Другият по-голям проблем, на който не се обръща внимание, е, че откакто се изпълнява този план, ние сме платили 10% от средствата. До крайния срок за плащания ни остава една година и половина, в който се предполага да платим 90% от парите, което е физически невъзможно.
Въпреки това тече пълна мобилизация при всички отговорни ведомства и борбата ни ще бъде да не губим финансиране или да намалим загубата. Нещо, което е останало извън общественото внимание, е, че през последните години ние ей така сме загубили 320 млн. лв.
Това означава неосъществен инвестиционен ресурс, най-голямата загуба на България, откакто е членка на Европейския съюз, въпреки че старият програмен период 2014-2020 г. приключва с 98,71% разплатени средства. Ако се обърне внимание на плащането по оперативните програми и се сравнят със същата референтна дата на предишния програмен период, ще се види, че плащанията в момента са два пъти по-ниски. Именно това превръща в първостепенна задача събуждането на инвестиционния потенциал на държавата. Това са пари, които трябва да се инвестират в българските фирми, общини, институции, за да има ефект за икономиката.
- Смятате ли, че вашето министерството трябво отново да се върне към Министерството на икономиката и да бъдат едно цяло?
- Мисля, че на базата на опита от предишни години не можем да си позволим да загубим 6-7 месеца или дори година за обединяване обратно на разделените структури. Само ще се забавят всички тези неща със изтичащи срокове, които са пред нас. За по-спокойни времена има предостатъчно реформи, които да се правят в публичния сектор.
