- Станахме сплотен, силен отбор. Както каза Теди Духовникова - като “Манчестър Юнайтед” сме
- И на мен ми е странно как 10 толкова популярни артисти вече пет години преглъщат егото си и излизат като равни на сцената
- От липса на изява страдат най- възрастните ни поети - с изчерпани тиражи, а и не ползват социалните медии, казва журналистката, създала проекта "Поетите"
- Знаете ли колко често ми пишат учители от цялата страна? Казват, че ни ползват за учебно помагало
Проектът "ПоетиТе" прави нещо много ценно и вдъхновяващо - каузата да се разпространяват духовността и красивите думи по привлекателен и креативен начин сред зажадналата за тях публика. "24 часа" номинира "ПоетиТе" за отличията "Достойните българи".
Предстои 21-ото издание на тази най-честна българска класация, на която отличаваме хората, които правят необикновени неща и преследват вдъхновяващи каузи.
Диана Алексиева е журналистката, която успя да направи поезията видима, като събра на едно място талантливата трупа, която днес се нарича "Поетите" - Владо Пенев, Теодора Духовникова, Юлиян Вергов, Бойко Кръстанов, Захари Бахаров, Малин Кръстев, Луиза Григорова-Макариев, Весела Бабинова, Иван Бърнев и маестро Антони Дончев.
Алексиева е автор не само на идеята, но и създател на проекта, негов организатор, а и драматург на почти всички спектакли.
Преди 10 години сама си поставя друго предизвикателство - прави авторския сайт www.interview.to, в който публикува задълбочените си и много интересни разговори с едни от най-забележителните българи.
Родена е в София, завършва магистратура по журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е била водеща и редактор на няколко предавания, сред които най-популярно е музикалната класация "Българският Топ 100". С актьора Захари Бахаров имат две деца - Максим и Кая.
- “Поетите” ще бъдат тази вечер, 16 март, в Париж, но за тях, оказва се, френската столица е като София - и там билетите са свършили. Какъв ще е спектакълът там, г-жо Алексиева, ще има ли стихове на френски или от френски поети, каква ще е публиката?
- В Париж сме по покана на Българския културен институт и там наистина местата се изчерпаха за броени часове. Добрите новини са две - първата е, че явно в Париж има много българи, които имат интерес към нашия проект и съответно към поезията, и втората - догодина планираме да потърсим по-голяма зала и да гостуваме отново.
- Очакват ви на турне и у нас, а почитателите ви във фейсбук ви канят практически в цялата страна. Кога и къде ще бъдете и как се организира поетическо турне?
- Лятното ни турне е мини - поради заетостта на актьорите, а и на летните театри в цялата страна, за които работещите силни месеци са няколко и датите се заемат от предходната година. Има градове, в които публиката се сърди, че не можем да стигнем, но това често не зависи от нас, а от заетостта на театрите и възможността да бъдат свободни в дните на нашето турне.
Иначе организацията е сложна като при всяко друго турне, предполагам. За нас е най-трудно да се съберем всички - това са 9 от най-популярните и играещи актьори в България плюс маестро Антони Дончев, който е също толкова ангажиран. Този състав от актьори е и част от магията на “Поетите” - хората знаят, че точно тези актьори, събрани заедно, могат да видят само на нашата сцена. И събирането им, вярвайте ми, никак не е лесно. (Смее се.)
- “Поетите”, които през октомври ще навършат 5 години, май са така плътно посещавани от първото си издание. Как се роди спектакълът? И защо не го наричате рецитал примерно?
- Така е. Първо
стартира като видеопроект през 2017 година с “Да се завърнеш в бащината къща” на Димчо Дебелянов,
което заснехме с Владо Пенев на летище София. Последваха “До моето първо либе” (Христо Ботев) с Теодора Духовникова и “Наистина ли си отива лятото” с Юли Вергов. Целта беше да представим поезията, която ние - аз и актьорите, харесваме и обичаме по начин, по който ние си представяме, че трябва да бъде представена. Извън класната стая, извън театъра, извън читалището или поне извън местата, на които сме свикнали да я чуваме. Решихме да счупим рамката, в която тя е поставена, защото възможностите и талантът на поетите ни са безгранични и техните творби заслужават да бъдат чути извън задължителната програма по литература.
Това отговаря и на втория ви въпрос - защо не го наричаме рецитал. Често това, което се случва на сцената на “Поетите”, е по-скоро личен монолог на актьорите и много далеч от всичко, което сме свикнали да чуваме под думата рецитал.
- Защо е успешен? Този въпрос сякаш съдържа в себе си още един - защо хората искат да слушат поезия и даже да виждат изпълнението ѝ?
- Мога само да предположа защо хората харесват “Поетите”, и то изхождайки от себе си, но ако съм съвсем откровена, и до ден днешен не мога да повярвам, че толкова много хора имат желание да слушат българска поезия. Обективно погледнато, както споменах преди малко, тази малка трупа на “Поетите”, тези страхотни актьори могат да бъдат видени заедно само в нашия проект. От друга страна, ние, българите, наистина имаме страхотни поети, световни. И се оказа, че хората ги четат и ги обичат.
- Прави ли се подобно нещо в света, или сте първи?
- Не претендираме да сме първи, дори в България. Стихотворението или думите в рима са едни от първите литературни форми, рецитирало се е още в Древен Рим, ние просто пренесохме рецитала в популярна, съвременна форма. Българското национално радио има много богат архив от стихотворения, рецитирани от най-големите ни актьори в миналото.
За да сме в крак с времето, ние пуснахме на аудиофайлове нашето представление “Поетите Коледа 2022” от зала 1 на НДК във всички музикални платформи. Скоро предстои да направим това и с представлението си от НДК от 2023 г. - “Поетите и Любовта”. С удоволствие бихме споделили тези аудиозаписи с БНР, но до този момент никой оттам не е проявил подобен интерес.
- Какво се случва по време на спектакъла? За да го опише, Маргарита Петкова, чиито стихове също звучат на сцената на “Поетите”, прибегна до помощта на Алеко Константинов, застанал пред Ниагарския водопад: “Който може, нека опише това представление, нека го разкаже, нека го заснеме!... Аз не мога”. Вие как ще ни го разкажете?
- Маргарита Петкова е истинска легенда и една от любимите ни поетеси. Ние сме ѝ много благодарни винаги за подкрепата и топлите думи, както и за стихотворенията ѝ. Аз не бих се наела да разкажа “Поетите”. Присъствала съм на всичките издания - като
продуцент, организатор, гладач на ризи, зад пулта, пред пулта, където е необходимо,
и всички тези издания, дори понякога с една и съща програма, са много различни едно от друго. Обяснявам си го не само с енергията на публиката, но и с тази на актьорите, която никога не е една и съща. И всъщност това е част от магията на “Поетите”. Освен стихотворенията, чийто ред е фиксиран, нищо друго не е подредено и режисирано (освен на големите ни представления в НДК, на които режисьор е Диана Добрева) и актьорите са свободни в реакциите и думите си, което прави представлението живо, дишащо и всеки път уникално. Бих обобщила, че зрителите на “Поетите” всеки път, във всяка зала са свидетели на един процес, на нещо, което се гради пред тях - понякога по-добро, понякога може би не толкова.
- Самите участници разказват, че публиката си има любими стихотворения и всеки път държи да ги слуша. Кои са те?
- Да, има стихотворения, които хората очакват и които с времето се превърнаха в емблеми на “Поетите” и те стават все повече и повече с времето. “Наистина ли си отива лятото” (Христо Фотев - Юлиан Вергов), “Сватбата на мама” (Борис Христов - Бойко Кръстанов), “Носете си новите дрехи, момчета” (Стефан Цанев - Захари Бахаров). Има и още, но ако се опитам да изброя всички, ще пропусна някое. Това са стихотворения и изпълнения, станали популярни най-вече с видеоизпълненията си, въртени са милиони пъти в социалните мрежи и достигат до хората много преди ние да се появим на сцена пред тях.
- Само българска поезия, защо?
- Засега избираме само българска поезия, защото смятаме, че поезията, за разлика от другите жанрове, е, да речем, най-чиста в езика, най-честна на езика, на който е писана. Доколкото зная, за да превеждаш поезия, не само трябва до съвършенство да владееш езика, на който е писана, и този, на който превеждаш, но и самият ти да си поет - за да дадеш на римата, на стиха онази форма, която го приближава най-много до стихотворението. Така, за добро или лошо, преведените стихотворения често придобиват поетичния стил и дух на техния преводач много повече, отколкото на самия автор. Но не сме отхвърлили идеята за чужди автори, това тепърва предстои.
- Каква е съвременната българска поезия? Малка част от нея - ако изобщо я има, се учи в училище например. Къде я откриват актьорите?
- Никога не сме живели във време, в което е толкова лесно да откриеш нещо, от което се интересуваш. Поезия днес има в интернет, в книжарницата, в библиотеката, ето - вече я има и в музикалните платформи, хората пишат, рецитират, издават. С различен талант и различен успех, разбира се, но това не се определя от времето.
А за съвременната българска поезия - не зная какво бихме определили като такава - младите български поети не страдат от липса на платформи за изява и те знаят как да ги използват. Според мен от липса на адекватни на времето ни места за изява страдат най-възрастните ни в момента поети или поне по-голяма част от тях.
Техните стихосбирки са издавани преди години и с изчерпан тираж, много малко от тях използват социалните медии по правилния начин и така не достигат пък до младата аудитория. А имаме много добри поети, наистина на световно ниво. И малко признати в съвремието ни.
Откриваме ги чрез питане, търсене, самата аз имам почти цяла библиотека с книги, купувани от антикварните книжарници - предаваме си ги, снимаме стихотворения, изпращаме. Ако на някого от нас му хареса едно стихотворение на някой поет, започва голямо издирване на негова стихосбирка, на още и още стихотворения. В процеса на работа с актьорите открихме
много поети, за които, срам - не срам, не бяхме чували до този момент
И много се радваме, че чрез нашия проект техните великолепни стихотворения стигат до повече хора.
- Как се подготвя такъв спектакъл? Кой и как определя кои да са стиховете?
- Нашата програма, в която стихотворенията, дори избрани от самите актьори, както става в повечето случаи, има своята драматургия и те трябва да следват някакъв ред и смисъл, дори невидим за окото на публиката, но работещ за сърцето им. И когато в началото на разговора ни казах, че често представленията ни приличат на отделни лични монолози на актьорите, имах предвид точно това - не мисля, че има актьор, който в “Поетите” е представял стихотворение, което не харесва и не минава през сърцето му като лична емоция. Избираме заедно - те ми предлагат, аз им предлагам, и накрая програмата се “затваря” от мен, защото съм единственият човек, който финално всъщност е наясно кой с кое стихотворение ще излезе на сцената. Нямам претенции за драматург, но пък задачата ми е такава.
- Вие сама нарекохте 9-имата актьори и маестро Антони Дончев трупа. Как бяха събрани?
- По любов е първото, което ми хрумва. (Смее се.) Събрах тези хора, които обичат поезията, колкото и аз, но най-хубавото е, че ние помежду си се харесваме искрено не само като професионалисти, а и като хора. С времето станахме истински приятели, често сме заедно на рождени дни, на други празници и винаги след представление. А и за не толкова хубави неща се е случвало да се обединяваме, винаги сме си подкрепа. Станахме сплотен, силен отбор. Както каза Теди Духовникова - като “Манчестър Юнайтед” сме. (Смее се.) А това в театъра се нарича трупа.
- Как се работи в такава приятелска среда? Има ли сръдни, опит за надмощие, взаимопомощ, подкрепа?
- И на мен ми е странно как 10 толкова популярни артисти вече пет години преглъщат егото си и излизат като равни на сцената на “Поетите”, но това е факт. Може би, защото при нас нищо не е на всяка цена или защото толкова пъти в този нашия сценичен процес се е случвало
да се смеем заедно, да се вълнуваме, да треперим, че и да плачем с нережисирани сълзи,
че сме се скрепили много силно и единственото, което остава важно, е на финала да сме предали тази емоция на публиката. И в повечето случаи май се получава.
- През годините на ковид поезията се качи на стрийминг платформа и доказа, че и там е много успешна. Технологията помага или пречи на поезията, на силата на думите? Кога и как може технологията да бъде разумно използвана?
- С изданието си за 8 март 2021 г. - “Поетите и Жените”, станахме и все още сме най-продаваното и гледано издание на една от най-големите стрийминг платформи - Стриймър бг. Гледаха ни българи от цял свят. Билети за тогавашното издание подариха на своите служители (дами) стотици български фирми и компании, деца - на своите майки, баби. Мъже на съпругите си. Събираха се цели семейства пред компютрите, приятели. От по-строго ограничените държави в локдауна получавахме снимки от млади момичета, на които е компютърът с нашия стрийминг и чаша вино, запалена свещ, и те облечени - официално - като за галавечер. Това е смисълът на поезията, на изкуството - съпреживяване. Това е истинската задача на изкуството - да предаде емоция, да стигне до публиката, защото, ако няма споделяне и припознаване, колкото и добро да е, то няма никакъв смисъл.
- “Поетите” е проект, който непрекъснато се разраства - издавате вестник, книги с поезия. Какво предстои? И защо проектът може да расте - защото поезията е модерна, може би?
- Проектът расте правопропорционално на интереса към него, за което ние можем само да сме благодарни на публиката и да правим всичко по силите си, за да не я разочароваме. Предстои голямо представление през декември отново в НДК, а дотогава ще се видим на няколко летни сцени. Подготвяме и едно ново издание, което ще представим през есента, но за него още е рано да се говори.
- Разказвали сте как четете приказки на децата си преди време. А стихотворения? Как и кога трябва да се четат стихотворения?
- Наистина, четях много на децата си, като бяха малки. Сега вече са в тийнейджърска възраст и от време на време ги изненадвам с някой стих, който се е завъртял в главата ми, но те ме изслушват само от добро възпитание. (Смее се.) Изборът да четеш стихотворения, изобщо опознаването на този жанр е лично преживяване. Макар че, да си призная, сега се сещам, че много им чета Валери Петров, дори сега ги издебвам в засада, обикновено поразплакана - знаете,
Валери Петров може да разплаче и малки, и големи, а мен - винаги
Имаме, между другото, цяло издание на “Поетите”, посветено на Валери Петров. Аз много го обичам. И актьорите - също.
- Сигурно имате наблюдения покрай вашите деца - достатъчно ли е образованието, което днес се дава в училище, за да имат след време отношение към литературата, думите? Или освен училището е важно да има и такъв тип проекти като “Поетите” - те на какво ни учат?
- Знаете ли колко често ми пишат учители от цялата страна? Казват, че ни ползват за учебно помагало. Нашите изпълнения на стихотворенията. Казват, че това е най-прекият път те да достигнат до учениците. Дори само това да сме постигнали с този проект, да сме този мост между литературата и младите хора - нашата цел е изпълнена.
Образователната ни програма има доста да догонва интересите и уменията на днешните деца. Те са много различно поколение от всички преди тях, много технологично насочено, много нетърпеливо, неспокойно, търсещо, а и лесно получаващо. Адмирации за всички учители, които също трябва да изпреварят остарялата учебна програма, за да предадат на децата знания и умения. Вярвам, че тази задача никога не е била по-трудна.
- Кой ви научи да обичате поезията, имате ли конкретен спомен?
- Нямам конкретен спомен, винаги съм обичала литературата, не само поезията, чета от много малка, чета много и досега. В училище пишех стихотворения, но не си спомням да съм се осмелявала да ги давам някъде за публикуване.
- Кое е любимото ви стихотворение?
- Имам толкова много любими стихотворения, повечето от които открих в процеса на работа с “Поетите”, че не съм сигурна, че мога да отделя някое като най-любимо. И аз често си плача по време на представление. Всъщност, почти винаги.
Напоследък, откакто синът е тийнейджър, нали знаете как изненадващо става това - предната вечер е малко дете, на другия ден се събужда малък мъж, и все си мисля за това стихотворение на Блага Димитрова “Всичко” - при нас го изпълнява Теодора Духовникова. И си мисля, че въпреки че винаги ме е вълнувало, чак сега започвам да разбирам смисъла му. И хем ме натъжава, хем разбирам, че май това е орисията на жената - “Всичко да имаш, нищо да нямаш…”.
