Елка Божова: Предлагаме, който упражнява дискриминация, да не получава услуги от държавата и общината

Глобите не са достатъчни, трябва да се засегне и репутацията

Още акценти от интервюто с шефката на Комисията за защита от дискриминация:

• Комисията ни осигури достъпна среда за хора с увреждания в над 1800 сгради, но в България те все още се сблъскват с бариери, продиктувани от предразсъдъци и неразбиране
• Различието не е дамга и трябва да се научим да го приемаме
• Проблемите на хората с редки заболявания са болезнени казуси. Налагали сме санкции на институциите
• Иво Христов като всеки член на КЗД има политически права, включително да е член на партия. Но не и да участва в ръководството ѝ
• Има вълна от недоволни граждани от частни съдебни изпълнители

- Госпожо Божова, намаляват ли сигналите за дискриминация, или се увеличават?

- Няма намаляване, напротив, увеличава се броят на образуваните производства. За сравнение - за цялата 2025 г. имаме 518 образувани производства за защита от дискриминация, а само за първото тримесечие на 2026 г. са над 200.

Това говори за все по-голямото доверие на гражданите в КЗД, нейната разпознаваемост и въздействието, което има. И че нараства будната гражданска съвест и желанието на хората да защитят правата и достойнството си, което можем само да приветстваме и насърчаваме. Комисията улеснява подаването на жалби и от юни 2025 г. това може да става и по електронен път.

КЗД има изградена последователна практика по редица казуси. С особено внимание и чувствителност обследваме достъпната архитектурна среда на обществено значими сгради за хора с двигателни увреждания. След намесата на КЗД е осигурена достъпна среда в над 1800 сгради, които са били предмет на производство пред нас. Може да си пожелаем още много, но са повече, отколкото преди намесата на комисията.

Проблемите на хората с редки заболявания са особено болезнени казуси, по които нерядко констатираме наличието на дискриминация. Налагали сме санкции на отговорните институции, давали сме задължителни предписания за включване на лекарства и лекарствени продукти в реимбурсираните списъци и сме препоръчвали промяна в техните правила, за да се избегнат бъдещи дискриминационни практики. Защитавали сме правата на пациенти със “Спина бифида”, “Бета таласемия” и други редки заболявания. Важно е институциите, към които отправяме предписанията си, да не бавят промените, защото става въпрос за живота и здравето на хората.

Постановявали сме решения с препоръка да се улесни осигуряването на храна за лица с “Хиперамониемия”, без която те трудно могат да водят нормален живот.

Много са въпросите и предизвикателствата. Всеки от нас трябва да внимава да не допусне в собственото си разбиране за света и човека настаняването на стереотипи и предразсъдъци. Трябва да се научим да приемаме различията в хората. Различието не е дамга.

- България продължава да единствената държава в ЕС, в която биомаркерната диагностика се плаща от болните. Пациентски организации ви сезираха преди дни и твърдят, че НЗОК и БЛС осъществяват дискриминация към всички онкоболни. Някои биомаркери все пак са поети от касата, но други не са, кога комисията ще се произнесе?

- Постъпи такава жалба от Сдружение за развитие на българското здравеопазване, както и жалба от физическо лице. Образувано е производство за защита от дискриминация, преписката е във фаза проучване - събираме становища и доказателства по казуса. Жалбата е заведена при нас на 24 април и докато трае проучването, не следва да коментираме казуса. Нямам право и на лично мнение, според правилата ни това крие риск да повлияя на състава, който ще заседава по случая.

- Все така ли най-често постъпват жалби, свързани с дискриминация при упражняване на правото на труд?

- Да. Оплакванията се основават на различни защитени признаци - по закон са 19, но списъкът не е изчерпателен. И това е съвсем логично. В съзнателния си живот всички ние упражняваме труд, което води до най-различни казуси - от търсенето на работа, упражняването на трудова дейност или прекратяване на трудово или служебно правоотношение.

Йерархичната връзка предопределя доминиращата роля на работодателя и поставя работника или служителя в по-слабата позиция. Стараем се да се произнесем обективно.

- Вече почти година сте начело на КЗД, има ли “изненадващи” казуси или такива, с които комисията се сблъсква за първи път?

- Напоследък зачестяват оплаквания на родители на деца със специални образователни потребности (СОП) - за липса или невъзможност за предоставяне на адекватна, отговаряща на нуждите им ресурсна грижа в обучителната среда. Наблюдава се и вълна от недоволни граждани от частни съдебни изпълнители (ЧСИ). Оплакват се не само от поведението на служители в канторите на ЧСИ, но и от самите искания, отправени към тях. Но по отношение на оплакванията срещу ЧСИ комисията е законово ограничена.

Имаме и немалко жалби от родители, които след бракоразводно дело считат, че определеният им режим за отглеждането и възпитанието на детето е дискриминационен.

- Стана ли България по-толерантна към хората с увреждания? За проблемите с достъпната среда стана дума, а все така ли е трудно за тях да намират работа, адекватно лечение?

- България е ратифицирала голям брой международни актове, които въвеждат изисквания за включване на хората с увреждания и осигуряване на равенство в третирането им. Те са част от действащото ни законодателство и от тази гледна точка изглежда, че държавата в огромна част изпълнява задълженията си и би следвало да имат подходящи условия за реализиране на пазара на труда, както и да получават адекватно лечение.

Постъпващите жалби от хора с увреждания, както и постановените решения обаче показват, че в България те все още се сблъскват с бариери, продиктувани от предразсъдъци и неразбиране, които ограничават възможностите им за реализиране в обществения живот. Това засяга правата им.

В практиката на КЗД са разгледани голям брой жалби и сигнали за нарушения на антидискриминационното законодателство при упражняване на трудови права от хора с увреждания, както и за неосигурен достъп до необходимото им лечение. Примери за това са решения във връзка с липсата на финансиране на кохлеарни импланти, на терапията на хора с редки болести след навършването на 18 години и други.

КЗД използва всичките си правомощия, за да защити правата на хората с увреждания и да насърчи равното им третиране. Част от усилията ни са свързани с реализиране на постоянните кампании “Достъпна България” и “Работодател без дискриминация”.

Не на последно място по значение е и дейността на КЗД като част от Съвета за наблюдение - орган за мониторинг на изпълнението на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. От октомври 2025 г. КЗД е ротационен председател на съвета и работи активно за намиране на адекватни решения в помощ на хората с увреждания.

- България е консервативна спрямо хората с нетрадиционна сексуална ориентация, но подобрява ли се отношението към тях?

- Разнообразието е в основата на идентичността. Ролята на законодателя е да приеме индивидуалната същност на всеки и чрез правото да установи еднакви правила за поведение за всички и еднакви възможности за изява на всеки. Но не и да уреди еднаква реализация на гражданите или да гарантира еднакъв житейски, личен или професионален успех. В този контекст определяните като хора с нетрадиционна сексуална ориентация се ползват със защита от страна на закона в същия обем, с който се ползват всички останали.

Практиката показва, че казусите са специфични и в известна степен се отделят от останалите производства. Спецификите произтичат от това, че когато сексуалната ориентация е признакът, на основата на който е извършена дискриминация, то дискриминационното деяние най-вероятно се основава на вътрешното намерение на дискриминиращия и неговата нетолерантност или дори прерастването в нетърпимо отношение към различния. Тук преценяващият състав трябва да изследва вътрешното намерение на дискриминиращия, за да установи дали е извършена дискриминация. Разбира се, вътрешното намерение се проявява чрез действията, но в много от случаите е трудно да се прецени дали конкретното поведение, накърняващо достойнството на едно различно лице, е плод на защитения признак, или се дължи на друго обстоятелство, за което не се носи отговорност. Във всеки случай е въпрос на доказване и обективна преценка на решаващия състав.

- Има ли сигнали за т.нар. обратна или позитивна дискриминация?

- Позитивната дискриминация всъщност е свързана с т.нар. позитивни насърчителни мерки. Те са законово установени механизми, насочени към преодоляване на съществуващата неравнопоставеност, за да се осигури фактическо равенство за определени групи. Те са временни по своя характер и имат за цел да компенсират предимства или недостатъци, свързани с пол, етническа принадлежност, произход, религия или други защитени признаци. В чл.7 от Закона за защита от дискриминация са посочени позитивните мерки, които не представляват неравно третиране.

В своята практика сме разгледали редица казуси, например за квотите по определени специалности в средни и висши учебни заведения; ограничения, свързани с възраст, до която може да се кандидатства за определена професия; по отношение на заемане на длъжност при изпълнение на военната служба във въоръжените сили и др.

- На финала си предишното Народно събрание вдигна санкциите за дискриминация и те вече са между 500 и 2000 евро, досега максимумът бе 2000 лв. Достатъчно ли е това да спре нарушителите?

- 51-ото НС имаше волята и промени глобите и имуществените санкции, които не бяха променяни от създаването на Закона за защита от дискриминация. Винаги може да бъдем по-взискателни. Когато в социума са налице конкретни негативни състояния, каквото безспорно е нарушаването на равноправието, то законодателят следва да установи нормативен ред, който да не допусне или поне силно да се ограничи това.

Законът за защита от дискриминации често е даван за пример в семинарите и конференциите на органите по равноправие сред държавите в Европа, което е повод за национална гордост. Но, от друга страна, виждаме, че постигнатото от законодателя не е достатъчно да възпре осъществяването на дискриминация. Ако разчитаме единствено на налагането на имуществени санкции или глоби, няма да постигнем очакваните резултати в пълен обем.

Парламентът трябва да помисли да развие антидискриминационното законодателство в две насоки. Първата е превантивната дейност, а втората - законодателна уредба да е насочена така, че да засегне репутацията на осъществилия дискриминационния акт субект. Такъв работодател да не получи максимална бонификация при реализиране на инвестиционни намерения. Или пък забраната за извършване на дискриминация да е едно от условията към пребиваването на чужденците в България.

Изискването за неосъществяване на дискриминация може да се въведе като условие за предоставяне на административни услуги от държавата или общините или поне да окаже влияние върху предоставянето им. Ако се предприеме такъв законодателен подход, ще е налице рязък спад в извършените дискриминационни актове, а толерантността в обществото значително ще се повиши.

А от засилената превантивна дейност положителният ефект ще се прояви в средносрочен и дългосрочен план и въпреки по-дългия хоризонт ще е устойчив. Важно е да се работи в училищата, така естествено ще се мултиплицира от децата, когато пораснат.

- Иво Христов, който е член на вашата комисия, в редица медийни изяви говори като основен съмишленик на Румен Радев и изразител на идеите на “Прогресивна България”. Това допустимо ли е за член на КЗД?

- Членовете на КЗД имат политически права като всички български граждани, с изключение на това да бъдат избирани в ръководните органи на политическите формации.

- Виртуалното пространство често дава поле за изява на обидни и дискриминационни коментари. Има ли как това да бъде коригирано, без да се ограничава правото на свободно изразяване?

- Фундаментален принцип, залегнал както в българската конституция, така и в Конвенцията за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС, е правото на свободно изразяване на мнение. Това право обаче не е абсолютно и не означава безкритично и произволно използване на широката трибуна на социалните мрежи, а носи със себе си ограничения, особено в случаите, в които се нарушават правата на другите. От съществено значение е да не се преминава тънката граница между остро слово и слово на омразата.

Когато говорим за правото на изразяване на мнение, е важно да имаме предвид субекта изразител и адресата на отправеното послание. Прагът на толериране на остро изказаното мнение е различен при определени групи субекти.

CV

• Родена е на 12.05.1977 г.
• Бакалавър по арменска филология от СУ “Св. Климент Охридски”, има и две магистратури - по право от ЮЗУ “Неофит Рилски” и по социална работа в локални структури от СУ “Св. Климент Охридски”. Има специализации по право от УНСС и по международни отношения от СУ
• От 2006 г. работи в Комисията за защита от дискриминация - експерт и началник-отдел, а от 2018 г. до май т.г. оглавява дирекция “Специализирано производство, анализ и превенция”
• В началото на май 2025 г. Народното събрание я избра за председател на КЗД