Кампанията “Достъпно за вас” може да е един от основните инструменти срещу опитите за спекулации при въвеждане на еврото
- Г-н Богданов, наскоро обявихте, че износът ни тръгва на изток, защото Европа очаква рецесия. Какви мерки планирате за растеж?
- Крайно време е да диверсифицираме пазарите и проактивно да промотираме България пред алтернативни дестинации, от които да привличаме инвестиции. Направихме първоначален анализ и се фокусираме върху шест основни пазара за 2024 година. Три са държавите от Азия - Република Корея, Япония и Виетнам. От Близкия изток са Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, от Северна Африка - Египет. Предвиждаме там засилване на капацитета на търговските ни представители и организиране на срещи на правителствено ниво и маркиране на области за сътрудничество.
В края на миналата година българска делегация бе в Япония и Южна Корея, сега предвиждаме допълнителни посещения и в Близкия изток през февруари. Целта е в рамките на тази година да организираме така наречените междуправителствени комисии, които са основната платформа, на която обсъждаме тези стратегически и икономически приоритети и даваме възможност за организиране на бизнес форуми.
- Казусът с ДКК и нейната съдба е на дневен ред - ще се преструктурира или закрива в крайна сметка?
- Тепърва ще се реши бъдещето на ДКК. Това е една консолидационна структура, в която влизат над 10 предприятия, работят над 5500 служители, така че решението не може да се вземе толкова бързо. От одити и от публична информация се вижда неефективно управление на дружествата и похарчени над 800 млн. лева без обществени поръчки за проекти, които нямат ясна аргументация как и защо трябва да се случат.
Първите стъпки са да гарантираме бъдещето на предприятията и хората да запазят работните си места. До края на март ще е готов доклад, който ще бъде представен пред министър-председателя, пред Министерския съвет и икономическата комисия в парламента. След като проведем дискусиите в този широк кръг, докладът ще включва и конкретни мерки, които ние предлагаме. Ако има по-добри решения, които излязат от тези разговори, ще ги вземем предвид. Идеята е от март да започнем този процес по преструктуриране.
- Каква би била разликата между сегашното положение ДКК да обединява всички дружества и създаването на четири по-малки компании, каквато беше идеята за преструктуриране, представена от вас? Разделяй и владей ли е правилната управленска стратегия в този случай?
- Принципалът, тоест собственикът, винаги е министърът на икономиката, независимо от структурата. Нашата цел е оптимизация на разходи и по-ефективно управление на предприятията. Сега в ДКК и всички дъщерни дружества има над 70 човека, които участва в бордове. Често тези позиции са били давани на хора без достатъчна експертиза и по-скоро са ползвани като източник на допълнителни доходи. Тези държавни предприятия до момента са работили чрез осигуряване на държавно финансиране и изразходването му.
За да са успешни, трябва да работят на пазарен принцип. Нашата цел е да постигнем това и да намалим възможността за злоупотреби. Сега се оказва, че въпреки липсата на финансови отчети и бизнес планове директори са получавали по 14 000 лв. заплата, а не малка част са харчели служебни представителни пари за лични цели. Вече дадохме пример - директор, който харчи над 19 000 лева в първия си месец, в който е назначен, само и само да ги усвои, защото изтича годината. Друг директор на дружество към министерството на икономиката харчи служебни пари за луксозни стоки.
- Това възможно ли е и сега?
- Това вече не може да се случва, тъй като първо намалихме заплатите значително, а след това ограничихме всички представителни разходи. Фокусът ни е тези дружества да могат да се издържат на пазарен принцип, съчетано с намаляване на разходите.
- При закриване на ДКК няма ли опасност от политическа намеса в управлението на тези държавни предприятия?
- Не виждам такава опасност. Сегашната структура е довела до това 800 млн. лева да се разходват по така наречените инхаус поръчки. Възлага се на ДКК, компанията възлага на свое дъщерно дружество без обществена поръчка, след което това дружество възлага на която си поиска фирма.
Трябва да го направим така, че в бъдеще този подход да не е възможен и тези предприятия да изпълняват проекти на пазарен принцип и с най-добрата цена. ДКК не изпълнява функциите си, за които е създадена - да се консолидират предприятия, в които държавата има миноритарен дял, и по този начин да бъде продаден, или да се инвестира в самата ДКК. Но сега под шапката на компанията са предприятия като ВМЗ, “Ел Би Булгарикум” и други, които ѝ изплащат дивидент. С тези пари ДКК първо плаща заплатите и всички разходи, които има, и чак тогава внася дивидента в държавата. Така че може да спестим разходи и от тези административни процеси, които в момента се дублират.
- Заради приближаващата ротация и разговорите за смяна на министри ваши предшественици виждат в идеята за закриването на ДКК замитане на следи и щети.
- Това са несериозни и неверни твърдения. Ако беше така, нямаше да сме сезирали прокуратурата за всички нарушения, които са открити. Дали сме резултатите от одитите и на АДФИ. Ако прокуратурата откаже да образува производство, ние не спираме да се борим за защита на държавния интерес, напротив, обжалваме отказа пред съда. Нищо не се замита, а всичко, което се констатира в министерството на икономиката, се адресира до институциите и сме много упорити в това да решим проблемите.
- Какви са нарушенията, открити от одитите в предприятията?
- Масово има проблем с неефективно управление, липсват бизнес програми. Тоест ние не знаем тези компании какво ще правят, как ще се развиват. Нямаше годишни финансови отчети в ДКК, което е недопустимо за дружество с капитал над 1 млрд. лева. Вземани са еднолични решения, ощетили дружествата с милиони - пример е “Ел Би Булгарикум” със свалянето на цените на крайните продукти, а същевременно разходите са се увеличили с над 50%. Така през голяма част от 2023 г. дружеството работи на загуба. Странен е и проектът за правителствен комплекс, който е възложен без аргументация нужен ли е и откъде ще дойдат парите. И ДКК тегли кредит от 126 млн. лева, като само за правителствения комплекс са 85 млн. лв. Това трудно може да се определи като добро управленско решение. В същото време управата на ДКК решава да сключи цесии, от които са нанесли преки щети на дружеството за над 97 млн. лева. Тези случаи вече са в прокуратурата и по част от тях има образувани досъдебни производства. Кредитът от 126 млн. лв. е върнат на ББР, след като успяхме да възстановим 45 млн. от парите за правителствения комплекс. Така може да приложим програмите за развитие на дружествата, които досега бяха заложени като обезпечение.
- Върнати са 45 млн. лв., но останалата част от сумата за правителствения комплекс ще бъде ли възстановена?
- Ще бъде възстановена. Предприели сме всички мерки, като вече имаме потвърждение и от самия изпълнител 13 млн. лева да бъдат възстановени до края на февруари или началото на март. Имаме и ние финансов ангажимент, който ще изпълним - за работата, която е свършил конкретният изпълнител, да задържи сумата, но тя е много малка на фона на преведените му над 79 млн. лв. Така че очакваме в рамките на следващите 3 месеца да бъдат възстановени още около 30 млн. лв.
- По отношение на Пловдивския панаир докъде стигна делото, заведено от вас за акциите на Варна?
- Делото ще се гледа през март. В момента очакваме положителна развръзка и от съда. Разработихме и стратегия за развитие на Пловдивския панаир, която предвижда държавата да влезе в ролята си най-накрая като акционер, така че да гарантираме, че този ключов актив ще продължи да функционира и в бюджета да влиза дивидент. Надяваме са спорът за тези 29% да бъде решен и извън съда. Има тази възможност, имаме добра комуникация с община Варна, така че обсъждаме с тях връщане на акциите към държавата.
- Какви са следващите ви ходове, когато и ако съдът върне акциите?
- Искаме панаирът да си върне реномето и капацитета, който е имал преди години. Срамота е през XXI век с достъп до всякакъв тип технологии и комуникации да сме доста под нивата, които е имал панаирът дори при първото си изложение. То е било през 1892 г. и само за два месеца, през които се е провел първият панаир в Пловдив, е имало над 160 000 посетители. Към момента на есенния панаир например се събират под 20 000. Искаме да видим работещ панаир, платформа, която да привлича инвеститори, да показва какво прави към българската индустрия. Защото Пловдивският панаир е вратата за нея към света и ние ще направим всичко възможно той да си върне славата от минали години.
- Обявихте 2023 г. за успешна за инвестициите, които са над 7 млрд. лв. Посочихте и големи проекти - за над 1 млрд. и за 600 млн. евро. Къде ще се реализират?
- Първият проект има три локации в България. В Пловдив е първият етап - развоен център и пилотна линия за индустриализация на специфичните батерии, които инвеститорът произвежда, в момента върви регистрацията на самото дружество. Втората локация, в която очакваме да има производство на батериите, е Стара Загора. Там ще се открият и нови 800 работни места. Третата локация е Бургас, където ще бъде изграден център за рециклиране на батерии.
Другият проект също е мащабна инвестиция в автомобилната индустрия. В момента се обсъждат две възможни локации - Русе, за предпочитане от страна на инвеститора, и Стара Загора. Там можем с различни механизми да подпомогнем реализацията на такъв проект. Надяваме се да изчистим всички въпроси с инвеститора, работим и с колегите в Министерския съвет и до края на първото тримесечие това инвестиционно намерение също да бъде официално обявено.
- За инициативата “Достъпно за вас” казахте, че би могла да стане постоянна мярка, която да ни помогне да влезем в еврозоната. С колко очаквате да се понижи инфлацията?
- От последните данни се вижда, че инфлацията вече е под 5%, стигнахме едни от най-ниските нива отпреди 2021 г., надяваме се това да се запази. Кампанията “Достъпно за вас” не е основният инструмент, на който ние разчитаме да постигнем драстично намаляване на инфлацията. Инициативата е насочена към най-уязвимите хора, които да имат достъп до продукти от първа необходимост на най-ниски цени. Намерението ни е кампанията да прерасне в един от основните инструменти, който ще се използва за информираност на потребителите за цените на продуктите, тъй като това е едно от основните притеснения при прехода към еврото. За да няма спекулации с цените при превалутиране, ние трябва да имаме активен механизъм, който да наблюдава голям набор от стоки. Ще работим с НСИ, за да разработим такъв механизъм, при който автоматизирано да събираме данни за конкретни стоки и продукти и на база на това да предоставяме на потребителите ясна информация какви са цените на конкретните стоки дори в конкретен регион.
- Сигурна ли е смяната на членовете на КЗП, чиито оставки поискахте?
- Решение по този въпрос предстои да се вземе. Имаме някои ограничения, чисто и законови. Ние ще ги спазим, но КЗП трябва да има легитимно ръководство, което да оправдава доверието на гражданите и бизнеса. Сега има много какво да се желае за ефективността на работата на КЗП. Трябва да отчетем, че става въпрос основно за председателя на комисията, тъй като нееднократно двамата заместници се дистанцираха. Дори единият от тях подаде оставка, несъгласен с управлението, визирайки недоверието от страна на бизнеса и потребителите и рекордния брой жалби, който получаваме.
- Имате ли предложение кой ще е новият председател на комисията?
- Не мога да спомена в момента име, ще се избере най-добрият експерт, който има широко доверие и подкрепа.
- Наближава ротацията, очаквате ли да запазите поста си след март?
- Следваме програмата си, изпълняваме мерките в нея. Имаме много амбициозна програма, която е далеч отвъд техническия елемент, каквато е ротацията. Така че целите, които ние задаваме, и начинът, по който работим, са подкрепени и от Министерския съвет, премиера, вицепремиера и от политическите представители, можем да продължим да си вършим работата така, както сме я вършили до момента.
