За създаването на експозицията “Сандро - Александър фон Батенберг” работи петчленен екип
- Д-р Комати, вие сте един от създателите на изложбата “Сандро - княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба”, организирана у нас от фондация “Ценности” на Антонина Стоянова. Вие самата сте съавтор на подробна биография за княза. Колко време ви отнеха проучването и събирането на факти?
- За биографията на княз Александър фон Батенберг започнах проучванията си през 2018 г. На петчленния екип бяха необходими три години архивна работа и анализ на факти, а след това още една година интензивно авторство, за да създаде изложбата. В средата на 2022 г. биографията на Сандро и каталогът, свързан с изложбата, бяха изпратени на издателя за печат.
- Работихте ли и с български документи и свидетелства?
- Да, нашите български приятели от София, Пловдив, Карлово и Банско ни помогнаха да включим в тази работа исторически факти и сцени от живота и работата на Сандро в България. Много им благодарим за това. Например проф. Мария Шнитер и д-р Самуил Шивачев от Пловдивския университет предоставиха множество материали, кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов и неговият заместник Антон Минев ни разведоха из историческите места, свързани със Сандро в този край. В София, когато посетихме гроба на Александър Батенберг, получихме подкрепа от д-р Тошо Пейков и г-н Пиронков.
- Кое ваше откритие за личността на княз Батенберг ви изненада?
- Целият живот на Сандро е пълен с изненади, които той е овладял с много самоконтрол и голяма дисциплина. Когато в хода на това изследване посетих училището Залцман в Шнепфентал/Тюрингия, което има хиляди възпитаници, включително редица известни личности, бях много изненадана, че Сандро е в почетния списък на завършилите това почитано през годините и все на високо ниво учебно заведение. В негова чест е засадено дърво в училищния парк и е поставена плоча.
Четохме за състоянието, в което е била квартирата на Сандро след пристигането му в София, за тежките условия в млада България. Но той стоически изпълнява задълженията си, обръща се към българския народ, не само към политиците и интелектуалците. А отношението му при Съединението на Източна Румелия с Княжество България винаги ме е изненадвало и впечатлявало, неговата прямота, която той вероятно дължи на военната си кариера и която е запазил и в личния си живот с всичките му перипетии, върхове и спадове.
- С какво ви спечели каузата на фондация “Хайлигенберг Югенхайм”?
- Фондация “Хайлигенберг” насърчава международното разбирателство и толерантност, историческото образование и провеждането на международни културни събития, особено в областта на концертната музика. Целите на тази фондация са много близки до сферата на отговорност на Германо-българското дружество за насърчаване на отношенията между Германия и България, поради което нашето сътрудничество е идеално хармонизирано. За мен определяща беше и връзката между Батенберг и България. Този аспект се разглежда подробно при всяка обиколка с екскурзовод на гостите в замъка “Хайлигенберг”. Тази връзка, която датира от 19-и век, е непозната за повечето посетители, така че е важно, че в настоящето тя е активирана и поддържана и насърчавана.
- Какъв беше отзвукът от изложбата за княз Батенберг в Германия?
- Само за 10 дни след откриването на изложбата на 15 септември 2022 г. в замъка “Хайлигенберг” повече от 1000 посетители дойдоха да научат за историята на Сандро. Бяха проведени много интересни дискусии, тъй като ние като екип на изложбата присъствахме и успяхме да отговорим на много въпроси.
- Освен Сандро, кои са другите ярки личности в прочутата фамилия?
- Особена роля в наситения живот на Сандро играят братята и сестрите му, които също много са се интересували от съдбата на Сандро в България. Сестра му Мария Каролина княгиня Батенберг го посещава след встъпването му в длъжност в България и записва интересните си впечатления в своя дневник. Братът на Сандро Франц Йосиф живее заедно с него в България, дори се бие рамо до рамо с брат си в Сръбско-българската война, която князът печели. Преживява и заедно с Александър Батенберг метежа срещу него и абдикацията му от България. Той също така написва първата икономическа история на България, която и до ден днешен предлага солидна основа за разглеждане на икономическото развитие на тази страна.
- Зеехайм-Югенхайм е побратимен с Карлово. По какви причини е избран тъкмо този град, а не друг, повече свързан с Батенберг и ролята му в българската история?
- По време на следването ми в Софийския университет в моята група бяха две от най-добрите ми състудентки и приятелки - Донка Димитрова и Иванка Мухтарева от Карлово. 45-годишното ни приятелство с тях укрепна през годините, ходехме си на гости възможно най-често, доколкото работата и семейният ни живот позволяваха. Те ме поканиха в Карлово и ми показаха този красив град, живописно разположен в Розовата долина, с впечатляваща история, богато и наситено минало, с възрожденски паметници, заведоха ме в къщите-музеи на Васил Левски, Иван Вазов, Христо Ботев и др. И ме поканиха на ежегодния празник на кукерите и празника на розата. Забележителни преживявания, за които разказах на моите приятели в Германия, а по-късно и на членовете на фондация “Хайлигенберг” и общинската администрация на Зеехайм-Югенхайм. Това събуди любопитството им към България. И така община Карлово покани председателя на фондация “Хайлигенберг Югенхайм” д-р Йоахим Хорн и тогавашния кмет на Зеехайм-Югенхайм Олаф Кюн. Имаше реципрочни посещения от Карлово, български рози бяха донесени и засадени в “Хайлигенберг” и винаги тема на разговорите беше Сандро, който е имал големи заслуги не само към Княжество България, но и към присъединяването на Източна Румелия, както историците от този регион ми разказаха. Връзката между двете общности се засили и през 2018 г. беше подписан договор за приятелство.
- Как решихте да изучавате български език и да направите доктурантура на тема “Съпоставителен анализ на немско-българския медиен език”, както и да станете заклет преводач?
- Когато бях в гимназията, изучавах руски и се запалих по славянските езици и литература. Много скоро открих, че българският език е може би най-старият славянски език, което ме очарова. След като посетих България, реших да следвам български език и литература в чужбина и ме приеха в СУ “Св. Климент Охридски”. В хода на обучението ми българският език ставаше все по-интересен за мен, как през вековете се е развил от старобългарския. Освен това в българския има толкова много влияния от историческите епохи, които са формирали днешния език. Бих искала да благодаря на всички мои уважаеми учители, преподавателите в Софийския университет, за знанията, които ми предадоха!
- Каква бъдеща инициатива предвиждате като председател на Германо-българското дружество за насърчаване на отношенията между Германия и България?
- Следващото голямо събитие е пътуване на членове на Германо-българското дружество през октомври 2023 г. от София през Велико Търново до Свищов и Русе. Ще посетим исторически и археологически обекти в Никополис ад Иструм и село Новград, и разбира се, във Велико Търново. Особен интерес за нас представлява Русе, откъдето ще тръгнем по стъпките на Сандро, както и други съвместни проекти.
Д-р Зигрун Комати е председател на Германско-българското дружество за насърчаване на отношенията между Германия и България. От 2015 г. е тясно свързана с фондацията на семейството на Батенберг “Хайлигенберг Югенхайм” и община Зеехайм-Югенхайм, където се намира фамилният им дворец. Тя е сред инициаторите на споразумението за приятелство между Зеехайм-Югенхайм и Карлово.
