Тези, които ги редяха, умряха, за някои професии и изкуственият интелект няма да помогне
Мине - не мине време, и софиянци започват да ги занимават с жълтите павета. Как се прави ремонт на ремонта, как пропадали, как не знам си какво. Някои дори политическа кариера успяха да направят покрай тях, и то не лоша. Най-малкото управляват града.
А проблемът просто трябва да се забрави и да приключи. Защото жълтите павета са минало. Колкото и да се опитваме, няма как да ги възстановим. И нито един политик няма да ви каже истината защо е така. А тя е проста. Тези, които ги редяха, просто умряха. Умряха и тези, които редяха и обикновените, и заради това се разместват още на първия месец.
Не се отчита, че когато са били редени, по тях са минавали по две каруци на кръст,
като едната със сигурност е била царската карета. Сега върху жълтите и обикновените павета се движат тонове автомобили, автобуси, самосвали, а на 6 май - и обути в гумени галоши танкове. Едва ли може да има съпоставка, но това не става за фейсбук. Друго си е да снимаш и да плюеш. Така я избори ще спечелиш, я нещо друго.
Ама паве с хейт не се реди
Реди се от майстор. Онези, дето учеха по техникумите. Средно специално му викаха. Не се редят от професори, доценти и главни асистенти. Такива у нас с лопата да ги ринеш. Майсторлъкът изчезна. Или умря, или замина да работи на Запад. Това не само вдигна цената на ремонтите, но ги направи и доста калпави. Но толкова си могат, след като с десетилетия успешно се преборихме с някои професии, които смятаме за непрестижни. Непрестижни, ама паветата изскачат, плочките падат и прочее.
Инфлуенсър е хубава “професия”, но няма да ти измаже банята
Може да си най-добрият програмист, но и на теб ще ти се запуши тоалетната. Най-малкото защото ще я е направил някой като Баш майстора от незабравимите социалистически комедии. Едно е да сложиш правилно паве, друго си е да си седиш на дивана у дома и да плюеш по този, които ги е наредил, в социалните мрежи. Хем по-удобно, хем по-престижно.
Навремето по социализма имаше една приказка: “Учи, мама, за да не работиш”. Е, за 30 години успяхме да претворим в дела заветите на любимия на половин народ другар Тодор Живков. Успяхме да претворим в дела и: “Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим”.
За всичко си трябва майстор, но те стават все по-малко и по-малко. Факт е, че най-трудно се влиза в детска ясла. След това ще изкласиш някак. А в университета си е направо песен. След като вече се влиза с 2,50 на матурата. Как да нямаме професори и доценти? Знаете ли, че България е имала поне
5 професори по футбол, но без да има футбол?
Как ви звучи това? Нищо чудно някъде да има и професор или поне доцент по редене на павета. На теория със сигурност сме добре, но на практика... Сигурно някой хабилитиран предложи да се слагат и металните шини, които сега пукат гуми.
Майсторлъкът не се намира на улицата. Той е необходим дори да правиш кошници. Да знаеш кое къде да сложиш, как да направиш основата, как да загладиш павето.
Ако някой си мисли, че скоро ще стане по-добре, жестоко се лъже
Тепърва идват тези, които учиха дистанционно. Които не могат да вдигнат химикалка, камо ли паве. Заради това трябва или да ги забравим, или поне да изнамерим някъде жълт асфалт и да решим проблема. Този другия, с майсторите, няма как да го оправим. Там загубихме мача отдавна.
Сега е модерно да се разчита на изкуствения интелект. Ама нали не очаквате той да ви подреди паветата? Няма как да се получи.
А като асфалтираме жълтите павета, може да ги подредим например в общината. По коридорите, за да могат политиците всеки ден да си гледат любимата дъвка. Все ще се намери някой, който да ги подреди по някакъв начин. Дано в един прекрасен ден се сетят какво са извършили за последните десетилетия. И да осъзнаят, че трябва да отдадат заслуженото на тези, които работят с ръцете си. Дори на онези, които изхвърлят боклука. Защото, ако и те намалеят, ще затънем до ушите в гняс. Но ако се съди по политическите спорове и тяхното интелектуално ниво, вероятно това е и главната цел на тези, които искат да ни управляват.
