Разплащанията с физически пари няма да изчезнат за сметка на дигиталните
Акад. Франсоа дьо Калатай е световноизвестен нумизмат, историк на изкуството и писател. Той е бил най-младият ръководител на нумизматичния отдел на Белгийската кралска академия - пост, който напуска през 2011 г., за да се отдаде на научни изследвания. Акад. Калатай е един от най-големите експерти в света по древногръцки монети, като прави обширни проучвания на нумизматичните съкровища в района на Средиземноморието. Преди две години бе удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Софийския университет "Св. Климент Охрадски" за заслугите му при проучванията на българското археологическо наследство. В сряда той изнесе лекция за скритата история на парите на научен форум, организиран от Университета по застраховане и финанси, като преди това ректорът на учебното заведение проф. Борис Велчев му връчи отличието "гост-преподавател на УЗФ"
Доц. Валентина Григорова-Генчева е директор на дирекция "Злато и нумизматика" в Първа инвестиционна банка АД и преподавател по нумизматика във Фрибургския университет в Швейцария и по културология в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
- Акад. Калатай, България ви е много признателна за неуморното популяризиране на нашето антично нумизматично наследство. Наистина ли сме такава страна на съкровищата, че в земите ни са заровени несметни богатства?
- Да, точно така е и това беше основната теза на моята лекция по време на организирания от Университета по застраховане и финанси научен форум на тема парите от древността до наши дни.
България е мястото на най-голямо натрупване на злато и сребро, при това ставало многократно през историята.
Ако говорим, да речем, за гръко-римския период, това е мястото, където съвременните археолози откриха най-впечатляващите в Европа съкровища от злато и сребро.
Би било справедливо малко да разширим региона, защото, ако говорим за времето между втори и първи век преди Христа, съкровищата са на малко по-широка територия, отколкото е днешна България. Включват и Южна Румъния, Северна Македония и Гърция. Но България е в центъра на този регион.
Несравним е с други места в Европа. Поне като количества намерени отсечени монети това не се наблюдава никъде другаде в Античния свят.
А от петте най-големи открити досега антични златни съкровища в Европа, три са български – Варненското, Вълчитрънското и Панагюрското златно съкровище. Специално Панагюрското е най-тежкото единично съкровище, откривано някога в света.
- Помня вероятно още от училище, че в златото от Варненския некропол имаше нещо като златни монети. От лекцията днес чух, че не били точно монети, а протопари. Каква е била точно функцията им?
- Доц. Григорова: Това е най-старото обработено злато в света и наистина може да се нарече протопари. Представлява малки кръгчета с тегло между 0,1 и 0,45 грама и ги намираме не само във Варна, а в цялата съвременна българска територия – от Дуранкулак до района на Драгоман, както и по поречията на Струма и Джерман.
Те представляват ранна форма на пари от благороден метал, предхождаща монетите.
Тоест тази цивилизация е познавала металургията на изключително високо ниво, а това предполага развитие на търговията в широка географска зона. Любопитното е, че много от тях имат миниатюрни отвори в двата края, което означава, че са служили за нещо като нанизи - било в носии или униформи.
Освен това край Варна са намерени най-малките късчета скъпоценни камъни в историята, които са фасетирани по начин, сравним със съвременните техники, а говорим все пак за праисторията. А при обработката на златото се наблюдават и следи от платина и иридий, които по принцип не се сплавят, а остават като малки частици на повърхността. Това поражда множество въпроси за произхода на златото и технологиите, използвани в праисторическата епоха, безспорно обект на по-нататъшни изследвания.
Акад. Калатай: Много е интересно находището в древния град Пистирос, близо до днешните Септември и Ветрен. Там гърците и Филип II са създали търговски център за обмен с тракийските племена. При професионалните разкопки там бе открито съкровище от монети с образите на Филип II, Александър Македонски и Лизимах.
Излиза, че след появата на златните и сребърните монети в края на VI век пр.н.е. в тракийския свят е настъпил период на бурно развитие. Първоначално си мислехме, че тези монети вероятно са използвани за търговия, но днес общоприето е мнението, че са били основно за плащане на войници, включително персийски.
- Всичко това е много интересно, но все пак днес говорим вече за дигитални пари. Какво бъдеще според вас очаква физическите пари, които днес са предимно банкноти, а не монети?
- Доц. Григорова: Със сигурност имат бъдеще, и то бъдеще основно като средство за съхраняване на богатство. Като актив, като инвестиционен инструмент парите от благодорни метали изчезват, но феноменът на физическите пари, на физическите разплащания съвсем не е заплашен.
Наскоро Конфедерация Швейцария прие текст в конституцията си, който казва, че физическите разплащания имат равни права с дигиталните. Приет е именно, защото се вижда, че физическите пари са вече заплашени от изчезване. Все повече се налагат картови разплащания, безналични разплащания, а всъщност населението предпочита разплащанията с пари в брой. И това е тенденция основно в германоезичния свят - Швейцария, Австрия, Германия.
Акад. Калатай: Класическото определение за това какво са истински пари е, че те имат три вида стойност. На първо място, служат като разчетна единица, освен това са средство за трансакции, което винаги можете да използвате. И на трето място, са средство за съхранение на стойност. Е, това третото нещо може и да намалява, но пък имаме златото. Както виждате, то в момента е на върха на своята стойност, рекордно висока му е цената и затова се добива в рекордно големи количества. Така че мога да си представя бъдещето без монети, но без злато – не.
- Казвате, че има нова златна треска в света?
- Доц. Григорова: Има и тя продължава вече няколко години. Войната в Иран още повече засили тренда на поскъпване на златото.
Специално при нас, в България, имаше съвпадение на високите цени на златото с постковид треската в икономиката. Още тогава, докато хората се чудеха дали ще отворят и кога ще затворят магазини и други обекти, се появи по-масов интерес към инвестиции в нещо сигурно и златото се оказа такава възможност. Не са само имотите.
Другият такъв голям катализатор беше преминаването към еврото. В края на миналата година беше постигнат абсолютен рекорд на българските пазари на инвестиционно злато. Мисля, че всички участници на този пазар могат да се похвалят с една уникална година. Дори и хората с много апартаменти разбраха, че има много по-голяма доза сигурност да съхранят парите си от инфлацията, влагайки ги в злато.
Доходността от вложение в инвестиционно злато е несравнимо по-голяма от, да речем, банковия депозит. За един месец тази доходност е 5%, за шест месеца става 38%, а за една година - 55%. За пет години става 196%. А доходността при оставянето на една аналогична сума на банков депозит можем да я закръглим до 1%, защото имаше и периоди с отрацителна лихва.
- Вероятно и добивът на злато е възходящ?
- В момента ние сме една от малкото държави в Европа, в която се развива добивът на злато и на златосъдържащи руди. Работи се активно по рудник “Чала” край Хасково, находището на “Асарел Медет” в Брезник, което се разработва. Да не говорим за Челопеч, Ада тепе и Елаците.
Така че има сериозен потенциал и в днешните български земи. Ако се разхлаби леко зелената политика на Европейския съюз, това би довело до още повече предимства за българската държава в разработването на златни находища.
Акад. Калатай: Искам да добавя нещо за древния свят. Разликата между сега и преди 30 години е, че тогава учените казваха: “Добре, в България наистина има много съкровища, ние знаем за тях, проучили сме ги”.
Но сега възникват нови технологии, нови изследователски практики и вече можем да оценим по-добре общия обем на златото и среброто в монетите, които са били в обращение в древността. И следователно да преценим приблизително какъв е бил търговският обмен в Античния свят, по това каква част от монетите са открити по българските земи и каква – в другите части на Европа.
