Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 2 с над 43 216 прочитания.
Президентът спасява световния ред, втория си мандат и… българския бюджет покрай другото
Имаше едно нашенско рап парче: “По-добре недей, бате, по-добре недей!”. Напълно възможно е точно това да е прошепнал Байдън на Нетаняху, когато двамата се прегръщат на летището, а израелското войнство само чака свирката, за да нахлуе в Ивицата Газа. Разбира се, американският президент не би изпуснал подобни думи публично, за да не се скара с израелците и с евреите у дома. Но според мен това е истинската цел на спешната му мисия – някак си
да ограничи пожара, да спаси световното статукво
и да избегне една много по-мащабна война, която спокойно може да се окаже световна. И не на последно място – да спаси шансовете си за втори мандат.
Неслучайно израелската армия тъпче на едно място пред оградата на Газа и се оправдава с лошото време, макар че времето е много даже подходящо – Нетаняху няма да надуе свирката за нахлуването, докато не се разбере (или скара) с Белия дом.
Докато президентският самолет летеше над Атлантическия океан, репортерите на борда се срещнаха с о.з. контраадмирал Джон Кърби, който е кординатор по стратегическите комуникации на Белия дом. Той им каза, че
президентът ще зададе на израелския премиер “някои тежки въпроси”
После Кърби уточни, че “правилният брой на цивилните жертви в един конфликт е нула”. Междувременно в медиите тръгна голямо надлъгване за броя на жертвите – катарската “Ал Джазира” съобщава за 3 пъти повече, отколкото Си Ен Ен. От нейните сметки излиза, че израелците вече са си отмъстили поне тройно и няма смисъл от нахлуване.
Най-яркият сюжет е най-голямата болница в Газа. Според палестинците тя е ударена нарочно от израелска ракета и убитите са 500 цивилни граждани, повечето жени и деца. Според Израел ракетата е на “Хамас”, паднала е на паркинга и жертви няма. Има и видео. Според мен на този етап човек трябва някак си да има предвид и двете версии, както и нещо трето по средата, макар че израелската ми се струва по-вероятна. Да не забравяме, че
поне 2-3 милиарда жители на земното кълбо
се информират от мюсюлмански медии
или от такива, които са по-благосклонни към палестинците.
За истинските намерения на Белия дом най-показателни са говорилните на демократите. Докато по-републиканската “Фокс нюз” е категорично убедена, че зад нападението на “Хамас” стои Иран, Си Ен Ен кани все коментатори, според които за това няма преки доказателства.
Списанието “Форин афеърс” излезе със статия “Нашествието в Газа ще бъде бедствие за Израел” от Марк Линч, професор в Джорджтаунския университет.
“Сега е времето,- пише професорът, - когато Вашингтон трябва да бъде по-хладната глава и да спаси Израел от себе си. Предстоящото нахлуване в Газа ще бъде хуманитарна и стратегическа катастрофа.
То не само ще навреди на дългосрочната сигурност на Израел и ще нанесе невъобразима човешка загуба на палестинците, но ще заплаши дълбоките американски интереси в Близкия изток, в Украйна и надпреварата между Вашингтон и Китай в Тихия и Индийския океан.
Само администрацията на Байдън... сега може да спре Израел, за да не направи съдбоносна грешка…”.
Когато Белият дом е в ръцете на демократите, “Форин афеърс” е основният рупор на Държавния департамент, т.е. американското външно министерство. Затова човек трябва да се ориентира по това, което излиза там. Разбира се, друг подобен рупор е вестник “Ню Йорк таймс”, който публикува статия под заглавие “Нахлуването в Газа сега е грешка”.
Автор е Фара Стокмън, член на редколегията. “Силната скръб и сляпата ярост са разбираеми реакции – пише тя. – И все пак желанието за “мощно възмездие”, както се изрази Нетаняху, не може да замести доброто стратегическо мислене…”
В общи линии, вероятно това нашепва Байдън, когато е насаме с Нетаняху. Наистина, когато двамата са пред журналисти, той говори само за безрезервната си подкрепа. Но все пак Израел пусна водата за Газа и отвори границите за хуманитарна помощ, а армията му все още чака, докато генералите умуват как да изкоренят “Хамас” по най-хуманен начин.
В същото време обаче републиканците призовават да се бомбардира Ирак,
да се изтреби и “Хизбула”, която пали чергата откъм северната граница на Израел, и изобщо да се започне нова близкоизточна война. Може би двете партии играят доброто и лошото ченге? Може и така да се каже.
По традиция се смята, че във вътрешната политика републиканци и демократи може да се ритат по кокалчетата, но във външната маршируват в крак. Това отдавна не е така - питайте ГЕРБ, ако Тръмп беше президент, Борисов вероятно щеше пак да е премиер.
Но да се върнем на темата - още през 2008 г. демократите решиха да възстановят нормалните отношения с Иран и с арабите, които фамилията Буш съсипа.
Може би затова и изборът им за президент бе човек с име Барак Хюсеин Обама. Барак на арабски означава “благословен”, а Хюсеин е внукът на Мохамед. В знаменитата си реч в Кайро Обама се извини на всички араби за поразиите на своя предшественик и обеща повече да не прави така. Шведите се трогнаха и му дадоха мирния “Нобел” предварително. После Обама притисна Нетаняху да изпълни резолюциите на ООН и споразуменията от Осло за държава на палестинците и с това рязко влоши отношенията си с потомците на Мойсей. Имаше и лично скарване с Нетаняху – той пък не прие разведряването с Иран, тъй като с парите от размразените сметки аятоласите въоръжавали “Хизбула” в Ирак и Ливан и донякъде “Хамас” в Газа, което няма как да радва. Но щом Тръмп влезе в Белия дом през 2017 г., нещата се обърнаха наопаки. Той скъса договора с Иран и върна санкциите, а за да се хареса на Нетаняху, премести американското посолство от Тел Авив в Йерусалим - за радост на евреите и дива ярост на арабите и всички световни мюсюлмани, които с основание се опасяват за своите светини на Храмовия хълм. През 2021 г. демократите пак влязоха в Белия дом и пак започнаха разведряване с Иран, а Нетаняху пак стана нежелан, но неизбежен - също като Ердоган.
Това насам-натам и люш-люш в американската геополитика малко напомня детска люлка, върху която е качена цялата планета, а демократи и републиканци се сменят да я клатят. Ако конфликтът в Газа, на Западния бряг и по границата с Ливан прерасне в мащабна война, САЩ ще трябва да увеличат военната помощ за Израел поне пет пъти (в момента тя е около 3 милиарда годишно). Най-вероятно това ще стане за сметка на помощта за Украйна. Тогава вариантите са два – или Зеленски да бъде посъветван да сключи мир с отстъпка на територии, или Европа ще трябва да се бръкне много по-дълбоко в джобовете. Включително и в продрания джоб на България.
Затова дано Байдън да е казал на Нетаняху думите, с които започнах: “По-добре недей, бате, по-добре недей!”.
