- Вместо политиците да си броят гласовете след избори, да си ги представят като живи хора, които възприемат буквално начина, по който те говорят и по който се държат, казва бившата председателка на СЕМ, която в момента е медиатор
- Езикът на омразата минава основно през депутатите, но СЕМ не може да го регулира
- Българинът все още има закостеняло разбиране за медиацията. Много по-удобно е да ти метнат едни карти таро
- След като години наред се занимавахте с регулацията на медиите в Съвета за електронни медии, днес вече сте медиатор. Какво означава това, г-жо Владимирова, какво ще правите?
- Моят път към медиацията всъщност е много кратък, защото още докато бях член на СЕМ и негов председател, много често се чуваше в публичното пространство как съветът трябва да бъде медиатор. Особено се повдигна този въпрос, когато възникна конфликтът между БНР и “Музикаутор”.
След като излязох от състава на СЕМ, интересът ми към работа, свързана с това да се разреши конфликт между хората, продължи. Ако нещо съм научила от дългия си опит в медиите, които са една конфликтна зона, конфликтът често е неизбежен. Колкото и да се съпротивляваме, защото никой от нас не се чувства уютно в състояние на конфликт - има уязвени интереси, уязвено его, самочувствие, много рядко може да го избегнем. И когато сме в него, по-скоро може да помислим дали е нужно да го избегнем, защото той може да доведе до много позитивно развитие на ситуацията.
За себе си прецених, че това много би ми подхождало, защото вече съм с натрупан житейски опит, минала съм през доста конфликтни ситуации. Потърсих възможности, запознах се с нормативната база какво е необходимо да направя, изкарах съответния курс, подадох си документите и от близо месец съм вписан медиатор в регистъра към Министерството на правосъдието.
- Може ли да бъдете медиатор между институции? Партиите търсят ли медиация?
- Ако медиатор реши конфликта между партиите, те може и да изчезнат. При тях е едно постоянно състояние на конфликт, което по някакъв начин ги храни. Партиите не си дават сметка, че този конфликт, който подклаждат помежду си и смятат за важен, защото така твърдите им електорати ги припознават, всъщност дава много дълбоки проблеми вътре в обществото. Хората се чувстват насърчени да влизат в конфликт във всяка ситуация. Виждаш конфликта като начин на живот, а той е извънредна ситуация, която те поставя под стрес за много дълъг период от време.
Когато смяташ, че е нормално да живееш в ситуация на конфликт, виждаме какво става по улиците, как се шофира, какво е по светофарите, от какво нищо стават проблеми. Това означава, че за хората започва да става нормално да решават всяка житейска ситуация през конфликта.
- Какво е решението?
- Да се дава друг пример. Всеки път, когато имаше отчет на СЕМ в парламента, депутатите бяха много загрижени и остро критикуваха регулатора, че не се прави нищо за езика на омразата. Тогава се опитвах деликатно да кажа, но сега ще го кажа пряко, че езикът на омразата минава основно през тях. СЕМ не може да регулира езика на депутатите, но те би трябвало да са наясно за начина, по който говорят, и какви са последиците от това. Вместо да си броят всеки път гласовете след избори, да си представят тези гласове като живи хора, които възприемат много често буквално начина, по който те говорят и по който се държат.
Когато продуцираш език на омразата, ти го превръщаш в норма
Не знам дали някой депутат си е правил експеримент да слуша как си говорят деца на много ранна възраст.
- Вие имате малко дете и явно имате преки наблюдения. Как си говорят децата?
- Използват изрази, които за моята възраст са недопустими. Това означава, че те някъде ги чуват.
Например обсъждат интелектуалните възможности едно на друго, става дума за деца в 1-и, 2-ри, 3-и клас. Обсъждат как изглеждат, колко са умни в зависимост от това колко пари имат. Да, тези деца не гледат телевизия. Но нашите политици вече доста добре навлизат и в дигиталното пространство. Съвсем скоро децата ни, които в много по-голяма степен са пред таблетите и телефоните, ще имат достъп до начина, по който се говори. Тогава?
Много пъти казваме, че големите медии с голяма степен на влияние трябва да бъдат повече наказвани, защото те влияят върху повече хора. Но какво да кажем за хората, които влияят по невероятен начин с това, че създават законите, по които живеем? Тези хора пряко отговарят за нашия начин на живот и се държат и говорят по този начин.
- За медиатор не се изисква юридическо образование, нали? Вие имате журналистическо.
- Не се изисква юридическо образование, за да си медиатор. В курса, който изкарах, имаше хора с най-различни професии. Някои се занимават с бизнес, други бяха на високи позиции в различни частни и държавни структури, икономисти, частни съдебни изпълнители, нотариуси, имаше търговски директори, психолози.
Предстоят промени в закона за медиацията, като в центровете за съдебна медиация към съдилищата ще се изисква от следващата година медиаторите да бъдат юристи. Но в центровете за извънсъдебна медиация съвсем спокойно могат да са хора с различна професия, които имат желание да работят в обществена полза.
- Медиаторът е професия със заплащане, нали?
- Има тарифа. Изцяло доброволен акт е за човека, който отива и си избира медиатор.
- Кога човек отива в такъв център?
- При всеки възникнал конфликт - развод, подялба на имущество, режим на гледане на детето, делби между бизнес партньори, между роднини за имущество, бизнес спорове между съдружници, междусъседски спорове. Напоследък често са срещани спорове, свързани с училище, учител, родител, ученик.
Много е подходяща медиацията в големи структури, където работят много хора. Например се обявява висше мениджърско място, започва състезание между двама колеги, което лека-полека ескалира в конфликт и разваля цялостната атмосфера, съответно и резултатите.
Срещите с медиатора могат да бъдат съвместно между двете страни, но и отделни. Те са напълно доверителни, медиаторът
няма право да изнася информация, която му е станала известна по време на разговорите
- Т.е. медиаторът е като изповедник.
- Да, близо си до изповедник или адвокат.
Когато случаят с мениджърското място започва да се разглежда, се оказва, че всъщност те имат различни интереси. Медиаторът изследва интересите и няма предвид само материалните, а и емоционалния статус на хората. Оказва се, че единият се стреми към тази позиция, защото наскоро е създал семейство и има нужда от по-добри финанси. Докато другият иска да натрупа по-добра биография за повече имидж и авторитет. Това може много по-лесно да бъде разрешено от собственика и той да запази и двамата служители, като всеки от тях ще бъде удовлетворен. Но много трудно хората биха се отпуснали пред шефа си да разкажат. Докато пред медиатора със сигурността, че тази информация няма да стане известна, са по-склонни да кажат какво ги притеснява.
- Вече имали ли сте случаи, които сте разрешили?
- Имах в близкия ми кръг съвсем случайно. Наши приятели, които имат семеен спор, виждат една и съща ситуация по коренно различен начин. Реших да опитам това, което съм научила на курса, задавайки въпроси. Медиаторът никога не дава решения. Не може например да си позволи да каже, въпреки че го вижда като правилното решение, защо не ѝ закара колата на ремонт, когато за нея това е важно.
Когато се срещнеш с хората, ти виждаш конкретния проблем, но не знаеш контекста. Затова медиаторът може да води двете страни с въпроси, да ги подпомага те сами да стигнат до взаимноизгодно решение.
- Има ли интерес у нас към медиацията?
- За мен е обект на голям личен интерес защо в България този метод не е толкова разпространен. Например моят най-близък кръг реагира изключително учудващо защо аз се занимавам с това нещо. Впрочем позицията председател на СЕМ по същество е медиаторска, защото трябва да си равно отдалечен едновременно от колегите си, от администрацията, за да решаваш възникналите проблеми.
Не можеш да взимаш страна, но в същото време не можеш да бъдеш безучастен
Такава ситуация имахме с детския радиохор, когато всъщност двете страни имаха една и съща цел. И ръководството на БНР, и родителите искаха нещата да се случват добре за радиохора и за децата. Просто не намираха правилния начин да си говорят. Макар СЕМ тогава да нямаше преки правомощия, аз се срещнах с двете страни и обсъдихме възможността те да изговорят проблемите. В един спокоен разговор много бързо осъзнаваш, че червените линии не са толкова червени.
- Какво стана с радиохора, там нещата се успокоиха, доколкото знам?
- Те намериха решение, което беше приемливо както за ръководството на БНР, така и за родителите, които бяха страшно ядосани. Запазиха маестра Венеция като главен диригент, а жената, срещу която протестираха родителите, стана неин заместник, като договориха преходен период, в който тя ще се обучава, за да може след това да го поеме.
В другия пример, с който започнах, “Музикаутор” и БНР не се разбраха за договора си. “Музикаутор” изпрати нотариална покана, след което спря за БНР музиката на изпълнителите, чиито права се държат от дружеството. Започнаха наказателни постановления, но за съжаление, практиката на съда беше доста разнопосочна - потвърди една част, но другата - не. Т.е. съдебната практика също не е много сигурна.
Понякога си казваш: Защо ще ходим на медиация, отиваме в съда, там се разбираме и става ясно веднъж завинаги. Само че тук има няколко проблема. Единият е, че губиш време - всички знаем колко продължават съдебните дела у нас. Губиш пари за съдебни разноски, адвокатски хонорари. И на трето място съдът винаги се произнася в полза на единия срещу другия. Докато целта на медиацията е да постигне такъв резултат, за който и двете страни да нямат усещането, че са загубили.
Същевременно когато хората доброволно търсят медиатор, проблемите най-често се решават с 1-2 срещи. Това е никакво време и пари например за една делба на къща, която може да продължи над 5 години в съда.
- Напоследък сякаш професията медиатор стана модерна, защо?
- По-скоро е свързано с промяна на нагласата. Българинът все още има едно закостеняло разбиране: абе друг ли ще ми решава на мен проблемите. По тази причина ние не ходим на лекар, не се ползва психолог. Много по-удобно е да отидеш да ти метнат едни карти таро.
Имаме тази психология, че сами ще си оправим мивката вкъщи
Защо не ползваме достиженията на цивилизованите граждански общества, до които имаме вече пряк достъп?
Най-често медиаторите са препоръчвани от адвокатите на спорещите страни. Има теми, които не са подходящи за медиация, например случаите на домашно насилие. При тях е невъзможно да събереш тези хора заедно, а и като медиатор има граници, които не може да прекрачваш. Но поради липса на информираност в много голяма част от казусите, които могат да се решат без съд, хората не достигат до медиаторите.
Това го забелязвам и сега, когато с Ани Владимирова правим подкаста “Двете страни на монетата”. Хората, които участват, разказват пътя си до това да стигнат, че имат нужда от помощ. Почти всеки от тях споделя за тази стигма: “Щом имаш нужда от помощ, значи нещо не ти е наред”. Това е голям проблем. Ще цитирам Ани, която казва, че
живеем във времена, в които могат да ти извадят зъб с упойка и без упойка
Твой е изборът как ще го направят.
- Как медиацията ви помага вкъщи?
- Както казва мъжът ми: С тази медиация започна да ми задаваш повече въпроси. “Да, но не стигаме до конфликти”, отговарям му. Много ми помага в конфликтни житейски ситуации във всекидневието, в които иначе бих реагирала по друг начин.
CV
Завършва журналистическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”
От 2000 до 2008 г. е сценарист в компанията “Междинна станция” за предаванията “Сблъсък”, “10-те най”, “Мюзик айдъл”, “Дежавю”, “Рекламна пауза”
От 2009 до 2010 г. е директор на дирекция “Информация и връзки с обществеността” към Министерството на външните работи. Говори английски и немски
Член е на Съвета за електронни медии от 2010 до 2013 г. и от 2016 до 2022 г., като в три години от втория си мандат е председател на СЕМ
