Доц. Огнян Минчев днес преполовява седмото си десетилетие
Той е начело на най-авторитетното крило политолози, началото на житейския път на които е минало през социализма, а продължението му - през демокрацията. Това му дава предимството да осмисля процесите и кризите, през които минава държавата, с аргументите на човек, който ги е преживял, а не ги е чел в архива на библиотеката. Затова вероятно цялата история на прехода може да бъде написана само по негови интервюта и коментари в медиите през годините. Тях неотдавна издаде в два тома под заглавие
“Отломки от огледало. Преходът като текст”
Няма начин да не го познават освен по-възрастните и по-младите - политологът Огнян Минчев освен в медиите е и в университета, където е обичан преподавател.
Виждаме го от синия екран при мощни обществени катаклизми и избори, гласът му обаче се чува всеки ден във фейсбук. За негови колеги най-впечатляваща е гражданската му позиция, която през последните 10 години политологът е превърнал в
мисия да предизвиква
мислещите, а не мразещите
Коментарите му са най-различни - за победата на златните ни шахматистки, за предаването на кметската власт в София, за войната в Израел, за съборените от мечки кошери на приятел и как се доказва пред властите вандализмът на това животно, за да бъде обезщетен, историята на момиче, което връщат в социален дом с белезници, защото е избягало при майка си и не иска да се връща. Последно - за кончината на 100-годишния Хенри Кисинджър.
Тук можете да намерите онова, което вижда опитното око не само на много ерудиран професионален анализатор, който с лекота борави с море от информация, но и на човек с голямо сърце. И да получите отговори на въпроси, които всеки буден българин си задава.
Постигнал го е с много усилия и след всекидневен упорит труд, за да бъде днес незаобиколим и влиятелен коментатор и в мрежата. Следят го и го цитират и медии, и фейсбук потребители, които дискутират тезите му със страст, но конструктивно и без омраза и агресия. А това е рядкост за бълбукащите отровни емоции в мрежата.
Известен е с това, че не цепи басма на никого, включително и на колеги от гилдията. Наскоро “24 часа” отрази спор между него и Евгени Дайнов в мрежата след балотажа в София. На острия пост на Дайнов: “Гледам резултатите в София. Софиянци са си останали софиянци. Ужасяващи селяни. Втрещяващи. Смайващи. Убийствени цървули”, Минчев реагира: “70 на сто от гласувалите миналата неделя за Вили Лилков и “Синя София” пак са гласували и две трети от тях са подкрепили Васил Терзиев. (...) Очевидно гласоподавателите в столицата не покриват неговите високи критерии за прогрес, финес и идеологическа грамотност.”
Част от коментарите му понякога са изключително остри и язвителни, други предизвикват съпричастност към най-различни човешки съдби с жизнелюбието си. Онези от тях за Българската православна църква, по теми от българската и световната история, отношенията между балканските държави, международни отношения изненадват с информираност и дълбочина.
Роден е на 2 декември 1958 г. във Варна и вероятно точно днес ще валят честитките за преполовеното от него седмо десетилетие.
Завършил е английската гимназия в родния си град и социология в Софийския университет. После става асистент в катедра “Научен комунизъм” в Алма матер. Подробност, заради която често е атакуван след 10 ноември 1989 г.
Интересно дали е могъл да бъде нещо друго с тази професия преди промяната? Сам пише във фейсбук: “На 10 ноември се прибрах по обед вкъщи, за да слушам Deutsche Welle на български - започваше в 12,30 ч. Пуснах го - Берлинската стена паднала снощи. (...) Емисията на Deutsche Welle приключи в 13,20 ч и веднага тръгнах за университета. След 15 ч дойдоха няколко колеги, работещи и в ЦК (освен в университета), и “поверително” ни съобщиха, че в “Бояна” Тодор Живков е паднал от власт. Не зная дали по-младите сред нас могат да си представят мащаба на тази новина -
бях вече 31-годишен, но през живота ми никой друг не бе управлявал”
Първите му стъпки в университета са блестящи и когато защитава докторат, социологът Чавдар Кюранов възхитен му казва, че трудът му надскача научната степен, за която се бори.
Огромна роля да е политически анализатор изиграва обстоятелството, че през 1991-1992 г. печели Фулбрайтова стипендия и работи в различни университети в САЩ. Цялостната равносметка от неговите специализации е придобитият опит в политическите науки и международните отношения от Москва, Вашингтон, Лос Анджелис и Португалия.
През 1993 г. участва в ръководството на ГОР, около година по-късно го напуска заедно с проф. Петър-Емил Митев, проф. Георги Карасимеонов заради несъгласие с политиката на Александър Томов. Сам казва за себе си, че по убеждения тогава е клонял към социалдемокрацията. Пред в. “Пари” споделя, че “синьото е безплодно опозиционно”, а “червеното е морално и интелектуално изтощено” и затова
би подкрепил прагматична трета алтернатива
После е сред близките съветници на Иван Костов, докато беше премиер, заради което често го наричат “синия шаман”.
Паралелно преподава и теория на международните отношения в катедра “Политология” в СУ, а от 1999 до 2008 г. е неин ръководител. Оглавява Института за регионални и международни изследвания. Председател е и на управителния съвет на българския клон на организация “Прозрачност без граници”, за издигането на чийто авторитет има огромна лична заслуга.
Ярък критик е на Симеон Сакскобургготски, когото обвинява за разпада на двуполюсния модел, който според него носи предвидимост и гласуване с разум.
Едни виждат в позицията му днес преориентация към ГЕРБ, но други опонират с аргумента, че повечето стари седесари застават зад ГЕРБ, защото имат ясен спомен колко пъти чрез някакви нови лица са им пробутвали “старата манджа” и не биха си простили подобна лековерност.
Негова кауза е и гражданският комитет за закриване на проекта за АЕЦ “Белене”, което довежда до референдум и до окончателното му отхвърляне от Народното събрание през 2013 г.
Към колегите си е толерантен и коректен. Сред тях е известен и с божествения си глас. На младини е пял в хора на Софийския университет, после често е
музикалната душа на компанията
Научаваме за това и от пресата, отбелязала една от кръглите му годишнини - когато събира политически разноцветни колеги в известно столично заведение. Тогава грабва китарата и подхваща евъргрийните на “Бийтълс”, хитовете на “Щурците”, руски романси и частушки, парчета на Кет Стивънс и Род Стюард.
Никой обаче не оспорва, че център в живота му е чаровната му дъщеря Маргарита, вече студентка, която обожава и на която всеотдайно се е посветил.
