- Допълнителни гласове ще си осигури онзи кандидат, който най-убедително отговори на въпроса: “Защо досега обещаното не се е случило” - това вече е политическо, а не технократско говорене, каза още политологът пред "24 часа"
- Затварянето в разговора за тротоарите и плочките е стратегия за потискане на политическата мобилизация
- Г-н Делийски, какво е по-различното, което виждаме като политическо поведение на тези избори в сравнение с предишните - както в София, така и на останалите места в страната?
- Главното е, че имаме национална конфигурация, както и да я наричаме - сглобка или (не)коалиция, като участниците в нея на много места в страната са в конкуренция. Заради специфичните отношения в (не)коалицията много избиратели ще се чудят дали кандидатите на (не)коалиционните партньори са в сглобка. Това означава, че от една страна, националната ситуация влияе върху местния вот, а от друга - това, което ще се случи по време на кампанията между различните участници, ще повлияе пък на националната ситуация.
- Тоест резултатът от местните избори би повлиял на властовата конфигурация?
- Най-малко ще бъде тема на разговор, но какво ще излезе от него - никой не може да каже.
Но има един друг аспект, който като че ли се отнася за по-големите градове, където все пак е останала някаква партийна система. Голяма част от гласовете на местно ниво биха могли да отидат за различни кандидати от тези на (не)коалицията. Въпросът е дали и
до каква степен гласоподавателите, които не подкрепят партиите от коалицията, ще бъдат мобилизирани
да излязат да гласуват, тъй като това може да се окаже решаващо за изборните резултати на управляващите. А това пък от своя страна до голяма степен зависи от наличието на алтернативен кандидат.
Най-очевиден пример са Пловдив и София. В Пловдив няма силен трети кандидат, алтернативен на ГЕРБ и ПП, и там битката ще се затвори в рамките на сглобката. В София има Ваня Григорова и ако тя влезе в балотажа, а това е напълно възможно, то крайният изход от изборите за кмет в столицата е непредвидим.
- Значи може да се каже, че има един останал протестен парламентарен вот, който ще се прехвърли на местните избори?
- Това е единият аспект. Това винаги го има в местните кампании и затова е проблемно участието на двете формации в коалицията. В чистата ситуация имаме една управляваща партия и основен претендент в опозиция и това се възпроизвежда на местно ниво. Но другият аспект е свързан с
ниското доверие към партиите като инструмент на демокрацията
Когато имаме партии, които са нископредставителни, със слаби твърди ядра, това отваря предпоставка за мобилизация на кандидати, които излизат извън твърдите партийни ядра. Затварянето на партиите в ядрата оставя едно огромно електорално поле празно. Това са всички онези гласоподаватели, които числено са повече от ядрата и чакат политическо предложение, което може да ги мобилизира.
- Макар и изборите за кмет и общински съветници да предполагат друг вид електорална логика и поведение, местната политика може ли да се разглежда отделно от националната?
- Не можем механично да ги отделим, както не може да отделим местната от държавната власт. Има много неща, които не са по силите на местните администрации без интервенция от страна на държавата. Но въпросът е малко по-различен - доколко технократското и техническото разбиране за местната власт ще бъде достатъчно, за да мобилизира избиратели. Какво става в главите на мнозинството избиратели - идват избори, някой обещава пътища или водопровод, част от него се случва, друга част - не.
Допълнителни гласове ще си осигури онзи кандидат, който успее най-убедително да отговори на въпроса: “Защо това, което досега се обещава, не се е случило”. Това вече е политически разговор -
в името на какъв интерес работи местната власт,
защо работи в името на този интерес и т.н.
Очевидно, за да не се запазват междублоковите пространства и да има презастрояване, си има причина. За да разрешиш един проблем, трябва да кажеш каква е причината за възникването му. От способността на различните кандидати да отговорят на този въпрос, ще зависи възможността да отворят подкрепа извън партийните ядра, които вече са мобилизирани. Но те са недостатъчни, защото вече са много малко.
Оттук се виждат и различните стратегии за тази кампания. Партиите, които разчитат на ядрата, се опитват да натиснат избирателната активност надолу, защото си дават сметка, че
широката периферия няма да гласува за тях
И обратно - онези, които не разчитат толкова силно на ядрата, се опитват да вдигнат мобилизацията, за да излязат повече хора до урните.
- Всички кандидати обаче са се вглъбили в местната политика и говорят за тротоарите, за разбитите улици, за мръсните градинки. Но защо бягат от международната политика, която доминира новинарския поток - биха ли получили допълнителна подкрепа, ако заявят позициите си по глобалните теми?
- По принцип представителите на статуквото нямат интерес от политически разговор, който може да мобилизира. Защото по дефиниция всяка допълнителна политическа мобилизация е трансформативна, тоест
не обслужва настоящата властова конфигурация
Затварянето в технологичния разговор за тротоарите и плочките е именно стратегия за потискане на политическата мобилизация.
Отново се връщаме на това, с което започнахме. Имаме два основни играча на национално ниво, които са в коалиция, и са част от статуквото. И никой от тях няма необходимост и желание да влезе в тази кампания, за да мобилизира политическото действие.
Ако единият беше в управлението, а другият - в опозиция, положението може би щеше да е различно. Сега обаче не е такъв случаят. Вероятно това е част от стратегиите на формациите в управляващото мнозинство, но дали това е добре за българската демокрация, още повече за демокрацията на местно равнище - отговорът е малко спорен. Трябва да си отговорим на въпроса склонни ли сме да жертваме основни демократични принципи, като например участието в изборите, в името на краткосрочни партийни цели и стратегии. Тези избори в някаква степен ще дадат отговор на този въпрос.
