Казваш, че е било инцидент, но ти не си случаен човек. Ти си снайперист, който трябва да знае, че оръжието не е играчка, обърна се Делка Илинова към обвиняемия за смъртта на сина й
Ти ги събра в дома си, за да празнувате нов живот – раждането на второто ти дете. Покани Никола да празнувате, а му даде смърт. В двора, където трябваше да се чува само смях и наздравици, ти пусна куршум. В деня, в който ти стана баща за втори път, направи мен майка на мъртъв син.
Това написа на Великден майката на убития в карловското село Каравелово Никола Киров Делка Илинова. В профила си във фейсбук почернената жена публикува писмо до обвиняемия за смъртта на сина ѝ - снайпериста в Стрямската бригада Нечо Цанков.
"На този Великден, докато целият свят говори за живот и възкресение, аз стоя пред един гроб и се питам как се живее с кръв по ръцете. Кръвта на твоя „най-добър приятел", пише още Илинова. И обвинява Цанков, че днес милва децата си, знаейки, че той "отне прегръдката на Никола".
23-годишният мъж загина на 17 юли м.г. Той бил в дома на своя приятел, където с компания празнували раждането на второто дете на снайпериста. След полунощ той извадил пушка и започнал да я размахва. Жена го предупредила, че ще стане беля, но Нечо Цанков ѝ казал, че оръжието е празно. Стигнало се обаче до произвеждането на изстрел и Никола издъхнал за минути.
Вижте целия пост на Делка Илинова:
ПИСМО НА ЕДНА СКЪРБЯЩА МАЙКА ДО НЕЧО ЦАНКОВ – УБИЕЦА НА НЕЙНИЯ СИН НИКОЛА, КОЙТО НАРЕЧЕ СМЪРТТА „ИНЦИДЕНТ"
На този Великден, докато целият свят говори за живот и възкресение, аз стоя пред един гроб и се питам как се живее с кръв по ръцете. Кръвта на твоя „най-добър приятел".
Ти ги събра в дома си, за да празнувате нов живот – раждането на второто ти дете. Покани Никола да празнувате, а му даде смърт. В двора, където трябваше да се чува само смях и наздравици, ти пусна куршум. В деня, в който ти стана баща за втори път, направи мен майка на мъртъв син.
Днес ти прегръщаш децата си и се радваш на техния дъх. Как ги милваш, знаейки, че ти си човекът, който отне прегръдката на Никола завинаги? Ти наричаш това „невнимание". Казваш, че е било „инцидент". Но ти не си случаен човек, хванал оръжие за първи път. Ти си снайперист – човек, чиято професия е прецизността, чието ежедневие в поделението е дисциплината и боравенето с оръжие.
Ти знаеш по-добре от всеки друг на този свят, че оръжието не е играчка. Знаеш, че „празната" пушка е най-голямата лъжа, която убива. Но ти избра да се правиш на „голям" в собствения си двор, да размяташ смъртта като трофей, докато Никола те гледаше с безрезервно доверие.
Това доверие му изигра най-лошата шега. Никола ти вярваше повече, отколкото на себе си. Точно затова той не се предпази, не се усъмни. Той стоеше срещу теб с отворено сърце, обичайки децата ти като свои. И докато неговото сърце преливаше от доброта към твоето семейство, твоят пръст на спусъка реши съдбата му.
Питам те – как се връщаш на работа в поделението всеки ден? Как, знаейки, че твоят най-точен изстрел беше в сърцето на човека, който би дал живота си за теб? Твоят „инцидент" остави една майка без син и един дом в безкраен мрак. Ти имаш бъдеще, имаш празници, имаш утре. За Никола „утре" няма, защото ти реши да бъдеш негов съдник. Има само памет и едно майчино пожелание, което ще те преследва: докато си жив, във всяко детско лице да виждаш неговия поглед.
Ние не празнуваме Великден. За нас всеки празник е само напомняне за празния стол, за тишината, която ти произведе с един изстрел. Куршумът от враг боли, но куршумът от „брат" убива два пъти. Ти разруши не само един живот, ти опожари цяла фамилия. Остави любимото му момиче без любов, приятелите му без опора, близките му без сърце и една майка с очи, които вече не виждат светлина.
Докато празнуваш със семейството си, помни: всяка глътка въздух, която поемаш, е открадната от неговата. Всяка радост в твоя дом е построена върху руините на нашия. И макар правосъдието тук да е бавно и земните закони понякога да си затварят очите пред „инциденти", има едно друго правосъдие. Онова, което ще те чака всяка нощ, когато угасиш лампите и останеш сам със съвестта си – ако изобщо ти е останала такава.
За теб е Великден. За нас е поредният ден в ада, който ти сътвори собственоръчно в деня, в който трябваше да се празнува живот, а ти донесе вечна смърт. И помни: има една сила, наречена Бог, която съди всеки според постъпките му. А аз – майката, загубила единственото си дете, останало завинаги на 23 години, което се казва Никола – ще ти напомням при всяка възможност за стореното от теб.
