Не се обиждам, че колегите му не ме търсят, а че не се интересуват от истината, казва Димитрина Попова
2 години и половина след като пилотът подп. Валентин Терзиев загина при учение край Шабла, съпругата му Димитрина Попова продължава да търси истината за случилото се. Опасява се, че истински виновните няма да бъдат наказани.
Самолетът МиГ-29 се разби на 9 юни 2021 г. след изстрел по мишена, която падала по-бързо от предвиденото, и летецът получил указания да снижи самолета.
От Министерството на отбраната огласиха доклад, в който се казва, че най-вероятната причина за инцидента е загуба на пространствена ориентация от страна на пилота, който се очаровал от мишената и не следил уредите, за да се ориентира в опасността.
Започна разследване и първоначално като обвиняем беше привлечен само полк. Методи Орлов, зам.-командир по летателната подготовка в авиобаза “Граф Игнатиево”, впоследствие и полк. Юрий Луканов, зам.-началник на Щаба на ВВС.
На 30 август т. г. прокуратурата прекрати наказателното производство. По жалба на близките на загиналия Военният съд в Сливен постанови разследването да продължи.
Това е и поводът за разговора ни с Димитрина Попова.
- Имате ли все още вяра, че виновните за смъртта на съпруга ви подп. Валентин Терзиев ще получат възмездие, г-жо Попова? Военно-окръжната прокуратура в София прекрати наказателното производство, но съдът в Сливен постанови разследването да продължи.
- Много хора ми казват, че няма смисъл, а и в изминалото време от 9 юни 2021 г. видях, че правосъдието у нас не е истинско, но аз все още вярвам, че нещата може да се случат така, както трябва. Поддържам вярата у себе си, за да продължа да се боря и да се стигне до обективната истина.
- Вие научихте от медиите, че прокуратурата е прекратила разследването и няма да се търси не само наказателна, но и административнонаказателна отговорност. Защо се получава така – вие сте майка на сина на загиналия пилот?
- Няма никакъв логичен отговор на този въпрос. Адресът ми е известен на разследващите, имам и адвокат, който също трябва да бъде уведомен, но за всички актове по досъдебното производство не ме уведомяват навреме.
Има и други странни неща според мен - присъствах на предявяването на материалите в края на разследването и след това поисках копие от техническата експертиза на черната кутия на падналия самолет, възложена на служители във Висшето военно училище в Долна Митрополия.
Отказаха ми, а тя е много важна. Докато четях материалите, си преписах някои абзаци от експертизата, но цялата информация ми липсва, а искам да си наема още един адвокат и той трябва да е наясно за какво става въпрос.
Не бях информирана и че наказателното производство беше прекратено, но свекърва ми и девер ми са получили копие от постановлението на прокурора, внесли са жалби в 7-дневния срок и делото беше насрочено във Военния съд в Сливен.
Наложи се да уведомя съда, че има пострадали, които не са известени за решението на прокурора да прекрати разследването. Така получих постановлението 2 дни преди да излезе определението на състава, че има пропуски в разследването и то трябва да продължи.
- С какво е аргументирана позицията на прокурора, че наказателното производство трябва да бъде прекратено, въпреки че първоначално бяха привлечени като обвиняеми полковниците Методи Орлов и Юрий Луканов?
- Мотивите бяха толкова смешни, че докато ги четях, на моменти направо не можех да повярвам, че са писани от юрист.
Например прокурорът се позовава на един свидетел – гражданско лице, който наблюдавал учението от 19 километра. Какво може да се види от такова разстояние? Евентуално две светещи точки, но дори не можеш да различиш кое е мишената и кое – самолетът.
Но този свидетел е дал показания, че е наблюдавал изпълнението на задачата, чувал е самолета, видял две светещи точки, първо едната станала по-голяма, после и другата и шумът заглъхнал. От това се прави изводът, че посоката на самолета е била надолу, а мишената е падала по-бързо. Как този човек от 19 километра е различил всичко това?
- А с какви мотиви съдът в Сливен определи, че разследването трябва да продължи?
- Един от тях е, че има нередности при възлагане на експертизата на черната кутия на самолета, което я прави спорна. В нея се казва, че самолетът е бил напълно изправен технически, има и отговор на въпроса каква е трябвало да бъде минималната височина на полета, за да не завърши поразяването на целта с такъв трагичен край.
Тази височина е определена на 924 метра, без да бъде обяснено защо точно толкова.
На тази база прокурорът решава, че няма връзка между височината, на която е летял Валентин Терзиев, и фаталния край. Но аз имам много въпроси по тази експертиза. Последният запис в нея е на 427 метра и аз питам: “Защо?”.
Нали се твърди, че самолетът се разбил във водната повърхност, значи записът трябва да свърши на 0 метра? Самото разчитане на черната кутия много се забави, но и след това останаха много въпросителни.
Аз познавам човека и пилота Валентин Терзиев много добре и твърдя, че той не е допуснал грешка при полета. Той е изпълнявал дадените му указания, беше изключително дисциплиниран, типичен военен.
Има много неясноти. Едно от основните неща, които трябва да се проверят след пускането на ракетата, е дали работят двигателите. Никой от командния пункт не е изискал тази информация от пилота и тя липсва и в експертизата. Аз мисля, че те са работили, но давам това като пример, че има пропуски в изпълнението на задачата. Няма данни и дали е било повишено налягането в кабината, а това може да се отрази на състоянието на пилота.
Всичко е станало за секунди, но липсват много подробности.
- Съдията, който се е произнесъл, че разследването трябва да продължи, носи рядко срещаното име Воля. Виждате ли в това знак, че ще има воля да се стигне до разплитането на истината?
- Аз не вярвам особено в знаци, но видях в определението абсолютно професионално отношение на съдията. Това ми вдъхва надежда.
Съдия Воля Кънев е забелязал, че прокурорът не е назначил вещите лица по експертизата на черната кутия, след като са били определени от ръководството на Висшето военно училище в Долна Митрополия, а това е процесуално нарушение. В хода на работата по експертизата е имало една замяна на вещо лице, което също не е редно, а особеното мнение на един от експертите не е взето под внимание от прокурора.
Всичко това е описано в определението на Военния съд в Сливен. По досъдебното производство има посочени според различни документи и 3 минимално допустими височини на полета при изпълнение на задачата. В заповедта за изпълнение на задачите пише 4000 метра, но в други документи е записано веднъж 3000 метра, друг път – 2000.
Има и много разминавания в показанията на участници в учението – не само в командния пункт, то беше мащабно и е имало постове на много места с различни отговорности. Всичко това трябва да се изясни, за да се разбере дали съпругът ми е получил указания, които противоречат на изискванията, и дали изпълнението им не е довело до трагичната му гибел.
Може би, ако беше летял на 4000 метра, както пише в заповедта, нямаше да се стигне до падането на самолета.
- Още след като подп. Валентин Терзиев загина, вие заявихте, че става дума за убийство, защото той е бил пратен на сигурна смърт, и че виновните са всъщност по върховете на ВВС. Сега, когато прокуратурата се опита да прекрати разследването, снижихте ли очакванията си дотам, че да се надявате, че поне полковниците Орлов и Луканов ще бъдат наказани?
- Не, а и доколкото разбирам от последното развитие на нещата, все още сме във фазата на досъдебното производство.
Друг е въпросът, че то не се развива така, че да бъдат привлечени като обвиняеми правилните лица – всичко се свежда до изпълнението на задачата в конкретната вечер, до поведението на пилота и на ръководителите на полетите, никой не взима под внимание подготовката на пилотите, чийто нальот е крайно недостатъчен.
Следователят ми каза, че не може да бъдат привлечени като обвиняеми 5-има или 6-има души, защо - би трябвало да може и 56 души да получат обвинения, ако не са изпълнили своите отговорности?
- Т.е. според вас военни на високи постове остават сред отговорните за инцидента?
- Разбира се, един човек носи отговорност за цялото учение и това е командирът на ВВС ген. Димитър Петров.
- Синът ви Александър вече е на 14. Пита ли ви защо 2 години и половина няма категорична яснота за инцидента и няма наказани?
- Не. Честно да ви кажа, шокът за мен продължава, защото той се опитва да избяга от цялата случка и не задава въпроси. Просто игнорира този въпрос. Това много ме притеснява – над 2 години темата за баща му е табу за Александър.
- А защо толкова се бави другото дело – за неплатения извънреден труд на Валентин Терзиев? В него няма нищо сложно – човек или е работил допълнително, или не и това е лесно доказуемо по документи?
- Въобще не се интересувам от това дело – упълномощила съм адвокат, който го движи. Той ми съобщи, че се е оказало, че извънредният труд е много повече, отколкото сме смятали в началото, но тези пари не ме интересуват. За мен е важно наказателното производство – и искам да бъде понесена поне административнонаказателна отговорност, даже не настоявам някой да влезе в затвора.
- В отчета за първите 3 месеца на военния министър Тодор Тагарев обаче пише, че Военноокръжната прокуратура в София е прекратила наказателното производство срещу длъжностни лица от ВВС, а поради изтекла давност вече е невъзможно да се търси дисциплинарна и друга отговорност за смъртта на пилота подполковник Валентин Терзиев и за загубата на самолета МиГ-29.
- Нашите властимащи разчитат на това, че хората не четат достатъчно и не са много компетентни. Но на мен ми се наложи доста пъти да изчета законите за тези 2 години и зная, че когато е повдигнато обвинение по Наказателния кодекс, спира да тече давностният срок на търсенето на административна отговорност.
Така че няма как да е изтекъл, дори не разбирам с кой акъл е написано това.
- Търсят ли ви колегите на съпруга ви, интересуват ли се как сте с детето?
- Не.
- А усещате ли враждебност, все пак вие се опитахте да разбутате тази затворена система?
- Не. Повечето му колеги са по-млади хора и не са от приятелския ни кръг. Не се обиждам, че не ме търсят, той е бил близък с тях, но аз не. Това, което ме обижда, е, че не се интересуват от истината.
Продължавам да научавам оттук-оттам, че ги държат в неведение, че абсолютно нищо не знаят как е протекло изпълнението на задачата.
А в крайна сметка на тях им предстои да изпълняват още такива задачи и за да избегнеш повторна грешка, трябва да знаеш какво се е случило преди това. Част от моята битка е и за това – да стигне истината до пилотите, защото сега тя се крие от висшето ръководство.
