Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 2 с над 29 544 прочитания.
- Подобен шанс идва веднъж на десетилетие
- За целта са ни необходими изобретателност плюс рутина минус емоции плюс "топки"
Битката ни за Шенген, както всяка международна кампания изисква, рутина, изчистена от емоции, изобретателна лобистка кампания, а често пъти и "топки".
Нашият Шенген, след като е договорен още на 25 април 2005 г., не е нито непосилна, нито дори задача "с повишена трудност". Още повече, че след 2007 г. разполагаме с по-силови преговорни механизми (вето - по-слабият инструмент, или заплаха за вето, който е по-силен), за каквито преди това можехме само да мечтаем. При това преговорите с Австрия и Холандия - за разлика от тези, които сме водили с Либия или Северна Корея - са с европейски демокрации от нашата кръвна група.
Затова Шенген трябва да е по-лесно изпълнима задача на фона на спечелените битки за: членство в НАТО (1990-2004), ЕС (1990-2005-2007), Съвета за сигурност на ООН (2001-2002-2003), председателството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) (2004), Антарктическия договор (1993-1998), извеждането на медиците ни от Либия (1999-2007) или за отдавна забравения "статут на най-облагодетелствана нация" в САЩ, извоюван през 90-те.
Първата успешна лобистка кампания на демократична България беше през 1991-1992 г. (за членство в Атлантическата асоциация), а последният голям пробив, за който се сещам, е през 2009 г. изборът на Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО. Животът ми отреди да съм вероятно единственият, ръководил или участвал енергично в почти всички от тези кампании (а и в доста други). Ще споделя тук опита си, ако някой реши да се възползва от написаното.
За начало: има ли в дипломатическата готварска книга рецепта за влизането ни в Шенген? Отговор: не, няма.
Да започнем от пропуснатите шансове. Ратификацията на Финландия и Швеция за НАТО беше златен шанс за Румъния и България да договорят едновременното укрепване на северния и южния фланг на Европа, като ние влезем в Шенген, а скандинавците - в НАТО. Подобни възможности (по други поводи) България е използвала успешно два пъти от 2007 г. насам, макар скептици да имаше и у нас, и навън. Тактиката ни проработи обаче.
Дали и кой ще е следващият подобен шанс, само ясновидец може да предскаже, но лидерите ни ще трябва отсега да се готвят да се преборят с неизбежните скептици. Освен непредвидимите и неочаквани възможни шансове има и задължителни инструменти. (За справка: архив на Атлантическия клуб в България.)
Трите първични лоста, които не виждам в момента да са достатъчно активирани:
1. Румънската връзка. Заедно с Румъния сме влизали в ООН, НАТО, ЕС, ОССЕ, както и влизали + излизали от Варшавския договор и СИВ. Шансовете на двете страни са двойно по-големи, ако вървят в тандем. Това бяхме осъзнали още през 90-те и първата международна акция на правителството на НДСВ-ДПС през 2001 г. по пътя към НАТО/ЕС беше да договорим с царя и румънския премиер и външен министър тандема "България - Румъния". Този подход би бил успешен и днес, а вероятно и в близките няколко десетилетия. Днес България и Румъния трябва да имат също така и списък от ответни мерки, за чието прилагане са нужни "топките", споменати в заглавието.
2. Комшийската връзка. От всички фактори по Шенген най-решаваща позитивна роля имат заинтересованите ни съседи. Затова през 2001-2002 г. по българска инициатива създадохме формата 2+2 "Турция + Гърция подкрепят България + Румъния за НАТО". Тази тактика е универсална и напълно приложима и днес, когато Гърция е единствената шенгенска страна без граница с друга шенгенска страна. Тя е най-заинтересована от влизането ни в Шенген. Тристранен формат Гърция - България - Румъния и негови общи действия биха ускорили и опростили задачата, за което също сме писали и говорили неведнъж.
3. Трансатлантическата връзка. Колкото и да ни критикуваха през 2001-2004 г., че търсим американска подкрепа за членството си в ЕС, това се оказа (неочаквано за по-широката публика) добре работещ механизъм. Правителството на САЩ и неправителствени организации (на първо място Американският еврейски комитет) имаха много успешни включвания в решителни моменти. Американските специални служби имат интерес от един по-ефективен и хомогенен Шенген и това трябва да се използва, както и българското лоби във Вашингтон. Дискусиите в НАТО също могат да повлияят на Холандия (особено ако Герд Вилдерс не стане премиер). Още повече че Холандия има и кандидат за генсек на НАТО, за когото ще се иска и българското, и румънското "да".
4. А най-прекият (днес, на 29 ноември 2023 г.) път към Шенген минава през предупреждение, че няма да подкрепим заключенията на Европейския съвет на 15-16 декември, което би била преговорната ядрена бомба, която веднъж на десетилетие може да се ползва.
P.S.
Каквото и да правим обаче, ако българите не аплодират премиера си в Европа, значи повтаряме приказката за българския казан в ада, от който излизане няма... И когато някой у нас в бъдеще се изкуши да спира Македония за ЕС, да знае, че някой във Виена или Хага се изкушава със същия аргумент да спира нас за Шенген.
CV
Д-р Соломон Паси e президент - основател на Атлантическия клуб в България. Бе министър на външните работи (2001-2005), договорил членството на България в НАТО и ЕС. В периода 2002-2003 г. бе председател на Съвета за сигурност на ООН, а година по-късно - председател на ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа).
