Но за да влязат висшите училища в "шампионска лига", трябват много инвестиции и добро заплащане, казва ректорът на УНСС и главен секретар на Съвета на ректорите:
- Проф. Димитров, ако таксите за следване в държавна поръчка отпаднат, ще бъдат ли по-мотивирани кандидат-студентите?
- Последните дни това се превърна в голяма тема. Видя се, че има едни пари, с които правителството разполага, и всички започнаха да мислят как по-добре биха могли да бъдат използвани. Ректорите са в особена ситуация - нито да кажат да, нито - не. От една страна, не бива да се накърняват интересите на студентите. От друга, ако това е политика на правителството, която води до масовизация на висшето образование, също няма нищо лошо. Би могло да има много ефекти, затова нашето предложение беше не да кажем: не, това не става, или пък да подкрепяме 100%, а да кажем: да, това може би е мярка за насърчаване на по-улеснения вход за университета за социално слаби студенти, но да се мисли за добавка към тези 120-150 милиона, които правителството така или иначе смята да отдели - и за наука, и за капиталови разходи, и за дигитализация на университетите, и за заплатите на непреподавателския състав, които особено изостават. Да се мисли за комплексно решение, а не просто да падат таксите. Може да се добавят и общежитията. Варианти винаги има. Икономиката винаги предлага алтернативно мислене. Затова има обсъждане от един месец, след това ще отиде в парламента и ще се види дали решението ще влезе в сила.
Когато човек знае, че има осигурен вход във висшето образование и не се налага да плаща, би трябвало да мотивира кандидат-студентите. Това ще засили битката за държавна поръчка, защото само там ще е освободено от таксите.
- Последното издание на рейтинговата система на висшите училища отчете, че студентите се реализират все по-добре, привличаме и чужди, а безработицата е ниска. Успешно ли се конкурира българското висше образование с европейското и световното?
- Говорейки общо за висшето образование, ми е малко трудно да направя такава оценка. Ако говоря за УНСС, ние сме в европейското образователно пространство - и с европейския консорциум на водещи бизнес университети ENGAGE.EU, с проектите, които имаме по Еразъм, с чуждестранните студенти, които ни посещават. В Европа сме. Показва го и рейтинговата система.
Преди дни се върнах от Узбекистан. Там се отдава голям приоритет на образованието. Създават се нови университети и специалности. Много активно се търсят връзки с други университети, и то не само с бившите съветски републики и Русия, а и с Япония, Китай, Индия, Великобритания и други държави. Може много да направим в областта на по-нататъшната интернационализация на нашето висше образование. Трябва да има системен подход към него и то наистина да бъде приоритет. Пак ако направя паралел с Узбекистан, там това става с редица решения на правителството и на президента на страната и с отделяне на ресурси за тези университети и за контактите, които те искат да създават. Не е само въпрос на лозунги и на добро желание, а на влагане на ресурси и на търсене на решения. Нашите учени и изследователи могат да се чувстват наистина европейски учени, когато имат средства да отидат на конференция, на която да изнесат доклада си, да си платят таксата за участие и за това да не се разчита само на европейски пари или от европейски проекти, а да бъде национална политика. Този процес на интернационализация и на обединението на усилията на нашите с европейски университети трябва да се стимулира от държавата и чрез бюджета.
- Конвертируема ли е българската диплома?
- Да. Самият факт, че много хора отидоха да работят в ЕС и в други държави и се реализират в международни компании, означава, че е конвертируема. За тези, които са показали добър успех, владеят чужди езици, имат дигитални езици, е конвертируема. Да не говорим за медицината. Конвертируемостта е 100-процентова. И пак повтарям, не трябва да се поставя цялата тежест върху университетите. Вярно, те имат автономия, но тя трябва да бъде подкрепяна с финанси и за научни изследвания, и за развитие на материалната база.
- На церемонията на академичните оскари през януари 23-ма ректори изказаха увереност, че ще има BG университет в топ 100 на света, как го виждате във времето?
- Бях един от тези 23-ма ректори и се изказах малко иронично тогава. Първите 10 имат бюджети, които започват от няколко милиарда долара. Няма как някой слабо финансиран футболен отбор от малко градче да играе в Шампионската лига. Искат се много инвестиции и добро заплащане. Със сегашното ниво на нашите заплати ние не може да привлечем хора от чужбина, които биха дали и друг опит, и други знания, за да има взаимен обмен на подобни практики. Пак се връщам към Узбекистан, но в единия университет в Самарканд, университета на Пътя на коприната, създаден от техния президент, единият заместник-ректор е американец, а другият - китаец. Те са привлечени да работят там, но ние с нашите заплати трудно може да привличаме чужденци, освен ако няма някаква специална програма за това. Според мен трябва да има много добра, устойчива връзка между университетите, било то частни или държавни, и Министерството на образованието и науката. Какво ние искаме в близките няколко години? Тази връзка трябва да бъде подкрепена финансово.
- Добра ли е връзката университет, бизнес, трябва ли предоговаряне на тези контакти?
- Бих казал, че е добра. Нашите университети са специализирани. Не са класически с по 20 факултета. Дори и малките като брой студенти имат добри контакти с бизнеса. Това се вижда по честванията, по стажовете на студенти, отношението на предприятия, които работят с тях. Нашият университет сключва споразумения за сътрудничество, прави бизнес академии. Връзката с бизнеса може да бъде подобрена още повече, като се стимулира да инвестира в оборудване чрез приспадане на разходи и чрез съвместни научни проекти.
Голям потенциал за развитие има за научните изследвания. С резултатите в тях университетите могат да повишават своите доходи. Националният фонд за научни изследвания има бюджет 20-30 млн. лв. Университетите имат много малки бюджети за научни изследвания. Трудно може да се подобри връзката с бизнеса или пък мотивацията на колегите да участват в сериозни научни изследвания. А науката би могла да бъде един от моторите за развитие на висшето образование. Тогава ще станем съвсем сравними с европейските ни партньори.
- Какъв съвет бихте дали на абитуриенти, които се колебаят дали да продължат да учат?
- Моят съвет е да продължат да учат. Хората, които са успешни и се развиват, имат висше образование. По-квалифицирани са, имат повече контакти и много повече възможности. Това го показва и рейтинговата система, топ 100 на Форбс и изобщо на различни класации на богатите. Минаха тези мутренски години, когато можеше да се стане успешен и по някакъв друг път. Сега се иска образование. Инвестицията в образованието е уникална и никой не може да ви го отнеме. Нека кандидатстват в нашите университети, това ще им помогне по пътя за успешна реализация.
- А ако ви кажат, че много висшисти се реализират като продавачи?
- Това би могло да се случи само ако са избрали неподходяща специалност или неподходящ университет. Друга причина може да е, ако не са вложили достатъчно усилия в обучението си. Бизнесът иска висококвалифицирани хора. Университетите дават гаранция, че обучават хора, подходящи за бизнеса. Ако човек просто реши да изкара 3-4 г. добре в Студентски град, а сега ако паднат и таксите, едва ли ще се реализира добре по-нататък в живота.
