Ако държавата може да провери за кого си гласувал, резултатите от вота няма как да отговарят на волята на гражданите
Минаха президентските избори в Русия - първите новини от гласуването, което продължи няколко дни, ме върнаха към 2013 г.
Тогава по стечение на обстоятелствата наблюдавах президентския вот в предградията на Москва, а вечер се прибирах в хотел на самия Червен площад. Спомням си как всеки ден имаше малки и по-големи протести, зорко охранявани от почти квадратни на вид ОМОН-овци (Отряд мобильный особого назначения - специализирана полицейска военизирана част - б.р.), на които нервите често не издържаха и се стигаше до брутални арести.
Оттогава ми е останала и една история, според която няколко автобуса обикаляли Москва и околията, за да събират гласоподаватели и ги водели до специална избирателна секция на летището, където практически всеки можеше да гласува дори по няколко пъти, защото нямаше избирателен списък.
Спомням си и как председателят на една секция в Лобня, предградие на 45 км от Червения площад, извика милицията, за да изнесат застъпника на един от кандидатите, защото имал леки претенции към начина на броене на бюлетините.
Спомням си и как в деня след победата на Путин и връщането му като официален президент (преди това беше оставил Медведев да топли мястото, за да може да рестартира броенето на мандатите си) всички загубили кандидати отидоха на крака и му благодариха. Руската телевизия “Канал Първи” показваше на живо телемостове от различни краища на Русия, където групи работници благодаряха на новия президент.
Атмосферата беше потискаща, усещането за манипулация - силно.
Само преди няколко седмици председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заяви, че неговите членове не биха признали изборите в Русия. За същото призова и вдовицата на Алексей Навални - Юлия. И тук идва въпросът как институции като Европейската комисия, Европейският парламент или американският президент решават дали изборите в Русия или някоя друга държава са честни? Вероятно много хора смятат, че това става по чисто политически причини и че е по-скоро опит за намеса във вътрешните работи на суверенна държава.
Всъщност дали едни избори са честни, или не, се определя по глобални стандарти, които се извличат от документи, подписани от повечето държави членки на ООН. Един от тях е Международният пакт за граждански и политически права (ICCPR), който е задължителен за подписалите го държави, сред които е и Русия. В чл. 25 от този документ се описват условията, на които трябва да отговарят едни честни избори.
Най-очевидният проблем, когато говорим за руските избори, е отказът на руската ЦИК да регистрира двама основни кандидати, които се заявиха в някаква опозиция на Владимир Путин.
На Борис Надеждин му беше отказано участие заради “фиктивни подписи” в подписката му, а на Екатерина Дунцова не ѝ беше позволено дори да стигне до фазата на събиране на подписи. Недопускането на кандидати, особено на такива, които публично се противопоставят на действащия президент, практически ограничава правото за кандидатиране, а освен това намалява и политическия избор на гражданите.
Това е един от основните показатели за честност на едни избори и е записано в документите на ООН. Защото избори с един кандидат, както и избори, в които нямаш реален избор, просто не са избори.
Документите на ООН използват и израза “автентични избори”. Тази “автентичност” се определя от спазването на базови граждански права: да се изразяваш свободно, да се събираш и да се сдружаваш. Ние всички знаем какво се случи с журналистката Марина Овсянникова, която изрази протеста си против войната в Украйна и беше осъдена на 8 г. затвор за това.
Опитите за сдружаване са фактическите начини да направиш политическа партия или да издигнеш кандидат. Случаите “Надеждин” и “Дунцова” показват, че това право е силно ограничено в момента в Русия. В историята на протестите на Навални пък имаше достатъчно случаи, когато те бяха забранявани от властите, а основните организатори бяха преследвани.
Интересен момент е въвеждането на онлайн гласуване в Русия. На тези избори право на интернет дистанционно гласуване ще имат 47 млн. избиратели в 29 региона в Русия. Наблюдатели обаче отбелязват, че въвеждането му е напълно непрозрачно. Най-голямата гордост на системата е, че е базирана на блокчейн технология. Експертна проверка обаче установи, че цялата блокчейн мрежа, на която е разположена системата, се контролира от държавни компании.
При предишното използване през 2020 г. паспортните данни на гражданите, които гласуваха с нея, се оказаха в интернет, а те показаха, че в тях има хора с по няколко регистрации, които са ги използвали за гласуване, а други са с невалидни документи.
Съмненията станаха още повече, когато се установи, че резултатите от онлайн гласуването се различават драстично от гласуването в изборните секции, като то винаги компенсира загубите на проправителствените кандидати.
Всичко това, като се има предвид и отказът на властите да дадат достъп до системата на независими експерти, засилва подозренията, че онлайн гласуването в Русия всъщност се използва, за да подкрепи кандидатите на режима и да подменя резултатите. Това нарушава както стандартите, които изискват тайна на вота, така и онези, свързани с еднаквата тежест на всеки глас. Ако държавата може да провери за кого си гласувал, а отгоре на това някои хора имат право на 2 или 3 гласа в едни избори, резултатите няма как да отговарят на волята на гражданите.
Логичен завършек на тази история е конфликтът между Русия и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която е най-големият и професионален орган за наблюдение на изборите в Европа. Русия практически отказа да има мисия на ОССЕ на тези президентски избори.
Това намалява възможността за преценка и оценка на изборния процес на място и неговата легитимност.
В този смисъл изборите в Русия са непрозрачни, с множество доказателства, че основните стандарти за произвеждането на едни честни избори са нарушени още преди тяхното започване. Това дава недвусмислено право на институции като ЕК, ЕП, американското правителство или Съвета на Европа да обявят изборите за недемократични и да не приемат резултата от тях.
Със сигурност това няма да наруши чувствително вътрешната легитимност на президента Путин или неговата де факто легитимност като президент, но ще допълни образа на Русия като недемократична държава с авторитарно управление.
