Най-несправедливо пренебрегнатите ни царе са Константин Асен Тих, присъединил Източните Родопи и Вардарска Македония, и Иван Шишман, оплют като мекушав
- Проф. Овчаров, защо посветихте книга на владетелите от Второто българско царство?
- Голямата ми слабост е Второто българско царство. Книгата е плод на 25-годишни усилия. Преди да напиша този огромен том, който е над 700 страници, съм издал отделни биографии на няколко български царе.
Първата от тях е на цар Калоян, която излезе през 2000 г. и оттогава се занимавам с този въпрос.
После написах биографии на Иван Шишман, на Иван-Александър, на Константин Тих, на Теодор Светослав.
Така се роди идеята да обединя цялата тази информация и я доразвия, добавяйки още няколко царе като Иван Асен Втори, биографията на когото е специално написана за големия том, както и по-малки очерци за останалите царе.
В книгата има 6 акцента, които са за цар Калоян, цар Иван Асен Втори, цар Константин Тих, Теодор Светослав, Иван-Александър и Иван Шишман.
Освен това в пролога се описва въстанието на Асеневци, а в епилога - наследниците на Иван Шишман.
В книгата е засегнат животът и на останалите царе във Второто царство, макар и в по-малък мащаб. Тяхната съдба до голяма степен е спойка между отделните глави.
Книгата беше замислена като цялостен поглед върху историята на Второто българско царство. В нея е засегната съдбата на всички царе, на българските царици, на патриарсите, въобще на обществения, политическия и икономическия живот на България от края на XII до началото на XV век.
- Познаваме ли ние, българите, своите царе?
- Познаването на историята ни е доста повърхностно. Говоря не за историците, а за обикновените българи.
Поназнайват нещо - това пролича и в политиката. Помним как преди 2 г. един министър-председател беше казал, че историята няма значение и че трябва да гледаме в бъдещето.
Сега пък един министър на финансите направи груба грешка с Иван Асен Втори, казвайки, че папа Инокентий си контактувал с него. А когато Иван Асен Втори идва на власт, Инокентий от няколко години е покойник.
Истината е, че има нужда повече да се говори за българската история и ние, историците, имаме вина. За съжаление, историята се капсулира през последните десетилетия.
Проф. Пламен Павлов казва в предговора на моята книга - историците говорят с неразбираеми фрази и смятат, че е много голямо постижение на историческото познание, а всъщност е едно неясно говорене за ясни събития.
В археологията е абсолютно същото. Тя съвсем се капсулира през последните години.
В историята се използват неясни термини, за които се смята, че са на много високо ниво, а всъщност не означават нищо.
А археологията дава много за историческото познание, особено в днешно време, когато класическите исторически източници до голяма степен са изчерпани.
Те са пубикувани и известни отдавна. Много рядко се открива нещо ново като ръкопис. За сметка на това земята дава много. Много често открити при разкопки надписи променят историята. Разкриват се неизвестни градове и манастири. Като пример ще посоча Източните Родопи.
За 40 г. работа там с колегите Даниела Каджаманова и Здравко Димитров разкрихме цели градове като Перперикон. Църквите, които сме открили, са повече от 20. Те показаха, че Източните Родопи са били сред най-християнските краища на България.
Археологията е науката, която дава изключително много познания за историята.
Ще дам още един пример от Източните Родопи - това е втората по големина колекция от около 150 оловни печата, която открихме в местността Клисе башъ под Перперикон.
Всеки един от тези печати е визитната картичка на византийски аристократ от X-XII век.
С Димитър Стоименов, с когото имаме публикация за тези печати, променихме историята не само на Източните Родопи, но и на Византия. Археологията непрекъснато открива нови извори на историята.
Историци и археолози сме длъжници на широката публика. Ние трябва да разказваме на хората за откриваното от нас.
- Иван Асен Втори ли е владетелят, който се откроява във Второто българско царство, и може ли да кажем, че по негово време страната ни е била империя?
- Двама са царете, които се открояват в българската история. Те са Симеон Велики и Иван Асен Втори. При тях българската държава приблизително достига до едни и същи размери – около 350-400 хил. квадратни километра.
Това, разбира се, са огромни постижения, но критерий не е единствено териториалното разширение. Книгата ми започва с едно обяснение защо България е била империя и колко е погрешно да се казва български крале.
На Запад подобни грешки не се правят. Когато се правят преводи, царство се превежда като империя. Царство е славянският еквивалент на империя и в случая говорим за първата и втората българска империя.
Териториалното разширение и включването на няколко народа в държава е само един от критериите за империя. Заедно с него има и други, които са не по-малко важни. Една империя трябва да има монументално строителство.
Първата българска империя прави Велики Преслав, който е съперник на Константинопол. В края на IX и началото на X век българската столица е вторият по големина град в Европа.
През Второто българско царство Търново има подобни претенции. Само ще цитирам Вселенския патриарх Калист, който през XIV век казва, че Търновград и на слово, и на дело е втори в света след Константинопол.
Друг критерий е културата - изобразително изкуство и литература. Сега руснаците ни провокират, че трябва да сме им благодарни за Освобождението. Да, съгласен съм, трябва да сме им благодарни.
Но руснаците трябва да са ни благодарни за това, че пишат с българските букви, че в 988 г. са приели християнството от Самуил, и то във време, в което той води най-тежката война с Византия.
- А кой български цар е най-ощетен от българската история?
- Описал съм двама царе, които са пренебрегвани. Единият е Константин Асен Тих, а другият - Иван Шишман.
За Константин Асен е важно да се знае, особено на фона на препирните с нашите любими северни македонци, че е роден в Скопие, а баща му Тих е бил един от важните скопски боляри. В първата половина на XIII век Константин става, както го пишат византийските автори, най-влиятелен сред българските боляри.
Всички го признавали и го избират за цар. Той управлява 20 години. Повечето хора знаят за него, че е убит от Ивайло. Не се знае важното - Константин Тих стабилизира България политически и икономически в много тежък момент.
По негово време е първото масово монетосечене и имаме истинско стоково обращение с български монети. Той извършва два похода срещу Византия, при които отвоюва за България Източните Родопи и Вардарска Македония.
Иван Шишман е най-незаслужено оплютият български цар.
И това се е случило в XX век. Станало с разни литературни произведения - като книгата на Камен Зидаров, в които е представен като мекушав, което е абсолютно невярно.
Напротив, Иван Шишман с много по-малка от Османската империя мощ до последно се е бори за всяка крепост.
Когато пада Търново, той продължава да се съпротивлява, въпреки че са му останали само 4 града. През 1395 г. за назидание султан Баязид нарежда да го обесят.
- Какво следва след "Великите владетели на Второто българско царство"?
- Има една тема, която е пренебрегвана, защото е много трудна - аристокрацията във Второто българско царство.
Имали сме блестяща аристокрация, която показват археологическите находки и запазените изображения на български боляри. Парадоксът е, че по-голяма част от тези изображения са на територията на днешна Сърбия.
В две църкви в Западните покрайнини са изобразени над 20 български боляри от XIV век.
На територията на днешна България са по-малко. Ще се опитам в следващото си изследване да представя аристокрацията във Второто българско царство. Османските турци са избили по-голяма част от нея, което е нормално - да унищожиш елита на народа, за да го контролираш.
През XV век все още е имало боляри, но след това изчезват. Когато идва свободата през XIX век, ние вече нямаме никаква аристокрация.
Визитка
Проф. Николай Овчаров е доктор на науките с дисертация на тема "Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея"
Той проучва най-популярните през последните десетилетия археологически обекти в България - Перперикон, Татул, Моняк в Източните Родопи, Велики Преслав, Велико Търново, крепостите "Урвич" край София и "Мисионис" край Търговище, средновековния Свищов и други
Има издадени около 100 книги. Последната е "Великите владетели на Второто българско царство". Днес тя ще бъде представена в София.
