Присъединяването ни към справочника “Мишлен” ще бъде още една възможност за повишаване на интереса към страната ни, казва министърката на туризма
- Госпожо Динкова, в 22 точки на света през 2024 г. ще рекламираме туризма в България като отдих в 4 сезона - как бихте описали тези възможности в няколко изречения?
- За тези няколко месеца с работата си през миналата година успяхме да направим много важни промени по отношение на рекламата, като въведохме най-модерните средства за маркетинг и реклама. Смятам, че 2024-та ще е ключова, решаваща, да е еволюционна в развитието на туризма у нас.
Програмата ни за популяризиране на Черноморските общини, чрез която стратегически развихме работещи модели на партньорства между държавата, общините и бизнеса, беше определена от бранша като революционна.
В известен смисъл тя наистина е такава, защото показахме, че всички заедно можем да рекламираме България, и то по един нов, съвременен начин. Обединихме в проекти Северното и Южното Черноморие, показваме места, които досега са били добре пазена тайна. Това е и силата на туризма – да гради мостове, да обединява. С отделените от нас 5 млн. лв. към които нашите партньори – общините, авиокомпаниите, туроператорите, летищата, добавиха още толкова пари, страната ни ще стане видима и разпознаваема. И това е само началото.
- Споделяте, че мисията ви е да промените добре пазената тайна, че България е чудна страна и това го открива всеки, който я посети?
- Тази моя мисия не е преставала нито за миг. Не само сега като министър на туризма. Заемала съм позиции в международни институции, а и като заместник-министър на външните работи съм лансирала именно тази теза. България предлага разнообразие от възможности за отдих през четирите сезона, което я прави идеална дестинация за туристи от целия свят. Искам да я покажем на света такава, каквато ние я виждаме със сърцата си.
Имаме толкова богата история, която трябва да разкажем на света, създаваме качествен туристически продукт, който може да привлече висок клас туристи.
Това е и моята основна цел - да осигурим среда и политики за развитието на бранша у нас. Те вече са факт чрез реални действия в посока на по-добрата реклама, финансиране на конкретни проекти на стратегически пазари и проактивна подготовка за предстоящия летен сезон.
Ще ставаме все по-видими и по-разпознаваеми. Знаете, че Министерството вече има кредитна линия за 2,5 млн. евро в Google и започнахме много активна работа с платформата.
Паралелно с това ще продължим и с рекламата в националните медии, която е насочена към вътрешния пазар.
- Подобна проактивност на Министерство на туризма е подадена ръка към всички бизнеси в туристическия сектор. Какви промени обаче са нужни в него в променената ситуация след Ковид и по време на два военни конфликта?
- Безспорно пандемията оказа сериозно влияние на туризма у нас, като страната ни все по-интензивно да се възстановява до нивата от 2019 г. За нас е важно не просто да привличаме туристи, но и да направим така, че те да се връщат отново. Да работим за лоялни, носещи страната ни в сърцето си гости. България е безопасна и сигурна дестинация и това го доказахме през миналия летен сезон въпреки немалкото спекулации по тази тема.
Пандемията наложи глобална промяна на пътуванията и работата. Налагат се и нови тенденции. Например дигиталното номадство - туристи, които заменят офиса с нови за тях, интересни места, работейки от компютъра си. Вече имаме улица в Семково, която носи името “Номадско място” и това не е случайно.
На нея се открива нов Център за споделено работно място и съжителстване. Това е пример за адаптивност на туристическата услуга, предлагаща уникално туристическо преживяване, което да отговаря на търсенето на модерния пътешественик, който ползва разнообразните услуги на съответното място по-активно и за по-дълъг период
- В Брюксел преди дни отново се говори за войната в Украйна и нейното негативно отражение върху туризма. Как убеждавате колегите си за повече подкрепа за туристическия бранш у нас?
- След срещата си с комисаря Бретон мога да заявя, че имаме подкрепа за българския туристическия сектор в негово лице. Разговорът протече в две основни направления. На първо място повдигнах въпроси, които са на дневен ред сега като възможности за компенсаторни мерки за сектора с оглед войната в Украйна. Търсим начин за разширяване на програмите с директно кандидатстване към ЕК за сектор туризъм. СПА секторът да може да кандидатства не само по линия на европейските програми за здравеопазване, но и по линия на туризма. Този сектор има голям потенциал по отношение на здравната превенция, а също и за рекреация.
Втората група теми, която обсъдихме, беше какво прави България за бъдещето на туризма, за развитието на по-устойчив туризъм. По тази тема информирах комисар Бретон, че ние с моя екип работим по изпълнение на тази европейска рамка. Освен постигнатото до момента имаме конкретни идеи как да подкрепим бизнеса, за да започне да изпълнява в по-голям мащаб целите на зеления преход и дигитализацията.
Комисар Бретон подчерта, че ще подкрепи страната ни при изпълнението на тези цели.
- Вие направихте серия от срещи в Мадрид на едно от най-големите туристически изложения - FITUR. Какво изисква тази индустрия през 2024 г.? И какво ние показахме там?
- Испанският пазар е много важен за нас и се радвам, че 16 представители от индустрията имаха възможност да популяризират своите продукти. Страната ни беше представена като дестинация за целогодишен туризъм, предлагаща възможности за зимен, градски, културен, еко, СПА и уелнес туризъм. По време на разговорите си с моите колеги от Испания и Италия успях да им представя един различен за нас проект, този на община Шабла, където през юни ще се проведе фестивал на фламенкото, един от одобрените проекти по програмата за реклама на Черноморските общини. Това показва голямото значение на тази програма, даваща реални възможности за промоция и на малките населени места.
С приемането ни в Шенген очакваме все повече испански туристи да посетят страната ни, предвид добрия въздушен транспорт, който използват основно за пристигането си в България. Друга причина за очаквания ръст на тези туристи е и предстоящото откриване на първото ни национално туристическо представителство в Испания.
Вярвам, че тази среща ще даде възможност за задълбочаването на сътрудничеството ни в посока сигурност и обмяна на опит по ключови за бранша теми.
Именно затова проведох и ключови срещи с ръководствата на Iberia и Air Europa. Уверена съм, че резултатите няма да закъснеят, защото вече имаме планирани конкретни стъпки за съвместна работа, за които скоро ще мога да разкажа повече детайли.
- През май поканихте в България министрите на туризма на Испания, на Италия, на Гърция. Какво ще им покажете освен международния фестивал в Шабла?
- Да, испанският и италианският министър, и двете, проявиха интерес да посетят България за фестивала в Шабла, а от там дойде и идеята да поканим и гръцката ни колежка за един силен Средиземноморски дамски квартет. За мен е изключително важно да синхронизираме заедно засилването на южния фланг на ЕС и да заемем активно позиция сред водещите страни в този процес. Това е един реален пример за значимостта на туризма като средство в дипломацията.
Интересът към културният туризъм показва огромния му потенциал, който ще налагаме все повече и трябва да бъде един от основните стълбове за налагане на България като дестинация за четири сезона. Имаме уникални фестивали – като този на розата в Казанлък. Розата е прекрасен символ, който можем да вплетем в целия си брандинг и ние вече работим.
Освен това България е много атрактивна СПА дестинация, което вярвам ще бъде оценено подобаващо от тях.
- Защо е важно да брандираме регионите си и какво бихме постигнали, ако правим общи брандове със съседите ни – примерно с Румъния, с Гърция?
- Важно е, защото ни дава нови възможности за съвместни проекти и инициативи, като по този начин създаваме и общи туристически бизнес мрежи. Този подход ще осигури насърчаване на инвестициите и развитието на туристическите продукти. Всъщност през ноември миналата година, на Международното туристическо изложение PHILOXENIA 2023 в Солун, на което България бе почетен гост, подписахме с Гърция Програма за съвместни действия в областта на туризма за 2024-2026 г. Общото ни културно наследство и настоящото ни отлично сътрудничество не просто ще подобри работата ни, но и ще има отличен икономически ефект, който ще усетим съвсем скоро.
- Т. нар. “въздушен Шенген” елиминира много недостатъци на свързаността с България. Но как това реално ще помогне за привличането на повече туристи от държави, които не са сред най-големите пазари за входящ туризъм в България?
- Членството на страната ни в Шенген по въздух и вода безспорно е огромно предимство за туристическия сектор у нас. В средата на януари направих среща с нашите туристическите аташета в Германия, Полша и Турция и тяхното мнение беше еднозначно в подкрепа на тази теза. След приемането на страната ни в Шенген чуждестранните туристи с шенгенски визи, посещаващи Турция например, за които няма да има други визови ограничения, ще могат да се възползват от възможността да посетят и страната ни. Разчетите ни сочат, че над 80 хил. турски граждани, които притежават валидни шенгенски визи, ще имат право безпроблемно да посещават България с цел туризъм. Към тази бройка могат да се прибавят и притежателите на шенгенски визи, пристигащи в Турция от страни извън ЕС, които ще могат да посетят и страната ни като част от съвместни туристически пакети предвид близостта с България.
Това ще даде сериозна възможност ръстът от 22%, който отбелязахме през декември, да се превърне в тенденция. Още повече, че само преди дни представихме България на международното туристическо изложение в Източното Средиземноморие EMITT в Истанбул, на което участваха 10 туроператори, общини и професионалисти в бранша. Там обменихме идеи и опит за присъединяването на страната ни към световно известния кулинарен справочник “Мишлен”, което ще е още една възможност за повишаване на интереса към дестинацията ни.
- Вие подкрепяте много усилено Черноморските общини, които пострадаха най-силно от инвазията на Русия в Украйна. Може ли да се каже предварително какъв е интересът към програмата в помощ на Черноморските общини, турператорите и летищата и кога и по какъв начин ще се измерва ефектът от нея?
- Поемайки поста на министър на туризма, за мен стана основен приоритет да подобря подхода за представянето на страната в чужбина и свързаната с това реклама. Програмата за финансиране на маркетингови дейности на туристически услуги в Черноморските общини променя кардинално начина, по който страната ни се представя зад граница. Това е първата по рода си реформа, с която въведохме нов начин за изразходване на държавните пари за реклама на туристическите услуги прозрачно и ефективно. Самият туристически бизнес я определи като най-значимата реформа в сектора за последните 30 години, затова именно някои от тях я наричат ,,революционна”.
Интересът към програмата е значителен и вече имаме 21 проекта. Това са мащабни маркетингови кампании в 14 държави с входящ за страната ни туризъм, част от които са Германия, Полша, Великобритания, Нидерландия, Скандинавските страни, Австрия, Испания, Франция и други. На практика това е първото по рода си за страната ни публично-частно партньорство и дава възможност на държавата, общините и бизнеса реално да работят заедно. Проектите са с продължителност от една година, като Министерството на туризма ги финансира със 60%, а останалите 40% се поемат от бенефициентите.Общото мнение е, че положителните резултати, измерени в увеличаване на интереса на туристите от тези държави, няма да закъснее.
- Кои са следващите общини или региони, за които предвиждате подобни програми?
- На следващия етап ще подпомогнем СПА и балнеотуризма, кулинарния, винения, всички онези работещи форми на промоция на материалното и нематериално културно наследство. Предвиждаме и проекти, които да разкажат повече за традицията ни да отглеждаме най-качественото в света розово масло. Оттам идва и вече много разпознаваемото ни име: ,,Страната на розите”, което искаме да налагаме все повече. И това не е всичко - искаме да предлагаме все повече и за любителите на приключенията - например по устието на река Дунав, а и в редица други прекрасни български кътчета.
- Туризмът остана извън вниманието на Плана за възстановяване и устойчивост по отношение на редица мерки, предвидени в него – дигитализацията, зеления преход и др. Има ли според вас възможности за осигуряване на финансов ресурс за такъв тип мерки и какви биха били точно те?
- Наистина, Планът за възстановяване и устойчивост беше една сериозна възможност за финансиране на целите по зеления преход и дигитализацията в сектор туризъм. Днес, обаче вече трябва да търсим други възможности и част от тях са отново по линия на европейските фондове и програми. Зеленият преход изисква реформи, иновации, по-добро управление и сериозни инвестиционни мерки за преминаването към ресурно-ефективна и конкурентна икономика. Колкото повече влагаме в наука, иновации и нови решения, толкова по-силни и конкурентоспособни икономически сектори ще имаме.
CV
Родена в София
Завършила е 32-о училище в столицата със свободноизбираем профил "Екскурзоводство"
Магистър по дипломация и международни отношения от Университета "Комплутенсе" и Дипломатическата школа към Министерството на външните работи на Кралство Испания, Мадрид
Била е заместник-министър на външните работи на Република България с ресор "Външноикономически отношения и сътрудничество за развитие" в двете служебни правителства през 2021 г.
Развивала е собствен бизнес в областта на международната дигитална комуникация в туризма
Владее испански, английски и руски език, ползва френски
Министър на туризма от юни 2023 г.
