Кое хапче ще избере “Продължаваме промяната” – червеното или синьото?
Така, както се очертават нещата, най-вероятната коалиция е между ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ. За първите две е ясно, те са добри души, но дали ПП-ДБ са способни на такова смирение?
Тези избори би трябвало да са ги убедили, че Господ наказва гордостта. Така е в Библията, а в политиката гордостта се наказва от партийнолистовата избирателна система. Тя създава висока фрагментация, а фрагментацията налага преди избори да говориш едно, а после да правиш обратното. Прави се на велик, но после целувай ръка. Иначе оставаш с пръст в устата.
Може да е безпринципно, но се налага да си излъжеш избирателя. Ако сега ПП-ДБ послуша гласа на разума и влезе в коалиция, ще получи 2 пъти по-скромна роля, отколкото можеше при ротацията само преди 3-4 месеца.
Нужно бе само малко смирение и днес щеше още да доминира.
Но ако и сега пак откаже да отстъпи – идват седми поредни избори и тогава вече ПП-ДБ рискува да изпадне в миманса.
Впрочем преди това ПП и ДБ ще се разведат, защото ДБ е в една европартия с ГЕРБ, а ПП се кани да е съпартийка на ДПС. В София си в едно семейство, а в Брюксел в друго – това е политическо двуженство.
ПП не е първата партия, която пада в капана на своята гордост. За 3 години – 6 избора и 6 най-различни конфигурации, но така и не се получи нормална сглобка. Както е тръгнало, и 60 избора да направим, несъвместимостта на партиите тепърва ще расте и ще расте. Не е ли време да се замислим защо винаги става така и докога ще става?
Да се върнем в април 2021 г. – ИТН бе втора с цели 51 депутати и ако бе проявила смирение, ако бе целунала протегнатата ръка на Бойко, можеше да управлява и досега. Просто ми се плаче, като си помисля, че Годжи можеше да е министър на културата, а Иво Сиромахов - шеф на БНТ.
Уви, ИТН гордо каза – никога с Бойко! Ние долна манджа не ядем! И сбърка, но народът пак инвестира в тях, направи ги номер 1 с цели 65 мандата на следващите избори през юли. Но и това не им стигна. Като видя, че на тази партия не ѝ се управлява, през октомври народът я дръпна на петото място, откъдето да го весели с пародии на властта. В тази си роля според мен ИТН се справя чудесно. Умирам от смях при сатирите на Тошко Йорданов.
Ако парламентът беше вестник, ИТН щеше да е карикатуристът.
Уви, аз не си спомням досега карикатурист да е ставал главен редактор, нито дори завеждащ отдел. Ако си шут, не може да си владика.
Но къде в един вестник бих сложил БСП? Може би бивш главен редактор – пенсионер, който от време на време пописва по милост на редакторите. Докато доминираше, БСП влезе в какви ли не коалиции – със СДС, ДПС, НДСВ и още няколко. Но щом БСП се смали, изведнъж се разгневи и възприе позата “палестинец в интифада”.
Народът си рече - тези нито могат вече да управляват, нито могат да ни разсмиват, я да ги сложим на трупчета. Това е така, защото БСП хем отхвърли мажоритарната система, хем отказа да целуне ръка на Бойко, както подобава на малките партии. Забрави как на нея самата ѝ целуваха ръка.
Разбирам, че е трудно, но трябва. “Продължаваме промяната” възникна като анти-ГЕРБ и за малко беше на върха - как сега да целуне ръка? Ако сега се смири, значи е предател. Но ако не се смири, значи е карикатурист. И някак май случайно, в стремежа си да заличат репутационните щети от “сглобката”, в тази кампания ПП-ДБ заложиха на карикатурата,
закачиха я навсякъде по пътищата и с това заеха позата на антиелит, който нито може, нито иска да управлява. Хората искат от политиците светло бъдеще, а не космато прасе.
Но не е късно, Борисов и Пеевски ще им протегнат ръка. Техните евросемейства също ще ги призоват. Отпуснете се, приемете блатото като лечебна кал и доволни ще останете! Вземете синьото хапче!*
100 пъти съм обяснявал как действа системата в статиите си, но сега ще цитирам енциклопедия “Британика”: Тъй като водят до политическа фрагментация, PR системите (партийнолистовите системи) налагат коалиционни правителства, които често са тромави - все повече от началото на XXI век, тъй като броят на партиите се е увеличил в почти всички PR системи. При коалиционните правителства отговорността също страда, тъй като нито една партия не носи ясна отговорност за работата на правителството… Платформите, с които партиите участват в изборите, не съответстват и на действията им, след като са на власт, тъй като коалиционните преговори изискват компромис. И тъй като партиите вземат решения за управленски коалиции след изборите, степента, в която правителството отразява народната воля, е по-слаба, отколкото, когато на власт е една партия. Партиите, които успяват да влязат в правителството, могат да бъдат доста произволни, а могат и да произлизат от различни точки на идеологическия спектър.В резултат на това може да има малка пряка връзка между предпочитанията, изразени от избирателите, и политиките, провеждани от правителството, към което се е присъединила тяхната партия.
С други думи – при тази система не може да има честни партии. И ако някоя партия чак толкова държи да е честна, първо трябва да се бори за мажоритарен вот. Щом една партия се прави на честна, но не продумва нищо по тази тема, значи идва, за да ви лъже.
Това е политиката. Само да напомня, че през 2016 г. имаше референдум за мажоритарния вот, на който гласуваха 3,5 милиона българи. Сега май до урните са се разходили около 2,5 милиона.
*Във филма “Матрицата” Морфеъс казва на Киану Рийвс: “Ако вземеш синьото хапче… историята свършва, събуждаш се в своето легло и вярваш в каквото ти се вярва. Ако вземеш червеното хапче… оставаш в Страната на чудесата и аз ще ти покажа колко дълбоко стига заешката дупка”.
Сега лафът за хапчетата е много на мода в по-изисканите политически среди.
