- ГЕРБ е в по-силни позиции, но ПП-ДБ в момента имат блокираща квота в парламента, казва докторът по политология
- Няма правен текст, който да задължава премиера Денков да подаде оставка на 6 март
- Ходът на ПП-ДБ с меморандума е да опровергае тезата за сближаване с партията на Борисов
- Избори 2 в 1 не са толкова катастрофичен вариант за ПП-ДБ, евровотът би ги мобилизирал
- Изборите в България се превърнаха в най-сигурното нещо през последните години. Дали обаче заявките за тях сега не са блъф?
- Нови биха повторили сегашната конфигурация
- Ако се направи компромис, ще е заради външно- политически обстоятелства и несигурност от изхода на предсрочен вот
- След изненадващи за партньорите от сглобката меморандуми, след острите реплики. След новината на Бойко Борисов, че ГЕРБ до 10 дни ще даде коалиционно споразумение за следващите три години, а министрите да се избират на квотен принцип. След като Кирил Петков и Николай Денков видимо не приемат това или го отлагат за след 9 нови месеца... Всички се питат има ли шанс за правителство, г-жо Йовчева?
- Аз не се наемам да прогнозирам какво ще се случи, защото само допреди две седмици повечето коментари бяха в посока, че ротацията ще се осъществи безпроблемно. Интересно е, че към този момент в разговорите за кабинет вече се визира пълен мандат. В началото на съставянето на правителството поставеният хоризонт беше година и половина.
На фона на изострянето на взаимоотношенията подобна промяна изглежда странна.
Едно от обясненията е, че тъй като мнозинството граждани не искат предсрочни избори, със заявките за пълен мандат всъщност се разтоварва отговорността за евентуалното провеждане на избори, т.е. посланието е “нашето намерение е да има пълен мандат, но заради другите той не може да се осъществи”. А предизвикването на предсрочни избори е непрестижно.
Много от въпросите за състава на кабинета можеха да бъдат избегнати, ако не беше непрестижно и да се формализират отношенията още при съставянето на кабинета Денков/Габриел.
Заявката на Борисов за квотен принцип би могла да е мотивирана от факта, че според някои данни, които макар и да показват стабилен резултат на ГЕРБ, при по-задълбочен поглед се разкрива, че част от актива на партията не подкрепя настоящия кабинет и в този смисъл изразява разочарование. Засилвайки присъствието на ГЕРБ в изпълнителната власт, би се компенсирал дисбалансът в управлението.
- Измества ли се 6 март като дата на ротацията? Защото пред “24 часа” Христо Иванов заяви, че сглобката има прозорец до 9 април да се разбере за реформи, като първо е борбата с корупцията, правосъдието, регулаторите и не изключи, ако “разбирането” не се случи, да се стигне до вот 2 в 1?
- За мен изборите в България се превърнаха в най-сигурното нещо в последните години. Въпросът е дали заявките на политическите сили към този момент не са блъф. В крайна сметка няма правен текст, който да задължава премиера да подаде оставка на тази дата. Въпреки че изглежда незначителна подробност и формализъм, всъщност това дава основание този процес да се забави, докато има някаква яснота между партньорите.
Според мен избори 2 в 1 не са толкова катастрофичен вариант за ПП-ДБ, защото електоратът на формацията е заинтересуван от европейските теми и тези избори биха ги мобилизирали.
- Борисов каза, че в ГЕРБ се трупа напрежение, защото спечелилият изборите няма адекватно представителство в изпълнителната власт и затова повече няма да участва в сглобки. Какво разчитате зад тази негова реакция - доскоро чакаше Денков и Габриел да се разберат, без да им се меси?
- Парламентарната демокрация е партийна демокрация. Основна роля имат политическите партии и формиращите се мнозинства. Денков сам по себе си не е център на сила със значимост в парламента. Ясно е, че центърът на властта е извън Денков и Габриел и това е следствие от факта, че лидерите на формациите не заемат властови позиции. Подобна конструкция е разбираема с оглед на политическите събития.
Но тук трябва да си дадем ясно сметка какви са вариантите. Или се избира центровете на фактическа и на юридическа власт да съвпадат и да е ясно от кого зависят решенията - това означава лидерите да заемат управленски позиции. Или се избира сегашният вариант - управленците де факто не са центрове на власт, където възникват въпроси за прозрачността и устойчивостта.
- Впрочем защо постът на външния министър се оказа препъникамъкът за ротацията? Съпредседателят на ДБ говори пред “24 часа” за съвсем други приоритети...
- Според мен това беше само поводът, след който на повърхността излязоха конфликтите, за които се знаеше, че тлеят. Вероятно проблемът с поста на външен министър е бил свързан с институционализиране на външнополитическите връзки и срещи. Няма съмнение, че се поддържат връзки с външнополитическите партньори, но постът на външен министър дава възможност тези срещи да са регулярни и институционализирани.
- “Бих подкрепил предложението за министър на европейските въпроси, защото министрите ще станат 20 и лесно ще се разделят 10 на 10”, каза Борисов. Това дали е приемливо за (не) партньорите?
- Пред репортери Бойко Борисов каза, че настоява за смяната на министър Тагарев и допуска отново да има непропорционалност в назначението на министрите. От изказванията на лидерите става ясно, че всичко се договаря в крачка и подлежи на промяна.
Трудно е да се каже кой какво го устройва, защото при ПП-ДБ например има лек спад надолу. Въпросът е дали ерозията може да бъде спряна, като се прекрати съвместното управление с ГЕРБ и се отиде на избори, или имайки предвид тази ерозия и несигурността от резултата на едни евентуални избори, не е по-мъдро да се търси вариант за управление. Електорално ГЕРБ е в по-силни позиции, но ПП-ДБ имат блокираща квота в момента в парламента.
- Кой ще направи компромис и на каква цена? Борисов обясни, че споразумението ще преповтаря голяма част от текстовете в меморандума на ПП-ДБ.
- Още в началото този процес беше сбъркан. Пристъпи се плахо към съвместно управление, сформира се една неравна рехава сглобка, която трудно можем да наречем коалиция. Отказваше се да се подпише споразумение поради непрестижност. После така и не се намери време и воля да се направи. Изведнъж скоро преди ротацията се инициира подобен процес по неумел начин, в голяма степен едностранчиво. Стандартният вариант предполага покана за преговори и след това изготвяне на документ.
Ходът на ПП-ДБ с меморандума вероятно има за цел да покаже пред избирателите им ултимативност към ГЕРБ и да опровергае тези за сближаване между двете формации. За мен продължава да стои въпросът защо точно сега, когато времето преди плануваната ротация се скъсява. Ако се направи компромис, то би бил заради външнополитически обстоятелства и заради несигурността от изхода на едни предсрочни избори.
- Последните данни на “Тренд” показват, че хората не искат пак предсрочни избори, още по-малко с европейските, известни с ниска избирателна активност. Какъв според вас би бил резултатът, ако се стигне дотам?
- Ние сме в тренд на ниска избирателна активност, дори местните избори не показаха възможност за повишаването ѝ. В България избирателната активност се повишава обикновено, когато има нов субект с харизматичен водач. Избирателите на партиите са се свили до минимум - това се вижда и при БСП, и при ГЕРБ и като цяло при всички. Много е възможно да се преповтори сегашната конфигурация.
- Социолог прогнозира предсрочен вот в края на годината. Дали изборите в САЩ през ноември имат значение?
- Според мен не. Пресилено е да се твърди, че евентуална смяна във върховете на управлението на САЩ ще има отражение в България.
CV
Теодора Йовчева е доктор по политология от Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Специализира във Великобритания в областта на политическите партии и популизма, които са в кръга на изследователските й интереси
Участвала е в международни изследвания за финансиране на партиите
Автор на статии в изданията East European Politics and Societies, Irish Political studies, The Globe Post, El Pais
