Корекцията е в знаменателя - броя жени, не в числителя - бебетата. Но използването за политически цели не е състоятелно
Политиците влязоха в демографски спор - сравняват данни за раждаемост и коефициент на плодовитост през годините. Увеличила ли се е раждаемостта през 2023 г., или не? Питахме експерта от Института за пазарна икономика Адриан Николов. Според него официални данни колко бебета са родени през 2023 г., още няма. Ето обяснението му за това откъде е резкият скок на коефициента на плодовитост през 2022 г.
Плодовитостта е средният брой деца, които средностатистическата жена ражда през целия си фертилен период, който е възприет да се определя между 15- и 49- годишна възраст. Най-често се приема, че заместване има, когато коефициентът достигне поне 2,1 – с други думи, когато средностатистическата жена има средно 2,1 деца. В средносрочен план това означава задържане на населението и демографска стабилност, а всяка по-висока стойност води до постепенно повишаване. Обратно, ако плодовитостта е под 2 деца на една жена, населението намалява – такъв е случаят в България и в цяла Европа.
Може да има по-нисък номинален брой раждания и повишаване на плодовитостта, ако и броят на жените намалява – така всяка една отделна жена ще е родила повече деца, което означава по-висока плодовитост. Това се случва в ситуация, в която
броят на жените във фертилна възраст се свива по-бързо от броя на родените деца.
През последните години трендът в номиналния брой раждания в България е надолу – от 70-75 хиляди в средата на първото десетилетие от новото хилядолетие до 60-65 хиляди новородени през последните пет години. Това е до голяма степен очаквано предвид общото свиване на населението и застаряването, което означава по-малко жени във фертилна възраст. При плодовитостта тенденцията е обратна – от 2015 г. насам коефициентът пълзи леко нагоре към повече раждания на една жена във фертилна възраст.
В данните за 2022 г. имаше голяма корекция,
до 1,78 деца на една жена, което впрочем е и сред относително добрите стойности на този показател в ЕС.
Причина за това обаче е преброяването от 2021 г., което регистрира значителен спад на населението, оттам и на броя жени във фертилна възраст. С други думи, повишението на плодовитостта не се дължи на промяна в числителя, броя родени деца – а в знаменателя в уравнението - в броя жени.
Накрая редно е да кажем, че употребата на демографски числа за една конкретна година и особено на тази корекция за политически цели не е коректна.
Промяната в демографските тенденции отнема години – десетилетия дори, в резултат на трайни промени в социалната среда, условията на живот, доходите, които влияят системно на решението на много семейства да имат повече деца – и е несъстоятелно което и да било управление, още повече пък останало на власт 1-2 години, да си приписва демографски постижения.
