- Референдумът “за българския лев” е знак за целта - обрат от цивилизационния избор на България
- Електоратът на партия “Възраждане” е от унизени и оскърбени хора, говорещи без аргументи с фанатичнаубеденост
- Медиите трябва да подкрепят смелото правителство. Не на чакалите!
- Обществото ни е болно - вилнее политическо русофилство - любов към злосторното, казва социологът
- Българското общество е разединено и силно фрагментирано. Защо е така, г-н Фотев?
- Обществото е сложна динамична система. Няма прости обяснения на сложни и свръхсложни феномени.
Въпросът за социалния хаос в светлината на новата теория за хаоса разработвам в моята книга “Човешката несигурност”.
Социалните противоречия, скрити и явни напрежения и конфликти са естествени и в известен смисъл здравословни.
Настоящата ситуация не е никак здравословна. Българското общество е болно. По всичко изглежда, че кризата се развива като фундаментална.
Социалната интеграция има ценностна основа и добре функционираща нормативна основа. Българското общество днес има тежки проблеми със социалната интеграция. Надига се тревожна криза на ценностите. Криза на социалните и на политическите ценности.
В политическото общество вилнее агресивно политическо русофилство (извратена любов към злосторното).
В парламента и по медиите се вихри неофашистка партия според политическата си идеология и реторика.
Засега нещата са в границите на идеологията и реториката. Практическите политически действия са хулигански инциденти. Изключението е репетицията с организирания референдум за “българския лев”.
Референдумът е знак за генералната и финална цел: коренен обрат от цивилизационния избор на България за пълноправно членство в Европейския съюз и НАТО.
Неофашистката партия в българския парламент шета в безкритичните и ценностно безотговорни национални медии.
Тази шумна партия не е сама. Тя се подсилва от синхронни форми на антиевропейски и пропутински (русофилски) мимикрии, които нерядко са твърде демонстративни с обертоновете на съветския комунизъм.
- В какво се изразява неофашизмът?
- Изразява се с тръбенето за спасително монолитно единство на българския народ, който се нуждае от възраждане. Свещена, “независима” от Запада (американското посолство) и “вън от ЕС!”.
Тази “независима” и “свободна” България вижда в лицето на Европа и европейското човечество, което включва Америка, свой смъртен враг.
Така както Русия привижда Европейския съюз и САЩ като свой смъртен враг. Всичко това блесна светкавично от войната на Русия срещу Украйна. И типичната двулична комунистическа “борба срещу военолюбците”. По-възрастните помнят.
Българското политическо русофилство е най-верният съюзник на днешния руски неонацизъм, който води войната срещу Украйна и вече срещу европейското човечество.
- Има ли конкретни политици, виновни за това, г-н професоре?
- Няма никаква нужда да соча имена на конкретни политици, виновни за разединението и фрагментацията, за което ме питате.
Имената се виждат в публичния форум на обществото без въоръжено око. Жалко е, че има национални медии и журналисти, които са съпричастни поради незнание или ценностна обърканост. Каквито и да са времената, опозоряването е въпрос на личен избор.
- А има ли нещо или някой, който може да обедини обществото?
- Да, има! Спазването на конституцията и законите на страната. Конституцията е фундаментален консенсус на обществото. Държавата има монопол в прилагането на насилие (Вебер), в случай че се нарушават законите.
Необходима е бдителност. Основен фактор е отговорността на парламентарните политически сили, които следват цивилизационния избор на страната.
Нашият национален избор е предопределен от големите фигури на Българското национално възраждане и още по-назад в многовековната история на България - от цар Борис I покръстител.
Главното днес е активното българско общество в лицето на голямото мнозинство на народа, който гледа на европейските ценности като на свои национални ценности.
Евро-атлантическото мнозинство и си дава сметка за безумието България да се обърне в евразийска посока. Много голяма е отговорността на българските интелектуалци и особено на журналистите и медиите.
- Кои и какви хора са електоратът на партията “Възраждане”?
- Това са хора унизени и оскърбени. Съставът на този електорат е твърде еклектичен в много отношения. Общата трагична характеристика е невъзможността да се води с тези хора разговор с аргументи.
Всеки от тях говори като водача (фюрера) си: без доказателства, без аргументи, с “очевидности” и фанатична убеденост, че черното може да е бяло, бялото е черно и т. н.
Работата е изтървана. Какво да се прави с омраза е убийствено труден въпрос. И все пак законът е закон. Словото е слово. Трябва да се вярва в това, което изглежда невъзможно.
- Наскоро беше изказано мнението по повод на тази партия: “Близко сме до това да създадем политически чудовища”. Има ли наистина такава опасност?
- Политическите русофили са днешните безродници, рупори в България на руския имперски неонацизъм. Въпросът е кои са тези, които създават политически чудовища.
Политическите чудовища се създават в съучастие. Участват страхливите. Участват нихилистите. Участват тези, които мразят “другите” и себе си. Участват подлите. Участват тези, които не казват решително “Да!” и особено решително “Не!”. Опасност има.
- За едно убито от полицай момче гневни протестиращи ще подпалят Париж. Какво трябва да се случи в България, та подобно нещо да видим и в София?
- Разбира се, това не е пример за подражание, а е повод за задълбочени и тежки размисли. Богатите европейски страни, ръководейки се еднолинейно от фундаментални европейски ценности, стигнаха до създаване в своите страни на гета.
Така мултикултурализмът се превърна в своето отрицание. Когато обаче една ценност се превърне в свръхценнос, тя се обръща от позитивна в негативна.
Тук не мога да се впускам в подробности. Гетото се затваря в себе си и става генератор на ресантиман. (Смес от омраза, отмъстителност, болезнена наранимост и т. н. Това съм изследвал във “Феноменология на чувствата”).
- Кой е най-големият проблем на обществото днес?
- Не знам.
- Възможно ли е в лгария да избухне гражданска война?
- Не знам!
- Може ли това Народно събрание да промени конституцията?
- Може! Ще я промени! Много е важно. Медиите трябва да насърчават днешното трудно парламентарно мнозинство. Медиите трябва да подкрепят умното и смело правителство. И “Не!” на чакалите.
- Ще се появят ли нови партии? Депутатът Радостин Василев вече даде заявка. Гешев обяви своята - “Справедливост за България”. За президента Радев също се говори.
Има ли смисъл от толкова партии в страната, в която напускането на хората продължава, а раждаемостта намалява? Получава се нещо като “много вожд, малко индианец”.
- Попитайте други. Аз нямам време да се занимавам с тази тема. Нямам какво да кажа.
- Какво е мнението ви за състоянието и перспективите пред българското образование?
- Нещата са много сложни. В условията на Четвъртата индустриална революция, наричана още дигитална революция, настъпват безпрецедентни промени в света. Обществото се трансформира ускорено в общество на знанието. Засяга се самата природа на човека! Не мога да ви отговоря кратко и популярно. Моля ви за извинение.
- Колко живот давате на това ротационно правителство?
- Нямам място в хора от оплаквачи и сред тези, които леят крокодилски сълзи. Като не могат да са отговорно настроени и да коментират компетентно, да мълчат. Има хиляда вида мълчание.
CV
Проф. Георги Фотев, доктор на науките, е почетен професор и сенатор на Нов български университет. Той е директор на Центъра за изучаване на европейските ценности при НБУ.
Бил е дългогодишен национален програмен директор на European Values Study. Член е на Европейската академия на науките и изкуствата от 1993 г.
Министър на науката и висшето образование (1991). Три мандата е директор на Института по социология към БАН
Автор е на над 300 научни публикации у нас и в чужбина - в 16 страни. Тази година е публикувано неговото фундаментално съчинение “Диалогичният разум”
