Вярвам, че тази година ще се потвърди, че българите сме скептични хора, но с верен усет за правилно и редно
Още акценти от интервюто с декана на Юридическия факултет в СУ "Св. Климент Охридски":
Имаше смисъл в първоначалното предложение за регулаторните органи и в идеята за въвеждане на индивидуална конституционна жалба, но бяха приети разпоредби, които са далеч от замисъла
Срамежливата коалиция е архитектурно чудо, което ще издържи вероятно докато участниците установят, че подкрепата им драматично се свива
Светът все по-неотложно се нуждае от глобални регулации - заради изкуствения интелект и противопоставянето с мащаби като при студената война
След ротацията вместо правителство
на Николай Денков ще имаме кабинет на Мария Габриел и вероятно ще играем на "открий трите разлики"
Двойното гражданство далеч не се допуска от всяка страна някои създават и определени ограничения
- Каква е вашата равносметка за изминалата година, проф. Вълчев? Накъде върви светът, защо разломите растат?
- Не знам дали всички хора правят за себе си равносметка на изминалата година, но съм сигурен, че огромната част от онези, които правят такава, я базират много повече върху лично преживяното, отколкото върху случилото се в публичния живот. И това е нормално – за щастие, ние живеем в общество, в което поне засега има нелоши възможности за свободна изява.
Ако прескочим личното и се опитаме да видим какво става в света, то поне за мен видяното не радва. През изминалата година, вместо да приключи един военен конфликт, който се отразява доста негативно на Европа, се появи втори – също недалеч от европейските граници, който има огромен потенциал да породи нови проблеми.
Поне на мен не ми е известно по който и да било от двата конфликта Европейският съюз да има реалистичен план за изход. Наред с това сме свидетели на идеологическо противопоставяне, чиито мащаби неприятно напомнят на студената война. А на този фон продължаващите научни открития и технологични пробиви постоянно ни повтарят, че светът все по-неотложно се нуждае от глобални регулации.
И за да не звучи абстрактно, тъкмо такова е положението с т.нар. изкуствен интелект – да, ЕС върви към някакво регулиране, може би такова ще се появи и в други части на това, което наричаме западен свят, но какво става в останалата част от света?
Накратко, глобалните предизвикателства изискват глобален подход и отговорността на днешните политически елити е огромна. Не съм никак сигурен обаче, че европейските политически елити (в това число и българският) са на равнището на предизвикателствата. Дано да греша.
- Беше ли това една добра година за българската демокрация, ако перифразираме старото клише?
- 2023 година показа, че българският конституционен модел функционира относително безпроблемно. След поредица от избори се стигна до съставяне на правителство, което по принцип е добре. Вярно, роди се правителство, което никой не подозира сериозно в способност за кой знае какви промени в публичните системи и голяма част от министрите в което така и ще останат с незапомнени имена. Но все пак имаме редовно правителство с ясна парламентарна подкрепа.
И тук всъщност е големият въпрос. От трите формации, които избраха и подкрепят правителството, единствено ДПС не показват неудобство от това положение. ПП-ДБ имат проблем да обяснят защо г-н Борисов, когото се заканваха, че ще вкарат в затвора, е техен коалиционен партньор и ключов фактор при разграждането на модела, кръстен на негово име. ГЕРБ пък, обратно – не е лесно да обяснят защо след като продължават да са първа политическа сила, отстъпват управлението (поне формално) на онези, които довчера обвиняваха в некомпетентност и лъжи. Оттук и постоянните престрелки, които имат за цел да покажат на публиката, че партньорите не се обичат, но активно съжителстват заради някакъв важен интерес – например да дават оръжие на Украйна или да държат президента Радев където му е мястото – т.е. сред публиката.
Колко време ще издържи това архитектурно чудо, ми е трудно да прогнозирам. Вероятно дотогава, докато участниците установят, че подкрепата за тях драматично се свива.
- Изхабихме много енергия да променим нещо, което няма да промени нищо. Орех без ядка в черупката. Така звучаха обобщено коментарите, които направихте по отношение на конституционните промени. А имате ли обяснение или предположение защо така се случи и каква бе реалната цел на това упражнение?
- Това е тъкмо една от посочените важни причини, които се изтъкват като позволяващи да се държиш безпринципно. Що се отнася до конституцията, бих започнал с това, че тя не е инструмент за социално инженерство – променяш конституцията и светът става по-добър. Вярно е обратното – всички успешни конституционни модели са идвали да дадат рамка на един вече състоял се обществен и политически преход – първата Френска конституция от 1791 г., Търновската конституция, ако щете и действащата. И изобщо, за да се заемеш с ревизия на конституцията, трябва да си събрал сериозно обществено доверие за това. В случая е тъкмо обратното – останахме с впечатлението за самоцелност, практическа липса на дебат (доколкото огромната част от становищата и мненията не бяха взети под внимание) и усещане, че самите вносители са несигурни и се лутат – първоначалното предложение за изменения и допълнения беше десетина страници, а предложенията между първо и второ четене за промени на вече внесените изменения и допълнения – горе-долу със същия обем. Оставям настрана това, че до последния момент различни институционално натоварени хора говореха взаимно изключващи се неща – ще правим това, ще правим онова, отказваме се от нещо, всъщност не се отказваме.
- Къде и как трябваше да се пипа по основния закон, за да има смисъл според вас?
- Доколкото и до днес се твърди, че главната задача на тази ревизия е подобряване на работата на съдебната система, може би е подходящо да напомня, че аз съм от хората, които мислят, че решенията на проблемите в тази система изобщо не са на конституционно равнище. Стана банално, но ще го кажа пак: ние четири пъти бяхме променяли конституцията, обявявайки, че това е първа и решителна крачка по пътя на съдебната реформа. Сега направихме решителна пета “първа крачка”. Очаквам, че през 2024 година ще заговорим за шеста.
- Каква бе обществената необходимост от поправката за двойното гражданство?
- Според мен - никаква. Двойното гражданство далеч не се допуска от всяка страна, а онези, които го допускат, преимуществено създават и определени ограничения. И в това няма нищо страшно. Страшно е обаче, когато някой, нарушил конституцията мисли, че последиците от това са да плати глоба. Щом е толкова просто, защо ни е промяна в конституцията – ставайте министри и си плащайте глобата.
- А кои от направените промени са смислени и разумни?
- Според мен имаше някакъв смисъл в първоначалното предложение, свързано с регулаторните органи, и в идеята за въвеждане на индивидуална конституционна жалба. За съжаление, и в двата случая бяха приети разпоредби, които са много далеч от замисъла. По отношение на регулаторните органи се предвиди, че е възможно чрез закон да се въвежда избор от Народното събрание с по-тежко от обикновено мнозинство – нещо, което, дори да оставим настрана един възникващ чисто правен проблем, може да се преодолее от всяко обикновено мнозинство. А индивидуалната конституционна жалба беше сведена до правото на съдилищата да сезират Конституционния съд, което, разбира се, далеч не е същото, но е все пак нещо.
- Смятате ли, че има политическа воля съдебната реформа все пак да се проведе?
- Зависи какво разбираме под съдебна реформа. През последните години толкова много се говори за съдебнаТА реформа, че човек остава с впечатление за нещо самоочевидно. Аз например бих бил любопитен някой да ми разкаже с десет изречения какво трябва да обхваща тази реформа, кога ще се състои и какво точно в конституцията е пречело това да стане досега. С риск да обидя някого, но ми идва наум един виц от късния соц - “Въпрос: Защо корабът на социализма не върви? Отговор: Защото 95% от парата отива в свирката”.
- Какви предизвикателства очаквате в политическия живот на България през новата година?
- Случващото се у нас, разбира се, има своя логика, но с оглед на личността и битието на част от основните действащи лица то ще продължи да бъде реплика на ставащото в света. А там предстоят важни неща – като се започне от изборите за Европейски парламент през пролетта и за президент на САЩ през есента и се стигне до войната в Украйна, войната в Газа и проходимостта на Суецкия канал. В по-дългосрочен план огромно значение ще имат икономическото развитие на Германия, дебатът за климата и ситуацията около Тайван.
- Ако ротацията - една процедура, каквато не сме наблюдавали у нас досега, все пак се случи според плана, освен смени на министри какво друго може да очакваме?
- Вместо правителство на Николай Денков ще имаме правителство на Мария Габриел, или поне така е обявено. И вероятно ще играем на “открий трите разлики”.
- Откъде идва несигурността за бъдещето на т.нар. некоалиция и съответно сметките за предсрочни избори заедно с европейските?
- Би било спекулативно да разсъждаваме в тази посока. Не мисля, че някой от основните играчи в момента иска избори. Но ситуацията може много бързо да се промени и съществуващото причудливо архитектурно творение да се окаже изненадващо крехко.
- Има и очакване за поява на нови политически сили, но дали това реално може да се случи?
- Трудно ми е да прогнозирам, но социолозите твърдят, че потенциал за такова нещо има. Моето усещане е в същата посока. И както споменах, възникването на силна политическа алтернатива е едно от нещата, които могат доста бързо да сложат край на сегашната срамежлива коалиция. Но във всички случаи, вярвам, ще се потвърди, че ние, българите, сме скептични хора, но с верен усет за правилно и редно.
