- Светът застарява, има глобално демографско разместване, младите вече стават свръхотговорни към създаване на поколение
- Младите отлагат децата не заради финансова несигурност, а заради свръхдинамичния живот
- В здравните ни заведения има лекари от Арабския свят и хората са много доволни от тях
- Младите днес не гонят бройка, искат да дадат добър старт в живота на едно до две деца
- Призивът "Да върнем младите от чужбина" е твърде ограничаващ за това поколение, повече работи да създадем условия те да живеят в родината
- 70% от България ще е "демографска пустиня" с под 10 души на кв. км до 2040 г., не вземем ли мерки
- Звучи отчайващо онази част от доклада ви за предстоящото събитие на Пан Европа, че към 2040 г. близо 70% от територията на България ще е “демографска пустиня”, т.е. с под 10 човека на кв. км население. Има ли решение този проблем, доц. Бърдаров?
- Най-напред да отбележа, че терминът “демографска пустиня” беше въведен през 2008 г. и той е само за умерените ширини, които предлагат най-добри условия за живот и за стопанска дейност. Става дума за територии, където гъстотата е под 10 души на кв. км и които ще се превърнат в демографска пустиня към 2040 г., ако не се промени нещо в тенденциите.
Разбира се, тази прогноза е съвсем реална, но може и да не се осъществи. Споделих я, защото говорейки позитивно за тази тенденция до момента, никой не ѝ обръщаше внимание. Затова искам да алармирам за проблема.
- Основният ви извод е, че ранната смъртност у нас е по-голям проблем от ниската раждаемост, която в последните две години даже се увеличава. Какви политики трябва да се приложат, за да бъде преодоляна?
- Вярно е, че през последните години имаме абсолютно нормална раждаемост за развита европейска държава. Има и теория за демографския преход, в чиято четвърта фаза не само ние, но и целият развит свят се намира. След 30-50 години в нея ще влязат и останалите държави по света и съответно ще имат подобна на нашата раждаемост.
Отделно, последната статистика на НСИ за коефициента на детност т.е. фертилност, който показва средния брой деца, родени от жена във фертилна възраст у нас за една година, е 1,78, което ни отрежда трето място в ЕС след Франция и Ирландия. Така че реалният проблем тук всъщност е скандално високата за европейска държава смъртност на хора в активна възраст.
- Имаше статистика по време на пандемията, че сме номер едно по смъртност в целия свят. Сега кое ни нарежда на челни позиции по този показател в подобни световни класации?
- Нездравословният начин на живот на хората тук е онова, което води до преждевременна смъртност. Тази тенденция може да се обърне с намаляването на вредните навици на българите или редуцирането им с научно обосновани алтернативи за тютюнопушенето, храненето и т. н.
А иначе за общата смъртност трябва да следим качеството на здравеопазването и това на живота, защото нищо друго не може да промени тази мрачна статистика.
- В предварителния ни разговор казахте, че не е възможно да превъзмогнем демографската криза с мерки, подпомагащи младите двойки като в Унгария например, където за новородено държавата дава 33 000 евро, или в Ирландия, където пък за младите родители има сериозни отстъпки в услуги и продукти за отглеждането на малкото. Знам за Полша, че дава кредити без лихва на млади до 29 г. Защо обаче подобни мерки да не работят у нас, след като имаме и най-дългото майчинство в Европа, но с недостигащи пари и след увеличението на майчинските?
- Разбира се, всяка една мярка в подкрепа на раждаемостта е полезна. И ако може да се отделят колкото се може повече средства за всяко едно бебе, родено в България, си е голям плюс за страната ни. Ако се отделят такива средства, много по-големи, както е в Унгария, и се предприемат мерки, както в Ирландия и Полша, това ще подпомогне и повиши раждаемостта. Но няма мярка и политика, които да доведат до раждаемост 2,1.
Унгария дарява безвъзмездно 33 000 евро на семейство, което в рамките на 10 години се сдобие с три деца, родителите имат средно образование и платени данъци. Унгария започна тази политика през 2016 г. и в момента е след България по раждаемост. И тук не може да се намесва ромският прираст, тъй като броят на ромите в България и Унгария е абсолютно идентичен.
Факт е обаче, че тази политика дава резултат - спадът на раждаемостта в Унгария спря и днес стига 1,6, а беше 1,4. Но не успя да стигне българския от 1,78, още по-малко е стигнал 2,1. Затова изводът е, че всичко, което може да се направи за повишаване на раждаемостта у нас, трябва да се направи, но само даването на пари за раждане на дете не може да реши изцяло демографската криза.
В съвременния свят репродуктивните нагласи, начинът на живот определят и нивото на раждаемост. 3 са изцяло новите демографски модели през XXI век, няма ги в цялата предходна човешка история.
- Това е любопитно, разкажете за тях.
- Единият е все по-устойчиви ниски нагласи за раждане на дете, и той ще обхване целия свят до половин век, както вече споменах. Това са си естествени процеси, свързани с развитие на икономиката, навиците, степента на образованост, които не всички хора разбират. Например тенденцията днес е към все по-отговорно родителство. Младите хора не гонят бройка, а искат да дадат нормален старт в живота на едно до две деца. Това не е безотговорност към възпроизвеждането на нацията, а свръхотговорност за създаване на собствено поколение.
- Това може би обяснява и отложеното раждане на дете - тенденция сред днешните млади, които искат да постигнат финансова независимост и кариерен успех, преди да се решат за наследник.
- Отложеното раждане не е само заради образование и кариера, а още много неща.
- Ваш колега учен социолог - Алексей Пампоров, казва, че младите не се чувстват финансово стабилни, за да се решат за дете, както впрочем са го правили техните баби и дядовци и може би родители.
- Младите българи не се чувстват финансово стабилни за дете? Веднага ви препращам към една Австрия, където съм живял и съм бил на специализация.
Австрия е с 1,4 детност, а нашият коефициент е 1,8. Държавата Австрия, която е в пъти по-добре икономически и нейните граждани нямат никакви проблеми да раждат по три деца, имат по-нисък коефициент на детност от българския. Така че не е в това проблемът, а в начина на живот и разбира се - в образованието, кариерата и свръхдинамиката на живот на младите, някои от които работят на по три места.
Един от сериозните проблеми в България според мен, не е точно финансовият, а липсата на места в детските градини, например в милионен град като София. Родителите, които работят на няколко различни места и трябва да водят децата на детска градина или на спорт, буквално се побъркват. Тази липса се превръща в спирачка те да вземат решение за повече деца.
- Според последното преброяване на НСИ 65% от семействата у нас са с едно дете, а над една трета - бездетни. Това е сигурен знак, че в първите две десетилетия на 21 век двудетният модел май е загинал. Заради свръхотговорното родителство или?
- Това е абсолютно естествена част от развития свят днес и част от демографския преход, за което вече говорихме. Свързана е с начина на живот днес, с начина на мислене на хората, но има и още нещо много важно - митът за многодетното семейство в миналото.
Постоянно се дава пример колко са били отговорни българите навремето, като са раждали по 7-8 и 10-12 деца, и колко полезно е било това за България. Никой обаче не казва колко от тези много деца са оцелявали. В тогавашна България на 1000 новородени 150 са умирали до навършване на 1 годинка, още толкова до 3-, до 5-, до 7-годишна възраст.
Многодетните семейства са оцелявали, когато се е стабилизирала медицината, но пък тогава започва да пада самата раждаемост. Прибавете икономика, образование, начин на живот, преобразувания в света, които се случват - към всичко това трябва да се адаптираме.
- Какъв тогава е изходът от демографската криза?
- Единственият изход е увеличаване дела на младото, активно, образовано население.
- Покрай академичните оскари, които “24 часа” наскоро раздаде на най-реномираните вузове в държавата, чухме пожелания да върнем в България емигриралите млади български учени. Дали аргументът “да върнем младите обратно” изобщо е сред възможните решения на демографската криза у нас?
- За да увеличим младото население у нас, стъпките са четири. Първата е да създадем условия младите, които в момента живеят в България, да останат тук и да създадат семейства. Втората стъпка е адресирана към традиционната българска диаспора в Украйна и Молдова. Третата са емигриралите българи и семействата им с потомци, раждани в Западна, Централна, Южна Европа, които са се образовали там.
Когато казвахме “Да задържим младите българи в България!”, ни направиха забележка, че изразът “да задържим” за младите ни съвременници е ужасно ограничаващ. Затова сега призивът не е “да задържим” и “да върнем” , а да създадем условия, заради които те сами да пожелаят да живеят в България. Тази риторика е много важна, защото, съдейки по разказите на мои студенти, в момента има много млади българи в чужбина, които са загубили връзката с България. И няма как да ги върнем, освен ако не им създадем подходящи условия за живот, заради което те ще се върнат сами и така демографската среда у нас ще се подобри по естествен път.
- Внос на население от мигранти решение ли е? Днес с тревога и резервираност говорим за приемане на 6000 мигранти, като условие за прием и в сухопътния Шенген. След неотдавнашно посещение на наша делегация във Виетнам, се заговори за връщане на виетнамските работници у нас. Социологът Алексей Пампоров пък напомни, че сме изпуснали за пазара на труда 150 000 украинци, 70% от които с висше образование...
- За изпуснатите украинци е истина - трябваше да направим повече да ги задържим на нашия трудов пазар. Като начин на мислене и етнопсихология те са много по-близо до нас и бързо щяха да се адаптират към условията на живот и труд в България. Знам, че много малко от тях привлякохме.
- Около 50 000, според колегата ви Пампоров.
- Да, и това е голям пропуск за България. Полша например разработи политики и успя да привлече около 1 милион украински бежанци.
Втората ми забележка е, че отново не се разбират процесите, които се случват по света.
През XXI век третият нов демографски модел, за който тръгнах да ви разказвам, е глобалното разместване на населението. То вече започна и не може да бъде овладяно, колкото и да изпитваме носталгия към националните държави и досегашните граници. При сегашните условия, развитие на транспорта, интернет, комуникациите, ако няма глобален катаклизъмQ т.е. война, това глобално разместване ще продължава. И битката при всички общества все по-малко ще бъде за ресурси в традиционния смисъл на думата като петрол, въглища, руди или дали граничната линия е 5 километра на север или на юг, и все повече - за човешки ресурси. Онези общества, които си осигурят квалифициран образован човешки ресурс, без значение откъде, ще просперират. Говорим за образовани хора и политики, както правят в САЩ, Нова Зеландия, Австралия. За жалост, ние такава политика не можем да си позволим. Успеем ли да го направим в бъдеще обаче, това ще е само бонус за българската икономика. Например в здравните ни заведения тук има лекари от Арабския свят и хората са много доволни от тях.
- Преди в интервю за “24 часа” вече покойният бивш социален министър Иван Нейков цитира изследване на Световната банка, според което половината от родените днес деца ще доживеят 100 години. “Ето това е тенденция, свързана с удължаването на продължителността на живота, която важи и за България”, ми каза той, оборвайки твърдение на ООН, че сме най-бързо топящата се нация в света. Оптимист ли сте като него?
- Иван Нейков беше изключителен специалист и експерт и съм уверен в неговия оптимизъм. В началото на XX век средната продължителност на живота в Европа е около 40 години, а в Испания - 33,4 години.
Днес средната продължителност на живота в Европа е 79-80 г., а в Испания вече гони 85 г. и ще продължава да се увеличава до 90, 95 чак до 100.
България днес изостава по този показател и е последна в Европа със 71,8 години продължителност на живота. Според мен обаче ще тръгнем нагоре, защото сме част от общата глобална тенденция с новите глобални демографски феномени - устойчиво ниски репродуктивни нагласи, глобално разместване на населението, свръхускорено застаряване.
Толкова стари човешки общества със 100 години средна продължителност на живота никога не е имало в човешката история. И ще го постигнем през този век.
Феноменът тук е, че искаме да живеем все по-дълго и по-активно, а пък като общества да не застаряваме. Няма как!
CV
Доц. Георги Бърдаров е роден на 6 април 1973 г. в София
От 1995 до 1998 г. е журналист в Радио 99.
Сценарист е на телевизионните предавания “Стани богат”, “Столът”, “Това го знае всяко хлапе”, “Аз обичам България”
Преподава в катедра “Социално-икономическа география” в ГГФ на СУ от 2002 г.
Специализира в Кьолн по програма “Сократ-Еразмус”, а през 2008-2009 г. в Грац.
