- Има 4 причини кабинетът да оцелее дори и с напрежение при смяна на министри
- Една бъдеща партия на Радев ще гледа към негласуващите, но те са труден таргет
- При избори сега ще ударим дъното с по-ниска активност
- Животът на сглобката е сред най-обсъжданите теми в последните месеци - какво показват данните от най-новото ви проучване, г-н Ганев?
- Това, което прави впечатление, е, че засега тенденцията за спад в подкрепата към правителството е спряла. Има стабилизация, но на ниски нива. Малко над една пета от всички запитани декларират положителна оценка за работата на този кабинет, като само симпатизантите на ПП-ДБ изглеждат в голямото си мнозинство позитивно настроени към правителството. Електоратът на ГЕРБ изглежда по-разколебан в оценката си, но и там положителното мнение все пак преобладава с малко.
Тествахме и очакванията за ротацията,
като повече от половината от българите не очакват някаква сериозна промяна. В този смисъл не отчитаме някакъв ентусиазъм около предстоящите рокади.
Електоралната картина също изглежда стабилна, но продължава трендът все по-малко хора да заявяват участие в изборите – ако днес има нови, ще имаме още по-ниска от и без това рекордно ниската активност на последните два парламентарни вота.
- Предстои ротация, а около нея предоговаряне на министри - очаквате ли сглобката да се счупи и да последва предсрочен вот?
- Струва ми се, че дори и да има напрежение около смяната на някои министри, това
няма да застраши живота
на този кабинет
Причините са най-малко четири. На първо място – нито един от партньорите няма интерес от нови избори. При предсрочен вот нито ГЕРБ, нито ДПС, нито ПП-ДБ ще имат по-висок резултат в сравнение с последните избори. Като при ПП-ДБ очакванията са за по-нисък. На второ място – нито една от управляващите партии няма алтернативен партньор, с който да може да направи нова “сглобка”.
На трето място - нови избори отварят вратата за поява на нов политически субект, който може да размести малко или много електоралните пластове, което си е риск за формациите, които подкрепят сегашното управление.
И на четвърто място, но не и по значение – в следващите няколко месеца предстоят ключови назначения за попълване на регулаторите.
Голямата част от тези позиции са с твърд мандат от по няколко години. Това са властови позиции, които надали някой от сглобката иска да пренебрегне.
- По отношението към перспективата да влезем в еврозоната, въвеждане на еврото, приемане на мигранти, Зелената сделка, сухопътен Шенген, заличаването на проруски символи можете ли да определите перспективи за евентуални нови играчи на политическия терен?
- Няма съмнение, че има сериозен потенциал за нов политически субект. Това се вижда не само от електоралните изследвания, но и от избирателната активност. Замислете се – на последните и предпоследните избори излязоха да гласуват малко над 2 милиона и 600 хиляди души, при положение че активността на парламентарни избори средно в последните 2 десетилетия е била около 3,5 милиона.
Политическата алтернатива обаче няма да дойде от проруско или антиевропейско пространство. Българинът не е склонен да се довери на радикална, антисистемна опция.
Новото ще се търси пак на полето на консенсуса за ЕС и НАТО, но с нюанси. Под нюанси имам предвид следното: генерално съгласие със западната ни принадлежност, но с особено мнение по въпросите, свързани с миграцията, затварянето на въглищните централи и войната в Украйна. Радев дава вече заявки за това поле, но при него основно предизвикателство е в точното времево позициониране – ако има парламентарни избори, преди да му е свършил мандатът, дали може да се очаква някакво по-рязко действие от негова страна? Или ще остане на поста до края на мандата, каквото и да се случва?
- Коментирахте пред една телевизия, че неприсъствието на Радев на клетвата на новите конституционни съдии е нов негов опит да се позиционира като политическа алтернатива на опозицията. Какви са изгледите това да се случи и кога?
- Радев с тези свои действия, насочени срещу мнозинството в парламента, се опитва да трупа политически капитал, за да представи себе си за потенциална алтернатива, оставяйки парламентарната опозиция с второстепенна роля. Същото правеше и по време на първия си мандат, когато се превърна в основна опозиция на третия кабинет на Борисов. Но това кога ще може да представи реална алтернатива като партиен проект не зависи само от него. Радев не може да събори този кабинет и да предизвика нови избори в удобно за него време. Това зависи от партиите от мнозинството, а те ще опитат да направят така, че да не е в негова изгода.
- Какъв електорат би тръгнал след поредна нова президентска партия, а знаем, че нямат голям успех. Кое би я подпомогнало?
- Партия на Радев би гледала най-вече към негласуващите, защото там има най-голям потенциал. Това няма да бъде лесна задача, защото част от тези хора са трайно дистанцирани от политическия процес. Иначе от познатите ни партии най-голяма заплаха от проект на Радев трябва да чувстват БСП, “Възраждане” и “Левицата!”. Радев ще атакува електорално именно в това поле.
- “Балансът на силите в света се променя. И ние, Западът - САЩ и Европа - не сме на печелившата страна”, заяви наскоро политологът Иван Кръстев в интервю за германския вестник “Аугсбургер Алгемайне”. Според него изборите в САЩ през ноември ще окажат огромно влияние в Европа. А у нас?
- Всеки голям политически тренд в западния свят се задава от САЩ. В този смисъл изборите там са повече от важни за нас. Освен това за Белия дом ще се сблъскат двама кандидати, които имат напълно различни концепции за бъдещето. Да оставим настрана различната идеологическа посока. Да вземем под внимание най-важния международен въпрос за нас – войната в Украйна.
Тръмп дава съвсем ясни сигнали в посока прекратяване на конфликта, докато при Демократическата партия това не изглежда така. Но да си мислим, че ако републиканците се върнат в Белия дом, всичко ще се промени на следващата седмица, е илюзия. Ако има нова тенденция, тя ще стигне до европейската югоизточна периферия, където се намираме и ние, след време. Смяна на властта във Вашингтон няма да означава непременно друго правителство или нови избори у нас. Колкото и понякога да си мислим, че други определят нашата съдба, твърде често политическият ни процес се движи от чисто вътрешните ни политически баланси.
