- На евровота ДПС ще е без гласовете от Турция
- Изхаби се в сглобката инструментът "анти-ГЕРБ и анти-ДПС", с който ПП-ДБ добавяха 250 хил. гласа
- На политолога не е работа да е пиар, затова не са коректни общи твърдения, че са искани пари от анализатори
- Новото проучване на “Тренд” е първото, което измерва промяната в настроенията след разпадането на сглобката, след скандала с митниците и контрабандата и след встъпването в длъжност на кабинета “Главчев”. И така, какъв е ефектът върху подкрепата за основните политически сили?
- Сериозна динамика няма. Това, което отчитаме като промяна, е ерозия в подкрепата за ПП-ДБ. Това вероятно се дължи както на мнението, че те също имат отговорност за разпадането на кабинета и отиването на нови избори, така и на скандала около Агенция “Митници” и Живко Коцев. ГЕРБ запазва
първа позиция с трудно преодолима дистанция
от втория. Партията на Борисов успява да запази позициите си, докато втората формация - ПП-ДБ, пада с около 2,5 пункта спрямо проучването ни през март. Така се образува група от 3 формации - ПП-ДБ, ДПС и “Възраждане”, в която не може да се каже със сигурност кой ще е на второ, трето и четвърто място. ПП-ДБ има преднина от един процент, но крайната подредба на трите изброени ще зависи от кампанията.
Как ще се подредят тези три формации, ще е най-интересната сюжетна линия. Иначе има сигурен пети участник - БСП, която е на значима дистанция след тях, и сигурно шесто място към днешна дата за ИТН.
Трябва да се уточни, че краят на проучването е преди обявяването на политическия проект на Ваня Григорова, а няколко нови партии заявиха участие малко преди началото на проучването и трудно може да се улови техният потенциал, защото имаше малко време да се разбере, че участват. Второ, между резултата на парламентарните и европейските избори ще има разлика, която дори може да размести подредбата, защото във вота за национален парламент могат да гласуват българите в Турция, докато във вота за Европарламент се гласува само в България и в страните - членки на ЕС. Нека припомня, че ДПС на последните парламентарни избори през април 2023 г. имаха малко над 60 хиляди гласа от чужбина. Така че на парламентарните избори ДПС ще натежат с гласовете от Турция и това може да означава, че тази подредба на втория, третия и четвъртия играч може да е различна на двата вота.
И трето уточнение - подредбата на тези три формации зависи от това коя ще направи по-добър финален спринт за мобилизация в кампанията.
- Какви сценарии за след изборите прозират зад тези резултати?
- Струва ми се, че вече е почти невъзможно кабинет да бъде съставен от две партии. За стабилно мнозинство ще трябват три формации. Вариантите са три - повторение на сглобката, кабинет около ГЕРБ, ДПС и трети, който не е ПП-ДБ, и трета опция - нови избори. Друг вариант просто не се вижда на хоризонта.
- Каква очаквате да е предизборната кампания?
- Кампанията ще е за два избора, но ще бъде напълно доминирана от изборите за национален парламент.
Европейските теми ще потънат
Просто са по-малко интересни на българите. Резултатите от евроизборите ще са функция на кампанията за парламентарните.
От интервютата на Кирил Петков и Христо Иванов в последните дни съдя, че се отива към конфронтационна реторика на ПП-ДБ спрямо ГЕРБ и ДПС. Това е изпитан техен инструмент за мобилизация на вот, защото благодарение на него успяваха да докарат резултат отвъд електоралното ядро на традиционната либерална градска общност. То наброява около 350-380 хил. души, но в последните 2 години успяваха с тази анти-ГЕРБ и анти-ДПС реторика да мобилизират вот, стигащ до над 600 хил. гласа на последните парламентарни избори. Проблемът е, че този инструмент след сглобката е доста отслабен. Те казваха: Гласувайте за нас, за да не са ГЕРБ и ДПС на власт. Но след като влязоха в общо управление, инструментът вече е поизчерпан.
Има един нюанс - Кирил Петков говори за ГЕРБ и ДПС, а
Христо Иванов се опитва да ги раздели с по-мека позиция спрямо ГЕРБ
и определяйки като мишена Делян Пеевски. Вероятно съзнавайки, че след изборите единственият партньор, с който ПП-ДБ могат да седнат на масата на преговори, е отново ГЕРБ. Те просто нямат алтернативно партньорство. “Възраждане” е невъзможен партньор за тях, а като гледам позициите на ИТН в последните месеци, те също не изглеждат ентусиазирани от евентуален съюз с ПП-ДБ.
- Има ли риск още повече да падне избирателната активност - заради тона на кампанията и заради изговаряните отсега съмнения в честността на вота?
- На последните два вота активността бе най-ниската от началото на прехода. Продължаваме да сме в политическа криза и дистанцията между гражданите и техните избраници е все така голяма, апатията е все така силна. Не се вижда причина да има по-висока избирателна активност. Все пак изборите са 2 в 1 и част от хората може да са по-мотивирани да гласуват освен за представители на НС и за кандидати за евродепутати. Така че е възможно активността да е малко по-висока, но според мен ще е сходна на тази от април 2023 г.
- В интервю Кирил Петков говори за анализатори, които поискали 20 000 лв. на месец, “за да казват по медиите точките, които вие искате”. Защо според вас го казва?
- Не знам защо го казва, но си позволих да направя призив г-н Петков да каже кои са тези хора, които са му искали по 20 000 лв., защото така неизказано
се хвърля петно върху цялата общност
на политическите анализатори. Ако има твърдение, че се плаща на някого да защитава определени тези в публичното пространство, нека хората знаят, че това не важи за всички анализатори. Иначе не е коректно към всички нас.
- Добре, нали има политически пиари и консултанти, на които това им е работата и я вършат срещу заплащане?
- Кирил Петков говори за политолози. Има пиари, които имат такава официална роля. На политолога обаче не е работа да е пиар на партия или политик, а да прави обективен безпристрастен и професионален политически анализ. Когато се каже, че той прави анализ само защото някой му е платил 20 000 лв., пада петно върху цялата общност.
