- Проф. Пенев, ако президентът посочи за служебен премиер Росен Желязков, Народното събрание без председател ли ще остане, или някой от заместниците ще изпълнява длъжността?
- Ако президентът посочи Росен Желязков за служебен премиер, парламентът трябва да проведе нова процедура за избор на председател. А докато тя продължава, един от заместниците или последователно един след друг те ще ръководят заседанията.
- Кой трябва да реши дали някой от заместниците да стане временен шеф на парламента?
- Според мен с указа, с който президентът ще посочи кандидат за служебен премиер, и ако е председателят на НС, докато той не получи мандат, ще е в двояка функция и ще продължава и да е председател на НС. В момента, в който състави правителство и президентът издаде указ, с който служебният премиер и служебното правителство са назначени, както в началото на всяко Народно събрание се поставя въпросът за избор на председател. Конституцията не го разписва, но така си го представям. И оттам нататък се повтаря процедурата за избор на председател.
- Много е объркващо.
- Няма друг изход. Парламентът не може да остане без председател. По конституция той има и самостоятелни правомощия. Може да свиква Народното събрание, може да поставя въпроси. В случая има едно улеснение и то е, че има зам.-председатели.
- Как трябва да се реши дали един от заместниците ще председателства, докато върви изборът, на Председателски съвет?
- С решението, с което се открива процедурата, може да се гласува и предложение как да работи Народното събрание. И вариантите са два - или да се определи някой от зам.-председателите, или да се редуват.
- Но времето, през което ще заседава парламентът, е само 2 месеца. Освен това как ще постигнат съгласие за шеф?
- Това не е конституционен, а политически въпрос. Изначално председателят на парламента беше най-оспоримата фигура за кандидат за служебен министър-председател. Ние от Обществения съвет изтъкнахме нашите аргументи по време на обсъжданията на промените в конституцията - че председателят на НС е представител на най-голямата парламентарна група. Но мнозинството възприе, че президентът може да го посочи като служебен премиер. И той представя на президента състав на правителство. Конституцията нищо не казва какво става, ако президентът не е съгласен. Затова тази нова конструкция в конституцията е озадачаваща, защото поставя огромния въпрос за политическата отговорност.
- Президентът може ли да откаже да подпише указ за служебните министри?
- Конституцията нищо не казва. Изброява се само между кого президентът може да посочи за служебен премиер. Но ако има разногласие, какво става - конституцията мълчи. Чакам да видя как ще тръгне конституционната практика.
