"Нашата обща цел е с течение на времето да направим за източната част на Европа това, което НАТО вече помогна да се направи за западната част на Европа. Последователно и систематично ще продължим да заличаваме линията, очертана в Европа от кървавия ботуш на Сталин", заяви преди 25 години тогавашният държавен секретар Мадлин Олбрайт, докато приветстваше първите нови членове на НАТО след края на Студената война.
За съжаление днес в Европа се очертава нова линия – от диктатор с друго име, който обаче не се притеснява да извършва същите чудовищни престъпления като предишния.
Урок от миналото. Преди 25 години, на 12 март, Чехия, Полша и Унгария станаха първите страни от бившия "Източен блок", които се присъединиха към НАТО. Това събитие промени хода на историята както за Чехия, така и за НАТО.
Успешното интегриране на тези три държави в политиките и структурите на НАТО помогна да се отвори вратата за други държави от Централна, Източна и Югоизточна Европа. Още през 2002 г. Прага е домакин на среща на върха на НАТО, на която е взето решение за нова вълна на разширяване.
Разширяването на НАТО в Централна и Източна Европа имаше по-голямо значение и спешност, отколкото неговите архитекти можеха да си представят.
Как би изглеждала Европа днес, ако тогавашните лидери на Запада бяха отделили 10 години, за да помислят? Ако Чехия, водена от Вацлав Хавел, не беше използвала новопридобитата си свобода, политически капитал и решителност да се присъедини към Запада? Може би НАТО никога нямаше да намери смелост да се ангажира със защитата на Централна Европа. Може би днес щяхме да се страхуваме, че умората на Запада от Централна Европа щеше да надделее и че в интерес на мира Западът щеше да приеме руското влияние или контрол върху Рига, Варшава, дори Прага?
Ние демонстрираме непоколебимия си ангажимент към споделената сигурност чрез ежедневните си дипломатически усилия, активното си участие както в настоящи, така и в исторически съюзнически операции – като тези на Западните Балкани и в Близкия изток – и непоколебимата си подкрепа за отбраната на Украйна, пример за което са инициативи като неотдавнашната програма за боеприпаси.
Руското нахлуване в Украйна през 2014 г. и последвалата ескалация през 2022 г. послужиха като ярко напомняне за решаващата роля на НАТО в колективната отбрана. Сега се подготвяме за нова глава в историята на Алианса на НАТО. Украйна, която смело се противопоставя на руската армия, се намира в объркваща ситуация. Въпреки че не е интегрирана в НАТО или ЕС, Украйна е пожертвала много повече за западните ценности, отколкото която и да е друга държава след Втората световна война. Не трябва да се отказваме от нашия партньор. Трябва да й предложим надеждни гаранции за сигурност.
В днешния свят, когато авторитарните режими представляват заплаха за нашата сигурност и начин на живот, ставаме свидетели на последиците от липсата на правила. При съмненията относно сплотеността и бъдещето на Алианса, които се появяват от различни места в Европа и САЩ, е ясно, че по-силен НАТО е необходим сега повече от всякога. Въпреки че светът винаги е бил сложно място, идва момент, в който е необходимо да се действа. Отлагането на даден проблем може да изглежда по-лесно, но често води до задънена улица. От 1999 г. насам Чехия стои рамо до рамо със своите съюзници и заедно с тях продължаваме напред, проправяйки пътя напред.
----
*Авторът Ян Липавски е министър на външните работи на Чехия
