Допълнителни стипендии за защитените специалности и отличниците в частните университети, казва председателят на Националното представителство на студентските съвети
- Стискат ли палци студентите предложението за отпадане на таксите за държавна поръчка да бъде прието, господин Парушев?
- След предложението на министър-председателя акад. Денков колегите са въодушевени и се надяват, че това скоро ще се случи. От Националното представителство на студентските съвети направихме анкетно проучване, за да проверим нагласите на студентската общност, за да знаем какъв подход да имаме. Анкетата беше насочена към младите хора с ясен въпрос - дали одобряват отпадането на студентските такси за студенти и докторанти държавна поръчка. Гласуваха над 10 хиляди студенти.
Над 90% подкрепят отпадането на таксите,
6% са против, а 4% не могат да преценят. Това за нас е важен измерител.
Разговарях с много студенти. Питах ги дали им е важно. Това, което ми направи впечатление, е, че който реши да учи, ще направи всичко възможно да събере пари. Колегите сега обаче споделят, че с парите от спестените такси ще започнат курсове по испански, но и забележете - по мандарин и суахили. Фактът, че колеги ще спестят средства, и то за обучение, е изключително радостен. Други колеги ще ги използват, за да участват в международни състезания. Голяма част представят България и висшето си училище, но от собствения си джоб покриват разходите.
- Какво е отношението към идеята на студентите от частните университети, както и на тези от защитените специалности, които досега бяха на двата полюса: едните с по-високи такси, а другите - напълно освободени от тях?
- Процентът на неподкрепящите идва от колегите от частните висши училища. Това до някаква степен е разбираемо. На този етап те плащат високи такси в сравнение с държавните висши училища. Сега ножицата ще се разтвори още повече. От националното представителство готвим предложение към Министерския съвет, министъра на образованието и науката, министъра на финансите, както и до комисиите по образование и бюджет в Народното събрание, Съвета на ректорите и синдикатите студентите от частните висши училища да получават стипендии за успех, както колегите си от държавните висши училища. За нас това ще бъде правилна мярка, след като се върви към премахване на таксите за държавна поръчка. Нека има нотка на удовлетворение и за другите. Те са над 25 хиляди. Нека и колегите от частните висши училища имат стимул и да знаят, че и техният труд се оценява. 4,5 до 5 милиона лева ще трябват за стипендии на колегите от частните висши училища. Те ще са само за тези, които показват висок успех. Смятаме, че тези 5 милиона не са нещо стряскащо. Трябва да се обърне внимание на това предложение. Студентите в България не трябва да се делят на частни и държавни. Затова смятаме, че ще е добре да има такива стипендии, субсидирани от държавата.
Колкото до приоритетните и защитените специалности, които са освободени от държавните такси, трябва да се отбележи, че те са важни за държавата. Това са всички физични, химични науки, които развиват нашата икономика. През последните години обаче тази мярка не се разви. Забелязва се много нисък интерес към тези специалности. Трябва да се търсят други механизми, които да накарат младите да се запишат в тях. След 3-5 или 10 години още повече ще се търсят инженери. Така че сме решили да предложим по-високи стипендии за тези специалности. За да знаеш, че трудиш ли се, ще получиш в пъти по-висока стипендия, която да те накара да се стараеш, за да си наистина добър. Тогава няма да ти се налага да работиш паралелно, а напротив, ще може да се отдадеш изцяло на науката.
- Последното издание на рейтинговата система показа, че реализацията на завършилите вече е значително по-добра. Имат ли българските млади висшисти самочувствие, получавайки дипломата си за висше образование?
- Младите хора в България като цяло имат самочувствие. Не са потиснати. Дори и без дипломи младите хора у нас са усмихнати, щастливи, енергични и вярват, че нещата ще им се получат. Младостта дава нужното спокойствие. Със сигурност обаче, ако един млад човек е образован, това ще бъде атестат за успех. Образованият човек вижда света по друг начин и винаги е готов да се впусне във вихрения танц на живота без капка страх. Дори напротив - с огромното желание да покори върховете, които си е поставил.
- Какви са впечатленията ви като лидер на НПСС, остават ли завършилите в България, или търсят възможности за работа в чужбина?
- Допреди 10 години около 10% от завършващите средно образование заминаваха да учат в чужбина. Според мен този процент е намален наполовина. Ако следваш в България, това ти дава възможност след втората година на обучение като бакалавър да започнеш стаж, след това работа в някоя компания. Това е изключително положително. Процентът на младите, които учат и работят, се увеличава. Това е добрият пример дори и в Западна Европа. Дуалната форма и във висшето образование е много разпространена. Процентът на напускащите е малък, защото особено в големите градове като София, Пловдив, Варна и Бургас образованите хора започват работа по специалността си, и то с много добро възнаграждение. Големият процент напускащи страната ни са без висше образование. Повечето образовани остават в България. Дори обратното, тези, които са заминали, се връщат обратно. Всяка година
70% от колегите, завършили в чужбина, се връщат
Оптимист съм, че процентът ще се увеличава.
- Кои са най-големите проблеми на българското студентство - таксите, лоши общежития, скъпа издръжка на живот, зле оборудвани аудитории?
- Откакто заемам поста председател на националната организация от 2020 г., се срещнахме с трима министри на образованието. И акад. Денков, и Красимир Вълчев, който е председател на комисията по образование в парламента, както и проф. Сашо Пенов - всички се опитваха да има по-добра система, която да е конкурентоспособна на Западна Европа, а и на Северна Америка. Случиха се много положителни неща. Общежитията може би остават най-голямата болка на младия човек. Отива в големия град и иска да има едни нормални условия, които да не стряскат и да го потискат, а да се отдаде на учебния процес с желание. През последните 50 години общежитията не са пипани. Все повече родители правят ремонт на стаята, след като настанят детето си. Работим в тази посока да се осигурят повече средства за общежитията, за да имат младите хора по-приятно студентство. Студентските години остават като най-приятните и най-ползотворните. Сред проблемите също, разбира се, са скъпият живот, неремонтираните аудитории.
- Представителството на студентските съвети е най-голямото обединение на студентската младеж, чиято цел е да защитава 235 хиляди студенти в страната. Чува ли се достатъчно гласът на организацията ви?
- Винаги може повече, но през последните 4 години гласът на организацията се чува, защото направихме много промени. Редовни членове сме на комисията по образование. В постоянна комуникация сме с министъра на образованието и науката, както и с представители на изпълнителната и законодателната власт. Членове сме на Европейския студентски съюз. Националното представителство се представя отлично не само в България, Европа също ни уважава.
А резултатите ни са видими - увеличени стипендии, допълнителни средства за обновяване на общежитията, вчера беше приета програма, която е за 200 млн. лв. Националното представителство беше една от структурите, която силно държеше за подобряване на условията, включително увеличаване на хранодена и леглодена, за да е по-вкусна храната и наемът да не се увеличава. Страницата за битовите условия обаче трябва да бъде затворена. Трябва да се мисли за качеството на образованието, за нови учебни програми и планове, как младите преподаватели да бъдат стимулирани да остават в системата с по-високи заплати. За да не изберат частния сектор. Иначе в системата на образованието ще останат такива, които не са чак толкова подготвени.
- Предстоят избори за нов председател на НПСС, какво ще го посъветвате?
- Бих посъветвал новото лице на организацията да бъде себе си. Преди всичко да бъде здрав и никога организацията да не изпада в ситуация като тази през 2020 г. с ковид. Новият председател трябва да защитава мнението на колегията и да вярва, че организацията ще продължава да се развива. Тя демонстрира прозрачност, но за това е работено 4 години, и то не от мен, а от всички колеги, които са били плътно до този екип. За нас това беше кауза. Не сме имали никакви финансови стимули. Ние нямаме заплати. Правим го, защото за нас е кауза. Надявам се, че новото ръководство ще продължи това, което правихме, и дори ще го доразвие.
