Никога не съм била на първия учебен ден на дъщеря ми заради работата, казва тв водещата
Преди като че ли бях прекалено дипломатична с гостите си. Сега казвам,
ако с нещо не съм съгласна, но по деликатен начин
През седмицата никъде не ходя, не излизам и всяка вечер ми е посветена на подготовка за следващия ефир. Затова петък е моят рай
15 сезона “На кафе” и 23 години в Нова телевизия - малко са телевизионните водещи, които могат да се похвалят с подобно дълголетие на малкия екран. А Гала го заслужава, защото е красива и умна жена, с реактивна и пъргава мисъл. И за всичките тези години не си е позволила нито веднъж да излезе неглиже на живо пред зрителите. Напротив, всеки детайл във външния ѝ вид е премислен и с вкус.
- Медиите у нас, а и политиците не спират да се вълнуват от факта, че тв водещият Антон Хекимян влезе в кметската надпревара. Как гледате на това журналистите да стават политици, Гала?
- За мен е странно решение. Не че е невъзможно, всичко би било възможно, въпросът е да се направи с някаква хигиена, по разумен начин. Защото не може в едно дело например аз да съм прокурор и в момента, в който обвиняемият обжалва, аз да му стана адвокат. Има неща, които биха могли да се случат, да смениш тази позиция в друга ситуация, през някакъв дълъг период от време.
В същото време не обичам да съм съдник, не обичам да соча с пръст, така че всеки сам взема решения и е отговорен, разбира се, за тях.
- Вие самата канена ли сте да влезете в политиката?
- Канена съм. Когато Симеон Сакскобургготски дойде в България и доста жени влязоха в политиката, тогава имах покана. Но никога нито ме е блазнило, нито съм искала, нито е нещо, от което разбирам. А пък точно политиката не е нещо, което трябва да се учи в крачка, защото това означава да уча на гърба на хората, които зависят от мен и от моите решения. Не бих го направила.
- Затова пък “На кафе” започна 15-ия си сезон.
- Нещо, от което си мисля, че разбирам.
- Това дълго време е равнозначно на много опит и на много труд. Има ли обаче все още емоции и вълнение пред камерата?
- Ооо, колегите се шегуват с мен. Преди началото и особено преди първия ефир за всеки сезон аз треперя, правя лапсуси, притеснявам се, изпотявам се. И искам да е така винаги, защото това означава, че ме вълнува тази работа, че искам да бъде свършена по най-добрия начин. Да бъда така приета и оценена и от аудиторията. Ако ми е все едно, няма да има никакво притеснение.
- За всеки сезон измисляте нещо ново. Какво е то сега?
- Доста неща са, но за първи път не ги анонсираме от самото начало. Обикновено хвърляш един фойерверк, заявяваш всичко, което ще се случи и ще правиш. Този път решихме да не е всичко накуп и в крачка да отваряме и отваряме следващ прозорец, през който зрителят да поглежда и да вижда нещо ново. Предстои съвсем скоро да започне една рубрика, която ми е много скъпа на сърцето, с много скъп човек, който ще я води.
- Кой е той?
- Не искам да го обявяваме още, но вярвам, че рубриката ще е много успешна.
- Само на това ли се дължи дълголетието на предаването, а и вашето собствено на малкия екран?
- Може би на това, че никога не съм подценявала зрителя. Никога не съм си мислила: “Бе аз имам толкова опит, няма какво да се готвя. Отивам там, някакво предаване”. Аз съм изключително дисциплинирана, всеки ден се готвя наистина като за първия ефир - с много внимание и отношение към всяко нещо, което има да се прави. Чак ми докривява, като ми каже някой: “Ти това го правиш толкова време, какво толкова има”.
През седмицата никъде не ходя, не излизам и всяка вечер ми е посветена на подготовка за следващия ефир. Понякога ме питат кой ще ми е гост. Казвам и отсреща: “Е, с него всичко може да си говориш”. Да, наистина можеш, но обикновено това са приказки, които си говорим ей така между другото, което е абсолютно подценяване на зрителя, който тези неща ги знае. Аз се опитвам да намеря нещо ново, да покажа госта в различна светлина от тази, в която го познават, ако е популярен човек. Да е интересен подходът, да е нещо нестандартно за всяка тема или рубрика. Дали го правя по най-добрия начин, не знам, но старанието ми и уважението към зрителя не намаляват с всеки следващ сезон и всеки следващ ефир.
Мисля си, че това е причината. Наистина обичам това, което правя.
- Какво ви струват тези дълги години пред камерата? Пропускали ли сте заради ефира важни събития в личен план примерно?
- Никога не съм била на първия учебен ден на дъщеря ми, защото винаги така се случва, че започваме преди 15 септември. В един момент го казвах на шега. Сега го казвам малко със съжаление и болка, защото няма как да върна нещата и да ми се случи да ги изживея. Най-вече страдам за неща, които не съм изживяла около майчинството.
Разбира се, и много други. Ето тази вечер (интервюто е правено в делничен ден - б.а.) приятелките ми се събират и отиват на ресторант, но аз няма да отида, няма да пия чаша вино с тях. Много често те нагласяват програмата си спрямо мен. Времето за виждане с мен е петък вечер. Така че се лишавам от много удоволствия и приятни изживявания. Подчинила съм и семейството си на това. И със Стефан никъде не ходим през седмицата. Вечер се затварям в едната стая, за да не ми пречат телевизори, те, правейки нещо. Не искам нищо да ме разсейва. Начинът, по който живеем - и хората около мен, и близките ми, е подчинен на моята работа.
- Как минава една петъчна вечер с приятелките ви?
- О, много хубаво - и с приятелките, и със Стефан, и с детето, и с който и да е извън работата ми. Въобще петък ми е любим ден. Свършва ефирът, след това имаме събрание и малко работа, която обаче приключва и на следващия ден нямам ефир, за който да се готвя, няма да стана в 5,30 ч.
Всъщност ще се събудя, защото биологичният ми часовник звъни всяка сутрин по това време, но няма да стана от леглото. Ще се търкалям, ще чета книга, ще гледам телевизия - мога да остана до колкото часа си искам. Така че петък след ефира е моят рай - да вляза в магазин да си купя нещо или вечерта да изляза с приятелки.
Сега, откакто имаме една мечтана къща, която си направихме със Стефан, да избягам въобще от София, тя е съвсем близко. Аз много обичам да готвя. Обикновено нямам време през седмицата, а готвенето, защото трябва нещо да се яде, не е моето. Искам да е за удоволствие, да направя нещо вкусно, красиво, да се заиграя, да си подредя красива трапеза. Въобще всички тези неща, създаването на някакъв уют и разкош в дома са ми много любими. За съжаление, нямам много време за тях.
- Дъщеря ви Мари вече порасна. Някога натяквала ли ви е, че не сте били до нея във важни моменти?
- Порасна, завърши, даже вече не е при мен. Но никога не ми е натяквала. Като казваме важни моменти, аз винаги съм била до нея и винаги ще бъда. Мисля, че тя знае, че зад себе си в мое лице има скала, на която винаги може да се опре. Но никога не ме е упреквала, че в бита ни, в порастването ѝ, в ученето ѝ съм пропускала моменти.
Може би всяка майка би го казала за детето си, но тя наистина е страхотно дете. Не съм чувала никога обвинения от нея за нещата, за които аз самата се обвинявам.
- Какво дава като възпитание, като начин на поведение една работеща жена на децата си?
- Тя завърши журналистическия факултет, но категорично каза: “Аз никога няма да стана като теб, никога няма да работя тази професия”. Ето това дава - да види всички минуси, цялата ангажираност и отдаденост, която трябва да имаш. Аз съм работохолик, когато става дума за професията ми, и съм изключително отдадена на нея. Така че тя знае, че това не иска да прави.
- С какво се занимава?
- Захванала се е с нещо много сериозно. Тя въобще е дете, което се хвърля в сериозни и големи проекти. Прави един комплекс от студиа. Като я гледам как работи, виждам себе си, защото мисля, че оставя сърцето си в това, което прави в момента. Това ще са студиа, в които ще се снимат подкасти, инфлуенсърски сесии, ще има подходящи сетове, професионалисти, които да снимат. В същото време ще има студиа за правене на реклама, музикално студио за записи. Доста сериозно е и много ме е страх, защото тя е дете на не много години. Защити целия този проект, изтегли немалък кредит. И аз, като всяка майка, се притеснявам и вълнувам.
Тя е вдъхновен млад човек, който разперва толкова широко крилете си, че наистина ме хваща страх как полита толкова високо.
- Как, като ставате всяка сутрин в 5,30, поддържате лицето си, фигурата, дори и настроението? Липсата на сън не пречи ли?
- Липсата на сън наистина много се отразява и за съжаление, не може да го наваксаш, нито да компенсираш с нещо друго. А и като всеки човек имам нужда и от други много важни неща за това да се чувстваш добре, не само да изглеждаш добре. Опитвам се да се храня сравнително здравословно, защото понякога и аз се изкушавам от неща, които са пагубни за външния вид и красотата. Да речем, захарта е враг №1, но от време на време се изкушавам и си хапвам сладки неща. Но не пуша, сравнително разумно живея.
Понеже много се вълнувам от грижата за външния вид, от разумното поддържане на външността, направих козметична линия, която смятам, че е на световно ниво. Много е нескромно така да кажа, но е факт. Хората, с които я създадохме, са страхотни. Те правят формули и за други големи марки за бяла козметика. Имам много малка гама продукти, разбира се. Много се интересувам от това, много чета, много неща виждам. Грижата трябва да е не само отвън с добрата козметика, а и отвътре. Независимо че можем да се храним с полезни продукти, храната ни става все по-бедна на витамини и минерали. Това се дължи на почвите, които обедняват. Затова реших и направих добавка, която е колаген-хиалуронова киселина. Колагенът трябва да е тип 1, който се среща най-често в кожата, косата, ноктите, т.нар. рибен колаген. Купуваме го от скандинавска лаборатория, като целият улов, от който се извлича колагенът, се тества за тежки метали. Все такива важни неща, които може да купиш като сиренето. Както има сирене за 2 лв., но и за 20 лв., по същия начин е и с всяка съставка, която се инвестира в козметика, в хранителни добавки.
Всяко нещо ме вълнува истински и се интересувам от най-малкия детайл. Да речем, как да се скрие миризмата на риба. Пак се консултирахме с експерти отвън. Оказа се, че не малинки и къпинки, а лаймът покрива най-добре този аромат. Затова сложихме лайм в продукта.
Мога да правя едно нещо, но искам да е по възможно най-добрия начин. И като вярващ човек, като започнах, първо се помолих на Господ да направим много добри продукти, от които хората да са доволни и да има голяма полза от тях. След това дойде мисълта - разбира се, че всеки прави нещо, за да печели. Но не беше на първи план.
- Какво променихте в себе си за тези 15 години?
- С изключително уважение се отнасям към всичките си гости, но може би си позволявам да съм малко по-директна, когато нещо не приемам или не харесвам. Преди като че ли бях прекалено дипломатична, за да преглътна, да премълча, да не кажа директно, ако с нещо не съм съгласна. Сега го правя по деликатен начин, в никакъв случай не е обидно, пък, пази боже, злепоставящо госта. Но си позволявам, когато нещо не харесам или не одобрявам, да го кажа.
- Какво си спомняте от първото “На кафе”?
- Ужасът, че трябва да напълня 3 часа живо предаване. Не знаех какво мога да говоря 3 часа с когото и каквото и да е. Беше невероятен кошмар. Изведнъж да започна да водя толкова дълго предаване на живо! Сама, без ководещ, без помощ отнякъде. Нямам друг конкретен спомен. Ужас, това е!
- Правите ли нещо специално, преди да влезете в студиото, имате ли си свой ритуал?
- Прекръствам се, пращам целувки на колегите и така стартира ефирът, откакто се помня.
- Ако сравните телевизията отпреди 23 години, когато всъщност “На кафе” тръгва, и сега, за добро или за лошо се променят медиите у нас?
- Не мога да дам оценка дали за добро, или за лошо се променят, но всичко започна да става много бързо. Така, както живеем, така се случват и нещата в телевизията. В началото правех портретни интервюта, които продължаваха по един час. Сега е абсурдно някой да стои и да гледа интервю един час, дори да е със свръхинтересен събеседник. Кратката форма вече е навсякъде. Докато преди конкуренция си беше самата телевизия - дали колеги, дали други тв канали, сега имаме огромна конкуренция в лицето на социални медии, всевъзможни платформи, подкастове, огромно море от конкуренция, в която трябва някак си да се вместиш и да дръпнем зрителя да дойде при теб, не да отиде при тях. Наистина е много сложно, но спрямо тях започваме и ние да правим нещата. Промяната е именно кратката форма. Имам чувството, че и животът стана много по-забързан. Нямаме търпение всичко да се случва, бързо да минава.
И Стефан ми е конкуренция, който започна да води срещу мен в друга телевизия. Всичко ми е конкуренция.
- Къде води той?
- В БГ+, преди се казваше “Българе”. От две седмици е точно срещу мен. Аз почвам половин час преди него, той е от 10 ч. И той води нещо като магазинен блок.
- Вече само за телевизия ли си говорите вкъщи?
- Още не, защото започна отскоро, но сега вече всеки ще е със своя сценарий за своята си телевизия.
CV:
