Той загуби големите градове в ситуация, в която опитва да балансира между Запада и Изтока
Победата на опозицията - Народнорепубликанската партия в Турция, във важни градове като столицата Анкара, мегаполиса Истанбул, Бурса, Адана и др., показва, че има смяна на нагласите в турското общество. И се е появил силен опонент на досегашната линия на турската власт и президента Реджеп Ердоган.
Очевидно избирателите са недоволни от трудностите в икономиката
Виждаме ново поколение политици, което има по-широк фокус в гледната си точка и към вътрешните, и към международните въпроси.
То има шанса да променя и посоките, и границите на турската външна политика. А Ердоган няма право на следващ мандат като президент, затова избирателите очакват, че ще има смяна на курса.
През последните години Турция се позиционира като фактор в Арабския свят и ислямските страни. Тази приоритетна посока се фиксира като някакъв вид разочарование от това, че отношенията с Европа и САЩ не се развиха според очакванията на Ердоган, който очевидно завиши претенциите си.
Сега политиката на Турция е многовекторна с известен имперски уклон
Със силно изразена носталгична линия - Турция се връща към спомените от миналото и разглежда бившите територии на империята като сфера на своето влияние. Друг е въпросът как страните и на Балканите, и в Близкия изток, и в Средна Азия гледат на турското влияние. Това може би е и причината Русия малко по-резервирано да се отнася към инициативите на Турция за посредничество във войната в Украйна.
Но трябва да имаме предвид, че Турция няма онази политическа и икономическа роля, която имаше в предишните 20-30 години. Затова прословутата многовекторна политика на Турция скъси векторите и те са ориентирани повече към исторически, етнически, религиозни сходства, отколкото да са политически и икономически. Това е може би една от причините за напрежението, появило се в отношенията на Турция със САЩ и ЕС.
Допреди десетина години Турция беше важен партньор на САЩ и НАТО по отношение на сигурността на Близкия и Далечния изток, както и на Балканите. Но Турция вече не е онзи военен фактор, на който се разчита - промените в Арабския свят и в Средна Азия силно отслабиха и влиянието ѝ.
Това, че Турция е светски център на ислямския свят, също не играе вече ролята, която имаше преди. Други арабски страни търсят подобна позиция за сметка на по-светския характер на режимите. А Ердоган направи някои отстъпления от светската линия и от заветите на Ататюрк, които
сега се връщат като бумеранг
Очевидно е, че и структурата на гарантиране на сигурността вътре в НАТО, и политиката на разширяване на алианса вече не зависят в такава степен от Турция. Въпреки че тя употреби правото си на вето спрямо някои от новите членки, за да успее да прокара своята политика.
В отношенията между Турция и Европа има две линии. Едната е сигурността, свързана с членството на Турция в НАТО. Другата е перспективата на членството ѝ в ЕС. Очевидно е, че самата Турция недостатъчно ангажирано възприема изискванията на ЕС за евентуалното присъединяване.
А всяко вкарване на допълнителна нестабилност в ЕС би имало силно отражение особено сега, когато войната между Русия и Украйна допълнително прави ситуацията нестабилна.
Да, Анкара води балансирана политика между Москва и Киев (която в определени моменти е трудно да бъде определена като принципна). Но по вижданията на Турция вероятно създава условия тя да се превърне в страна - домакин на преговори. Но надали и Украйна, и Русия ѝ имат достатъчно
доверие, че да ѝ позволят точно тази роля
А и западните партньори на Украйна едва ли биха насърчили една такава линия. Турция доставя дронове за Украйна и съдейства за производството им на територията си. Без да създава допълнително напрежение между Русия и Турция, това обаче понижава доверието между двете страни.
Имаше впрочем информации, че атентаторите край Москва са подновили документите си за престой в Русия именно в Турция. Това не означава, че страната е пряко замесена. Не е особена тайна обаче, че на територията на Турция действат ислямски центрове, които са свързани със специални служби на отделни страни и дори организации, които и ЕС, и Русия определят като терористични.
