- Вече не може да се търси дори дисциплинарна отговорност
- Пилотът не е наблюдавал уредите на МиГ-29, твърдят магистратите
Военният пилот подп. Валентин Терзиев, който загина при нощно учение по бойни стрелби в началото на юни 2021 г., е бил толкова концентриран да следи мишената, че не е наблюдавал навигационните уреди за височина и скорост. Това е изводът на Софийската военноокръжна прокуратура, която прекрати досъдебното производство за смъртта на майора от ВВС. Той посмъртно беше произведен в подполковник.
Че делото срещу двама полковници от ВВС е прекратено, стана ясно от доклада на министъра на отбраната Тодор Тагарев за трите месеца от встъпването му на поста.
“Поради изтекла давност вече е невъзможно да се търси дисциплинарна и друга отговорност за смъртта на пилота подп. Валентин Терзиев и за загубата на самолета МиГ-29”, констатира още министърът.
Военният пилот загина в нощта на 9 юни 2021 г. Неговият изтребител МиГ-29 се разби в морето край Шабла по време на нощна тренировъчна стрелба. След смъртта на Терзиев вдовицата му Димитрина Попова обвини за катастрофата командващия ВВС ген. Димитър Петров, зам.-началника на учението ген. Петьо Мирчев и командира на авиобаза “Граф Игнатиево” ген. Николай Русев.
Срещу генералите обаче не бяха повдигнати обвинения
А делото на военните прокурори бе срещу полк. Методи Орлов, заместник-командир по летателната подготовка в авиобаза “Граф Игнатиево” и ръководител на учебните стрелби през юни 2021 г., и зам.-шефа на щаба на ВВС полк. Юрий Луканов.
Постановлението за прекратяване на делото е от 30 август т.г. и е можело да бъде обжалвано в 7-дневен срок пред Сливенския военен съд. Не е известно дали е направено.
48-годишният подп. Терзиев имал общо 486 полета на самолет МиГ-29, преди това имал десетки на други самолети. На 7 юни 2021 г. той положил изпит за участие в учението по бойни стрелби, което се провело след два дни, става ясно от постановлението за прекратяване на делото за смъртта на летеца.
Прокурорите не разглеждат въобще проблема с малкия нальот на Терзиев. По нормативи на НАТО един военен пилот трябва да има по 180 часа във въздуха на година. Терзиев е имал по средно 30 часа на година, както “24 часа” описа в свое разследване от юли 2021 г.
Самолетът, на който летял подп. Терзиев, бил в изрядно състояние
Машината била произведена на 31 юли 1990 г. в Русия и оттогава във въздуха имала 704 часа и 18 минути.
При полета на Терзиев неговият МиГ-29 бил въоръжен с две авиационни ракети за унищожаване на въздушни цели на височина от пет метра до 20 километра със скорост до 2700 км/ч денем и нощем при всякакви метеорологични условия. На ракетите били направени всички проверки и те също били изрядни.
В нощта на полета нямало облаци, но нямало и луна,
всичко било тъмно. От самолета морето не се виждало, затова и летейки над водата, пилотът е трябвало да разчита единствено на уредите на борда, а не и на визуален ориентир.
По време на учението в спомагателния център в Балчик били полк. Методи Орлов и полк. Юрий Луканов, но в различни помещения. По радиовръзка полк. Орлов разговарял с полк. Луканов за даване на разрешение за стрелба.
Първо от авиобаза “Граф Игнатиево” в 0,08 часа излетял МиГ-29, управляван от майор Иларион Иларионов. Неговият полет бил за спускане на светеща парашутна мишена, затова и се наричал спускач.
Три минути след него излетял самолетът на подп. Терзиев, чиято задача била стрелба по парашутната мишена.
Интервалът от време осигурявал 40 километра разстояние между двете машини. С пристигането си на нос Шабла спускачът се движел със 720 км/ч. Започнало спускане на мишената от височина 7000 метра, като в този момент скоростта на самолета била 460 км/ч , а той се намирал на 20 км от бреговата ивица. След 10 секунди екипажът започнал завой наляво и забелязал, че мишената, която била на височина 6300 метра, се е разпалила. Пилотът докладвал и получил команда да продължи завоя. Тогава забелязал вдясно по-ниско от себе си светлините на самолета на подп. Терзиев. Спускачът наблюдавал стрелбата на Терзиев от бреговата ивица. В 0,34 ч Терзиев бил на 15 километра преди Добрич. Осем секунди по-късно получил команда да поддържа височина 7000 метра. В 0,37 часа той намалил скоростта на 720 км/ч и последвала команда за бавно снижаване до 5000 метра. Последвали няколко разговора, две минути по-късно подп. Терзиев поискал снижаване до 2000 метра. В 0,40 самолетът бил на височина 1310 метра. Ракетата била изстреляна, когато самолетът се намирал на 433 метра и се движел със скорост 948 км/ч. Седем секунди след изстрелването на ракетата мишената била поразена.
Точно 20 секунди след 0,40 ч връзката с екипа била изгубена
Според разследващите майор Терзиев е бил концентриран в прехващането на мишената, като се е стремял тя да попадне между двете успоредни линии, които се появяват на дисплея на самолета. Именно в този си стремеж той не е контролирал параметрите на полета - височина, скорост. Тези данни се изписват на уреда под дисплея и затова
не е отчел, че слиза много ниско
Във всеки един момент до 924 метра той е можел да избегне удара с морската повърхност, като промени посоката. Тази липса на контрол върху навигационните уреди се дължи на това, че инстинктивно е продължил да следи мишената, за да види дали ще я порази. Тъй като ракетата се е движела в посока надолу, то и пилотът я е следвал. От центъра в Балчик не можели да направят нищо, защото те реално не знаели на каква височина е той. Радарите на ВВС били двуизмерни, мерели положението на самолета в пространството, но не и спрямо земната повърхност. Затова изцяло задължение на пилота било да контролира височината. Според разследващите той е трябвало да спазва снижаването до 2000 метра и скорост 800 км/ч и освен мишената, да следи навигационните уреди.
В прокурорското постановление не се разглежда и друга нередност при нощните стрелби, довела до гибелта на Терзиев. Както “24 часа” разкри, той е бил пратен да свали мишена СМП-100, която е за дневни стрелби. Правилната мишена трябвало да е ЦП-100. Дневната мишена е по-ярка и може да е помогнала за “очароването” на пилота и отклонението му от уредите на самолета, твърдят източници на “24 часа”.
