През юли 2007 г. моят екип без никаква почивка се прехвърли от светилището на Орфей на скалния град Перперикон. Над 150 души работници заедно с археолози, реставратори и геодезисти трябваше да проучат западния сектор от Акропола на древния тракийски център. Това се случи през следващите три месеца. при невероятно тежки климатични условия, при които температурата почти не падаше под 40 градуса.
Пред нас стоеше предизвикателство, подобно на това, което вече се бе появило при проучването на Татул. Някои археолози-праисторици бяха изказали хипотезата, че мегалитните паметници в Източните Родопи са по-стари от египетските пирамиди. Тя бе изградена единствено въз основа на теренни обхождания и на случайно намерена керамика от каменно-медната епоха (V-ІV хил. пр. Хр.) Само археологическите проучвания на Татул и Перперикон можеха да подкрепят или отхвърлят подобна идея.
От предишните години вече знаехме, че такива находки действително има и те се откриват в гигантските пукнатини, набраздили цялата повърхност на скалите по хълма. Древните хора са ги използвали като ями, в които полагали останките от извършваните култови действия. Бяха намерени множество керамични съдове, глинени идоли, сечива и оръжия от кремък и полускъпоценни камъни. Така стана ясно, че древните хора са използвали върха като свещено място още в каменно-медната епоха. Тогава те не можели да дялат камъка със своите примитивни оръдия от камък и мед, а извършвали ритуалите си направо върху скалите.
И именно през 2007 г. бе направено решителното откритие. В най-високата част на хълма попаднахме на няколко дълбоки цепнатини, които буквално бяха напълнени с натрошена керамика от самия финал на каменно-медната епоха в края на V и началото на ІV хил. пр. Хр. А заедно с нея се откриха множество кремъчни сечива и останки от обработката на камък. Особено ценни се оказаха фрагментите от идоли и култови масички, хвърлящи светлина върху религиозните действия на праисторическите жреци. Но една находка буквално смая археолозите.
Става дума за изработен от глина модел на владетелски трон. Той е с четири крачета и извита назад облегалка. Най-интересен обаче е изправеният фалос, които сякаш израства от седалката. Несъмнено древният грънчар е искал да покаже неговата царственост, поставяйки го върху владетелски трон. Подобни макети на столове вече са откривани, както, например, в прочутата култова сцена от праисторическото селище при с. Овчарово край днешния гр. Търговище. Там на тях са слагани седнали фигури на жени, които специалистите тълкуват като богини или жрици. В случая от Перперикон на трона е изобразен фалос като символ на мъжествеността. Не може да има съмнение, че това е знак на хиерогамията или свещения брак между мъжкото и женското начало. Според първичните вярвания именно чрез сексуалната връзка между слънчевия бог и богинята на земята природата се възражда за нов живот през пролетните месеци.
Така стана окончателно ясно, че скалният хълм е обожествен още преди 6000 години, много преди изграждането на първата пирамида край Нил. С това започва дългата история на свещеното място. Следващият подем на древното светилище настъпва през бронзовата епоха и то към нейния финал (ХV-ХІ в.пр.Хр.) През този период вече може да се говори за тракийско население, обитавало великата планина Родопа. Според информацията от нашите разкопки тогава хората започват да дялат камъка с усъвършенстваните си сечива. Изгражда се главния храм с овалната зала и кръглия олтар в центъра, определян като светилище на тракийския Дионис. Към него води свещеният път, изваян от природата и допълнително оформен от човешките сечива. Появяват се стотици по-малки каменни олтари, където принасяли жертви и пиели нареченото на боговете вино. По данните от археологическите проучвания Перперикон става най-голямото светилище на Балканите с площ от около 12 кв. км.
Къснобронзовото култово място наследява пряко това от каменно-медната епоха. Точно над затрупаните в праисторически времена пукнатини в най-високата част открихме уникални помещения с кръгъл план. Те са частично издялани в скалите, а на места били заградени с конструкция от дървени греди, от които са видни изсечени в камъка дупки. Към тях водят оформени скални проходи, повтарящи в умален вид свещения път към главната зала с кръглия олтар. Не може да се каже как се развивали постройките във височина, но явно са представлявали някакви древни храмове.
По-късно в цялата северозападна част на Акропола попаднахме на дебел до 1.5-2 м културен пласт от ІІ-І хил. пр. Хр. – къснобронзовата и ранножелязната епохи. Той е изцяло свързан с култовите ритуали, извършвани в теменоса - свещеното пространство. Праисториците определят тази зона като стопанската част на голямото светилище. Затова там се откриват множество богато орнаментирани делви, където били съхранявани вино и различни храни. Многобройни са хромелите за мелене на брашно и различни сечива от камък. В специални работилници пък били претопявани негодните бронзови оръдия на труда и оръжия. При разкопките попаднахме на следи от всички дейности в металургичния процес – поти, крици, каменни калъпи с издълбани форми за отливане, керамични мундщуци от духала и капки метал от етапа на топене.
С огромна изненада виждахме как от земята се появяват и крайните продукти на този процес. Това са брадви, секачи,стрели, кукички за риболов. Сред тях блестят великолепните оръжия от бронз. Едното е връх на копие, което се датира в ХІІІ-ХІІ в. пр. Хр. То е от типа на метателните дротици, с които траките били известни още от времената на Троянската война. Другото е уникален меч, датиран от специалистите в ХІ-Х в. пр. Хр. Като тип той е едва трети екземпляр, откриван по българските земи. Оръжието е счупено ритуално – факт, който се наблюдава често при царските погребения от тази епоха.
Пак от това време е забележителен глинен идол с изображение на мъж. Както е характерно за началото на ранножелязната епоха, главата, крайниците и половият орган са оформени съвсем схематично. Удивителното обаче е, че цялото тяло е надупчено с острие още при извайването на глината. Явно създателят е искал да покаже симптомите на някаква болест с обрив. Несъмнено става дума за древни магии, чрез които жреците се опитвали да лекуват хората. Целта била заболяването да се прехвърли от тялото върху мъртвата материя. Хилядолетия по-късно подобни практики се виждат във вуду-магията, която толкова впечатлява съвременния човек.
Обикновено свързваме културния възход на траките със златните им съкровища, които са основно от епохата на Одриското царство през ІV-ІІ в. пр. Хр. Безспорно произведенията от одриската столица Севтополис и Долината на тракийските царе край Казанлък са изключителни. Първият подем на тракийската цивилизация обаче се случва в късната бронзова епоха (ХV-ХІ в. пр. Хр.) Археологическите разкопки на Перперикон и Татул хвърлят обилна светлина именно върху този слабо познат период. Това са столетията на Троянската война и откритото много добре се илюстрира от Омировата „Илиада", където нееднократно се говори за участвалите в нея тракийски царе и герои. А проучванията показват, че когато в ХІІ-ХІ в. пр. Хр. високата култура в съседните гръцки земи се сгромолясва вследствие на нашествия и природни бедствия, тази на траките в Източните Родопи процъфтява и бележи връх в своето развитие.
