Логиката е, че не може да задължаваме хората да гласуват, но за сметка на това трябва да им дадем по-големи възможности да участват във вота
Да улесним онези, които са мобилни и имат много повече задължения
Демокрацията е политически режим, който в максимална степен зависи от участието на гражданите и от тяхната ангажираност.
Това най-ясно проличава в изборния ден от процента участници и гласували.
Ето защо законодателството, свързано с изборите в една демократична държава, трябва
максимално да облекчава и улеснява хората
В този смисъл да се фиксира всичко в границите само на един ден, без никакви възможности за предварително гласуване или други опции за вот, не отговаря на този най-дълбок принцип на демокрацията.
Демократичната практика по света има огромен инструментариум за това да не се гласува само в един изборен ден, който е в границите на 12 часа.
Нека, разбира се, той да си остане и тогава да гласуват хора, които са по-традиционно настроени, не са имали друга възможност да го направят и не са забравили.
Но! Има още други най-различни възможности човек да пусне бюлетината
Единият е по пощата, друг е електронно гласуване - току-що го въведоха в Естония.
Съществуват и възможности, които са много по-близки до нашите досегашни изборни практики, каквито ги знаем. Например двоен изборен ден - два изборни дни по 12 часа, или троен изборен ден - съответно три изборни дни по 12 часа.
Нека добавя и следваща опция за вот, която особено харесвам - да има нещо като отворена секционна избирателна комисия в рамките на определени квартали, в която да можете да гласувате в период от две седмици, като изборният ден си остава.
Защо се прави всичко това? За да може хора, които още много преди предизборната кампания твърдо са решили да гласуват, да го направят и да бъдат освободени от нещо, което те са си определили като задължение и което така или иначе ще изпълнят, но не се знае дали точно в изборния ден няма да са възпрепятствани. Всички тези практики - от електронно гласуване, което позволява да не си на територията на своята страна, през гласуване по пощата, до вот в двоен, троен изборен ден или седмица-две - са използвани в различни държави по света.
Според мен най-близко до нашия национален
манталитет е двойният или тройният изборен ден. Давам си сметка, че сме свикнали с досегашната система и сме я отработили добре, но си мисля, че бъдещето принадлежи на увеличаването на възможностите за още начини на гласуване.
Най-твърдата опция за упражняване на правото на глас е по постоянен адрес в рамките на 12 часа във фиксиран ден без никаква алтернатива.
Аргумент против въвеждането на повече възможности за гласуване са неопитните избирателни комисии в малките населени места.
Струва ми се обаче, че тъкмо там няма нужда от повече опции за вот. Защо?
Защото практиките, които си мисля, че е редно да възприемем, се въвеждат в населени места, където хората са мобилни, имат много повече задължения и възможности.
Впрочем винаги съм се изумявал, когато става дума за допълващи основната практика нововъведения, как хората са ги възприемали като непременно задължаващи хората да гласуват.
Моята логика е, че не може да задължаваме хората да гласуват, но за сметка на това трябва да им дадем по-големи възможности.
Учудвал съм се и на аргументите за задължително гласуване и
с наказания, глоби, чак до административни
наказания,
някои предвиждащи отказ от определени услуги.
За кого обаче ще гласува човек, който е фрустриран, не желае да гласува, но е принуден да отиде до урните просто защото ще има наказание, ако не го направи? От подобен тип административно насилие няма да произтече нищо добро.
Трябва убеждаване, по-добри кампании, по-добри кандидати, но и нови възможности, паралелно една на друга, без да се изключват.
Аз винаги ще предпочета изборния ден по сантиментални причини, стига обаче да съм в населеното място, където съм регистриран.
Студентите пък са най-ощетени - да не си мисли някой, че ще тръгнат да си изваждат удостоверение? Често пъти те се сещат, когато срокът да направят това е изтекъл. Иначе нямат нищо против да гласуват.
Ясно ми е, че сиковете се страхуват да дописват избирателните списъци, за да няма фалшификации.
Но пък така оставаме в ХХ век и никакви реформи не може да бъдат направени
Всички опити за промени започват с обяснение колко сложно ще бъде.
Да, така е, всичко е сложно, но когато има добра воля, се оправя. Спомнете си сами: щеше да има объркване, ако няма цветни бюлетини, после хората щяха да се объркат, ако има интегрални бюлетини, после щеше да ги обърка машинното гласуване...
Какво ли не сме чували!
После обаче промяната минава и всички се чудят как изобщо сме живели преди.
Така ще ни изглежда и този абсурден безплоден режим на 12-часовото гласуване без никакви алтернативи. Докато не направим промяната, ще продължим да се държим така, сякаш това е най-доброто в света.
