Вотът е игра на доверие - а ние затъваме дотам, че една част от обществото ще иска да гласува на машини в четвъртък, друга на хартия в събота, само и само да се удовлетворят разказите на партиите, че друг им е виновен
Представете си, че има държави като Нидерландия, където някои избори се провеждат в зали и библиотеки. Където често дори няма т. нар. тайни стаички. Има държави като Исландия и Нова Зеландия, където има предварително гласуване, което върви със седмици и се организира в молове. Има държави като Швеция, където
бюлетините стоят подредени на маса,
откъдето всеки гласоподавател може да си вземе, а не му ги дава човек от секционната комисия.
Всичко това е възможно само и единствено защото в онези общества има базово доверие в честността на изборния процес. Защото политическите противници там знаят, че това какво правиш по време на избори, какво говориш преди и след тях се отразява директно на резултатите, които получаваш, на това колко хора ще отидат да пуснат своя глас и на това какво доверие ще имат те на цялата политическа система.
В България е точно обратното.
Всяка партия е създала свой подробен, понякога много оригинален разказ,
как изборите пречат те да получат реалното, истинско доверие и гласове на избирателите. Чували сте тези разкази: невалидните бюлетини, купени секции, “мъртви души”, кодовете на машините. Проблемът е, че много малко от тези разкази имат влиянието, което им се приписва върху изборния резултат.
Няма доказателства,
че някоя партия е станала първа или не е станала първа на някои избори, заради „мъртвите души“, невалидните бюлетини или действието на секционните комисии. Но политическите партии и техните лица вярват в това твърдо, а тяхното мнение се предава директно на избирателите.
Има изследвания, които показват абсурдността на тази връзка: в рамките на кратък период избирателите могат кардинално да променят мнението си за честността на изборния процес в една държава спрямо позицията на партията, която подкрепят.
На една скорошна дискусия, организирана от колегите от Института за развитие на публичната среда, тези партийни позиции станаха отново съвсем ясни. Част от партиите нямат доверие на членовете на секционните избирателни комисии, но всички не харесват идеята те да бъдат заместени от държавни служители. Други искат да намалят избирателния списък само до активно гласуващите, за да не може някой да фалшифицира подписи на избиратели и да гласува от тяхно име, въпреки че така пък може да гласуват по-малко хора.
Едните смятат, че само машините могат да направят процеса честен, другите смятат, че само те могат да го манипулират. Трети не харесват едната технология, но харесват друга. А сега отново си представете, че в Нидерландия бюлетините стоят на една маса, без да има никой около тях, и че в Исландия можете да гласувате в мола две седмици преди изборния ден.
Това как гласуваме е в пряка връзка как партиите мислят за изборния процес. Ако те
пренасят партийното състезание в нечестна борба
в изборния ден, няма метод, технология или правило, което да направи изборите честни. Забравете за гласуването по пощата, по интернет или чрез посредник. Това са възможности само за места, където има базовото разбиране, че изборите трябва да са честни.
Липсата на доверието в партиите, че другият няма да премине червената линия, обяснението на всяка загуба с мъртвите души“, невалидните бюлетини или действието на секционните комисии и т.н. ни доведе до ситуация, където много трудно можем да намерим модел или подход, който да гарантира честни избори. Няма метод, който чрез проверка на проверката и гаранция на гаранцията да замести базовата политическа почтеност. Обърнете внимание, че ние имаме бюлетина с номер, който се отделя, на същата бюлетина секционната комисия слага два печата, един в началото и един в края, който е специално наранен, на гърба на бюлетината има тъмна ивица, която трябва да пази тайната на вота, а секционните комисии са в огромни състави, които да представляват максимално много политически партии.
Но това не спира купуването на гласове. Имаме машини за гласуване, които преминават сложни процедури по т. нар. доверено изграждане на софтуера. То завършва с хеш код, софтуерът се инсталира единствено през специално генерирана парола, а софтуерът преди това е преминал проверка от експерти. И това пак не е достатъчно да убеди много от партиите и избирателите. А в Исландия, в някои малки общности, все още гласуват само с вдигане на ръка.
Недоверието между партиите, което се прехвърля в недоверие в изборния процес, изглежда, е стигнало точка, в която
ще е много трудно да намерим методи на гласуване,
технологии, модели на администрация, в които да се постигне някакъв консенсус и в партиите, и в обществото. Вървим към ситуация, в която част от обществото ще иска да гласува на машини в четвъртък, друга - на хартия в събота, а трети - по пощата, само и само да се удовлетворят разказите на партиите за изборните нарушения. Многогодишният еждународен опит показва: честни избори може да има с всякакви методи за гласуване, при различни модели на изготвяне на избирателните списъци и всякакви видове изборна администрация. Избори няма в случаи, подобни на тези, когато кандидатите се арестуват преди изборите, като в Русия, или когато резултатите по случайност излизат преди изборния ден, като в Азербайджан. България не е в тази категория.
Имаме нужда от изборна реформа, може би не твърде революционна, която да взима предвид лошия опит на партиите, но в много по-голяма степен да взима предвид кои практики и модели са успешни и кои не, какви уроци сме научили за последните 35 г., какво не показват данните от нашите избори, а не само в какво вярваме. В най-голяма степен имаме нужда от изборни промени, които да са резултат от
съгласието ако не на всички, то поне на основните големи партии
Една от първите стъпки, които политическите партии трябва да направят, е да се опитат да оставят на заден план собствените си разкази за изборите, които често са оправдание за неудовлетворително представяне. Организацията на изборите в България трябва да се подобри, но в момента те са попаднали много повече в омагьосания кръг на партийните разкази за подменен вот и фалшифицирани избори.
