В Израел се засилват разногласията и дебатите по повод новия законопроект за медиите, изготвен от правителството на Нетаняху и приеман от много израелски журналисти за „нова глава в борбата за налагане на единна версия на събитията в Израел".
Десетилетия наред израелската преса е била трибуна за разнообразни идеи, политически мнения и сериозни журналистически разследвания за разкриване на корупцията във високите етажи на управлението. Днес обаче тя е заплашена да се превърне в инструмент, контролиран от най-висшите власти.
От самото си създаване страната е обхваната от постоянен дебат дали сигурността, или демокрацията има предимство. Сега обаче той се превръща в конфликт не само за това кой управлява Израел, но и кой има властта да разказва неговата история, смята медийният експерт Яхия Касим.
Спорна законодателна инициатива
Израелският министър на комуникациите Шломо Караи, известен с твърдата си линия, внесе спорната законодателна инициатива, която би дала на правителството широки правомощия над телевизионните и радиостанциите в страната - ход, приеман от журналисти и политици като заплаха за свободата на словото.
Караи и неговите политически съюзници отдавна се стремят към по-голям контрол над израелските медий, а закриването на израелското армейско радио Galei Tzahal е част от опитите на управляващата радикална десница да засили контрола си над институциите в Израел и над неговата идентичност и наратив. Въпреки че радиостанцията е основана преди повече от 70 години като средство за комуникация между израелските войници и техните семейства, тя се е превърнала в една от най-слушаните сред израелците. Решението за закриването й я превърна в нов фокус на политически конфликт в Израел. Израелският политически анализатор Шломо Ганор заяви в интервю за The Independent Arabic, че решението на министър Кац да закрие радиостанцията е „част от опитите на управляващата десница да контролира държавните институции, да подчини съдебната власт на правителството и да контролира медиите". Той обясни, че това решение „е част от опитите на израелския премиер Бенямин Нетаняху да поеме контрола над медиите, включително обществените радиостанции, и да наложи ограничения върху търговските канали". Той отбелязва, че решението се смята за „първия изстрел в конфронтацията между израелците по отношение на медийния сектор, която ще продължи до провеждането на общите избори". Според Ганор, който е работил дълги години в Израелската обществена радиоразпръсквателна корпорация, армейското радио е било конкурент на обществената радиостанция „Гласът на Израел" (Kan). Той казва: „Повечето израелски министри на отбраната са се опитвали през последните години да закрият Израелското армейско радио или да го принудят да ограничи дейността си, но то е запазило присъствието и независимостта си."
Вестник "Аарец" на прицел
В този контекст израелското правителство нареди на държавните служители да бойкотират вестник "Аарец" и оказва натиск върху обществената медия „Кан" заради нейните критични репортажи за войната в Газа. Решението предвижда прекратяване на рекламните договори на правителството с вестника и прекъсване на всякаква комуникация с него. То също така призовава за отмяна на всички абонаменти за този ляволиберален вестник от държавните служители и държавни компании. Анато Сарагости, председател на Израелския съюз на журналистите, заяви пред DW: „Това е много тревожно, защото те искат да елиминират "кучета пазачи", а медиите са „пазачите". Сарагости добавя: „Има солидарност между всички журналисти и всички медии, които осъзнават, че това е нещо опасно и че е само един от няколкото опити да се ограничи свободата на словото включително чрез законодателство за закриване на израелската обществена телевизия и кампании за сплашване на журналисти."
Нахум Барнеа, известен коментатор за всекидневника „Йедиот Ахронот", пише: „Докато десетки ракети, изстреляни от „Хизбула", организацията, която вече сме победили, изпълваха небето над главите ни и милиони тревожни израелци се втурнаха към убежища, нашето правителство беше заето с въпроса, който наистина занимава министрите му: как можем да съсипем финансово една медийна институция?". В платформата X израелският министър на комуникациите Шломо Караи написа: „Няма да допуснем ситуация, в която издател на вестник в Израел призовава за санкции срещу него и подкрепя враговете на държавата в разгара на войната, а продължава да получава финансова подкрепа от държавата". Израелският министър добавя: „Искате ли да четете отровата, която публикува „Аарец"?
В становище, публикувано по-рано тази година, правният съветник на правителството Гали Бахарав-Миара предупреди, че законопроектът ще позволи „политическа намеса в работата на радио- и телевизионните органи и ще застраши свободата на медиите в Израел". Организациите за наблюдение на управлението, като Движението за добро управление в Израел, сравни законопроекта с атаките срещу медиите в Унгария, водени от Виктор Орбан. Законопроектът премахва и изискването новинарските компании да бъдат независими от комерсиалните телевизионни канали, които ги излъчват.
Единен регулаторен орган
Според израелските медии новият закон ще създаде единен регулаторен орган за визуалните и аудиомедии, като министърът ще назначава по-голямата част от членовете му. Неговата задача ще бъде да контролира платформите за радио- и телевизионно разпространение и стрийминг на живо.
Министърът представи законопроекта като „историческа революция в свободата на мнението и конкуренцията", като заяви, че той ще позволи „повече канали, повече мнения и по-ниски разходи за потребителите". Но това, което министърът описа като „либерализация на медийния пазар", се разглежда от опонентите му като систематичен опит да подчини медиите на политическата власт. Законопроектът премина на първо четене в Кнесета след бурна сесия, в която беше подкрепен от 54 депутати и отхвърлен от 47.
Законът предвижда премахването на съществуващите регулаторни органи – Втора служба за радио и телевизия и Съвет за кабелна и сателитна телевизия – и замяната им с нов орган, наречен Служба за аудиовизуални медии, чийто председател и трима членове ще бъдат назначавани от министъра. Критиците твърдят, че тази формула ефективно поставя новата структура под контрола на правителството въпреки официалното й обозначение като „независима".
Промяна на правилата на играта
Законопроектът отива отвъд регулаторните органи и засяга основите на израелския медиен пейзаж. Според Касим законът позволява припокриването на собствеността между канали, рекламни субекти и източници на новини, като по този начин ефективно слага край на разделението, което е било наложено в продължение на много години, за да се гарантира независимостта на редакциите от политически и финансови интереси.
Законът дава на новия орган правомощието да налага глоби до 1% от годишните приходи на всеки телевизионен оператор, който наруши неговите инструкции, въпреки неяснотата на много от критериите за такива нарушения. Правозащитни организации определиха тази мярка като „отваряне на вратата за използването на глоби като инструмент за оказване на натиск върху медиите".
Всички доставчици на съдържание, включително телевизионни и радиостанции и новинарски уебсайтове, ще бъдат задължени да се регистрират в новия регулаторен орган, който ще има правомощия да забранява и отменя регистрации, както и да налага тежки глоби на тези, които не спазват правилата му.
От друга страна, законът изисква глобалните стрийминг платформи като Netflix и Disney's да инвестират 6,5% от приходите си в производството на израелско съдържание, което е предизвикало възражения от Вашингтон според израелския вестник Globes.
Според израелските медии тези възражения отразяват американското неудобство от налагането на финансови задължения на частни американски компании.
Подкопаване на независимостта на професията
Законопроектът предизвика широко разпространена загриженост сред журналистите и медийните работници в Израел, които го разглеждат като опит да се подкопае независимостта на професията и да се превърне пресата в инструмент в ръцете на политиците. В интервю за Al-Hurra Net израелската журналистка Дана Бен Шимон, която преди това е работила за Израелската радио-телевизионна служба, предупреди за „опитите да се повлияе на общественото мнение, които са станали част от политическата борба, особено в дигиталната ера, когато наративите се припокриват и фактите се пренаписват чрез традиционните медии и платформите за социални мрежи". Тя добавя, че „същността на журналистиката е да представя реалността такава, каквато е, и да остави публиката да прецени сама", като подчертава, че намесата на политиците в управлението на редакциите или контрола върху съдържанието „води до загуба на основната мисия на медиите, а именно да разкриват истината, а не да я измислят".
Бен Шимон смята, че новият законопроект „дава на политиците допълнителни инструменти за контрол над публичния дискурс", като подчертава, че всяка стъпка в тази посока „ще задълбочи загубата на доверие между гражданите и медиите в момент, когато израелската демокрация се нуждае от повече прозрачност, а не от повече контрол".
Това законодателство е последното от поредица мерки, предприети от министъра срещу медийните институции. По-рано тази година той заплаши да спре финансирането на обществената телевизия, ако тя излъчи документален филм, включващ палестинската гледна точка за войната от 1948 г., съпътствала основаването на Израел. Той също така настоя за закриването на новинарската служба на телевизията.
Правни предупреждения и широко разпространена опозиция
Израелските вестници цитираха правния съветник на правителството Гали Бахарав-Миара, който описа законопроекта като „заплаха за свободните медии в Израел", отбелязвайки, че поправките са били внесени, без да бъдат изпълнени необходимите правни процедури или да бъдат консултирани с професионалисти.
Въпреки правните пречки министър Караи се опитва да ускори парламентарния процес, за да избегне прехвърлянето на законопроекта към Икономическата комисия, председателствана от неговия съперник от партията Ликуд Давид Битан, който е известен с опозицията си срещу министъра по редица въпроси. Смята се, че спорът между двамата мъже отразява вътрешен конфликт в управляващата партия относно границите на правителствения контрол над медиите.
Организации за защита на правата на човека и на пресата, включително Асоциацията на журналистите в Израел и Асоциацията „Хацала", обявиха, че ще подадат спешни петиции до Върховния съд, за да спрат прилагането му.
Министърът смята, че законът коригира „историческата пристрастност на израелските медии спрямо десницата" и възстановява „баланса" в една арена, доминирана от това, което той нарича „елитарната левица". Но опонентите предупреждават, че всеки закон, който отслабва независимостта на медиите в страна, която няма конституция, може да подкопае последните останали механизми за контрол на властта. Опозиционните политици осъдиха приемането и на двата законопроекта. Яир Лапид, лидер на „Йеш Атид", най-голямата опозиционна партия, нарече бартера „една от най-лошите сделки" в израелската политика през последните години. Той написа в X: „Ще направим всичко възможно, за да спрем тези разрушителни закони".
Корумпирана политическа сделка.
Законът беше приет, след като два блока от ултраортодоксални еврейски партии (харедим) се присъединиха към гласуването в негова подкрепа, след като месеци наред се въздържаха от подкрепа на правителствени законопроекти в знак на протест срещу неприемането на закон, освобождаващ учениците от религиозни училища от военна служба. Според израелските медии това е било направено като част от политическа сделка, при която депутатите от коалицията са подкрепили друг законопроект, който разширява правомощията на равинските съдилища, като включва арбитраж в граждански спорове със съгласието на двете страни, което е отдавнашно искане на религиозните партии.
