Заможните у нас имат по 3-4-ма наследници, защото могат да им дадат добър старт в живота
И още акценти:
Утвърден вече е моделът на удоволствието - да си харчиш парите и да отлагаш децата, защото изискват жертви
Начин да смекчим топенето на нацията е да интегрираме молдовци, украинци, сирийци и други народности, решени да се установят трайно тук.
Преподавам предприемачество и виждам, че младите се плашат от собствен бизнес - предпочитат сигурното: на заплата
Да, България се топи, но със същата сила това се отнася и до всички европейски страни, и дори до някои страни в Африка
Нямаше как да стане поврат в раждаемостта у нас при образована, но евтина работна ръка
Собствеността все още не е свещена в капитализма, който градим вече над 30 г.
- България се оказа най-бързо изчезващата нация, според ООН, НСИ също бие камбаната, че се топим. Едва ли причината е само в емиграцията след 1989 г. Друг световен проблем влияе - отложеното раждане на деца от младите, които, преди да станат бащи и майки, искат образование, кариера и да си поживеят. Кое може да им даде куража да не го правят в години, когато това носи рискове, г-н Чалъков?
- Боя се, че нищо не може да им даде кураж. Казвате, че България се топи, но със същата сила това се отнася до Литва, Латвия, Естония, Чехия, Словакия, Унгария, Русия. Подобно е положението във всички европейски страни и дори в някои страни в Африка.
- Кое е специфичното в българското “топене”?
- При нас тази тенденция съвпада с посткомунизма. Писателят Георги Марков го е описал много хубаво в едно свое есе защо при комунизма се раждат малко деца. Казва: “Като им отнемеш на хората перспективата, собствеността и бъдещето и като ги натикаш в панелните боксониери, какво друго им остава да направят?”. Той е хванал именно културно-емоционалния момент да нямаш поколение.
В семейството на моята майка например са били пет деца. После всичките пет имат по две или по едно. За майка ми, която сега е на 88 години, да имаш повече от две деца, означава също да им осигуриш апартаменти и други перспективи за добър живот. Тя сякаш е забравила времето, в което е расла с още четирима братя и сестри. За нея да си образован, с кариера, проспериращ и да имаш повече от две деца, е някак си непривично и според мен тук влияе и това прекъсване на традицията.
- Днес обаче май не са голямо изключение родителите на повече от две деца.
- Сега, през 2023 г., много богати българи имат повече деца. Даже мои колеги се решават на късни години и имат по трима-четирима наследници. Погледнете бизнесмените - някои от тях имат по няколко деца от различни бракове.
При това българският посткомунизъм още не е капитализъм в автентичния му вид, в който собствеността е свещена и имаш перспектива поколения напред да си инвестираш парите. Говори се, че в България всяка фирма с над 50 милиона печалба могат да ви я вземат. Ако обаче фирмата е малка и под 50 милиона, има някакви гаранции, че такава участ може да бъде избегната.
- Искате да кажете, че големината на собствеността, която притежаваш, е решаваща за раждането на повече деца?
- Казвам, че има микс от две културни линии по нашите земи. Едната е тази, останала от социализма - да родиш едно до две деца, да ги образоваш, да им дадеш добър старт в живота. И капитализмът, който дойде през последните 30 години, не успя да я счупи напълно. Много от забогателите българи дейстително имат повече деца. По-заможните раждат повече, но битието на останалата част от хората, които са на заплата, не се е променило кой знае колко, включително на онези сред тях, които отиват в чужбина.
- Коя е другата културна линия?
- Тази, че отиваме към демократична либерална държава.
- Това лошо ли е?
- За поколенията сега това не е много добре. Колега социолог ми цитира статия в “Нюзуик” от края на 90-те години на миналия век, в която се твърди с много примери, че либералните общества закономерно катастрофират. Тогава това списание клони към консервативната американска традиция, доминирана от протестантската религия, и основната теза там е, че либералното разбиране за свобода в съчетание със стремежа към високо образование мотивира жените да не раждат много деца.
Илон Мъск също бие камбаната, че западната цивилизация може да загине, защото образованите жени тук раждат по-малко. В този смисъл ние, освобождавайки се от комунизма, отиваме не към едно консервативно, а към либерално капиталистическо общество, в което жените имат особено разбиране за своята реализация, която често не е свързана с отглеждането на деца или поне с отглеждането на повече деца.
Защо в други култури и идеологии някак този проблем не стои? Спомнете си 90-те години, когато се бяхме уплашили от инвестициите на уахабитите в Родопите и се опасявахме, че това ще подпомогне радикалния ислям да се разпространи в България. А това е модел, който предполага отглеждането на много деца в семейството. Но това не се случи - статистиката от последното преброяване показва, че даже в помашките ни села раждаемостта е спаднала. Същата тенденция важи и за ромските общности, макар раждаемостта сред тях да остава сравнително висока.
- Има нещо много парадоксално в това, че образоваността в условията на либерализма се оказва причина за отлагане на раждане на дете и родителство.
- Да, оказва се, че съчетанието на либералния модел с консуматорския капитализъм е много мощно - да си прекарваш весело, да ходиш на море, да работиш и да харчиш парите си само за себе си, да се ожениш, но да отлагаш раждането на дете, за да се порадваш на свободата си и да поживееш, защото после трябва да се жертваш, за да го възпиташ и образоваш - всичко това вече все повече се утвърждава като културен модел.
- Данни на социолози показват, че младите у нас в огромното си мнозинство - 92%, виждат бъдещето си в България в следващите 5 г., но са най-недоволни от финансовото си състояние, което е първи фактор да се решат за наследник.
- Икономическите фактори са важни. Икономическият модел у нас от последните две десетилетия бе да привличаме инвестиции с ниски бюджетни дефицити и ниски заплати. Затова и нямаше как да стане поврат в раждаемостта у нас с образована, но евтина работна ръка. Най-простият пример е с вдигането на заплатите на учителите например - с постъпването на работа едно семейство учители сега вече взема 4 хиляди лева от заплати и това все пак е някакъв стандарт, който позволява раждане на дете. В IT сектора е още по-висок.
Само че не е във всички сфери. В други области - например в преработващата промишленост, заплатите са около 1000 лв., което е ниско и предполага детето да живее в лишения.
Другият фактор тук е, че като държава не пропагандираме достатъчно предприемачеството. А истинското забогатяване идва от собствен бизнес. Правиш малка фирма, може години наред да живееш скромно и да инвестираш всичко в бизнеса, но се утвърждаваш на пазара. След време може да продадеш бизнеса си за половин-един милион, понякога и повече. Преподавам предприемачество и виждам как младите инженери мислят за бъдещата си реализация, но много малко сред тях споделят намерение за собствен бизнес. По-сигурни се виждат някъде на заплата.
- Откъде може да дойде решението на проблема?
- У нас населението намалява, но не чак с такива темпове - с по 20-30 хил. годишно, а имаме и по около 10 000 емигранти годишно. Прибавете към българското население и двата милиона сънародници, които са в чужбина. Често част от тази общност заедно с децата си може би се интегрира в обществата, където са емигрирали, но някои ще се върнат. А Западна Европа отдавна е приела, че това приобщаване и внос на население от други държави е пътят към поддържане на демографско равновесие при ниска раждаемост. Виждате, че министър-председателят на Великобритания е индус. Там стотици хиляди, ако не милиони хора с произход от бившите британски колонии са интегрирани изцяло, включително чрез смесени бракове и чрез бизнеси, които са усвоили културния модел на британското общество.
- Само че в България трудно понасяме различните - спомнете си как се отнесохме към сирийските бежанци, да не говорим, че има дистанция от малцинствата у нас. Как ще понесем внос на население тогава?
- Така е, но това е и предизвикателството пред нас. Да вземем пример от Германия - спомнете си, че фирмата “Бионтех”, създала ваксината срещу ковид, е на двама турци, образовани и живели в Германия и напълно интегрирани там. Успеем ли да интегрираме молдовци, украинци, сирийци и всякакви други народности, решени да се установят трайно тук, ето начин да смекчим “топенето”.
Другият начин е при ниски темпове на раждаемост да преодолеем проблема с нарушаването на правата на собственост и да изградим правова държава.
- Според данни от социологическа анкета, чиито резултати бяха огласени на дискусия, организирана от ДНК - организацията на продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов, 75% сред анкетираните млади хора искат стабилни доходи, за да родят дете, също толкова твърдят, че не разчитат на образованието си, за да си намерят добра работа, а всеки втори сред тях финансира със собствени средства допълнително обучение, за да се впише в изискванията на родния трудов пазар. Как разчитате тези данни като социолог?
- Много от завършващите икономика, право и хуманитарни специалности в университетите ни не успяват да си намерят работа. Затова няколко поредни министри на образованието ограничиха приема в тези специалности. Оказва се също, че допълнителни елементи в университетското образование като пътувания по програмата “Еразмус” например или съвместни програми с бизнеса, практически стажове и др., се оказват полезни в намирането на подходяща работа. Но след като завършиш, повечето фирми те обучават допълнително и това е съвсем в реда на нещата. Университетът дава основата, която е важна.
- Славим се като европейската държава с най-дълго платено майчинство, но това не дава резултат. Полша опрощава данъци и кредити на млади до 29 години, Унгария дава 20 000 евро за раждане на дете... Тук наскоро Андрей Арнаудов предложи да се дават по 20 хил. лева за раждане на дете. Такива мерки дали ще проработят?
- Умерен скептик съм. Неслучайно примерите, които давате, са с Полша и Унгария. Но истинските примери са Дания и Нидерландия - там майчинството е 6 месеца. Моя колежка в Нидерландия роди преди двайсетина години и разказваше, че във фирмата, в която тогава работеше, имала помпичка, за да си изцежда кърмата, и хладилник, в който да я съхрани, докато свърши работното време, за да я занесе после у дома. Искам да кажа, че либералният модел предполага не грижа на държавата, а твоя собствена грижа, когато си родил дете. Пък и да имаш дете на по-висока възраст, не е толкова лошо. Ако имаш повече деца, по-вероятно е някое от тях все да остане и да е около теб, когато остарееш. Докато при едно- и двудетния модел образоваш децата си, често в чужбина, и е по-вероятно да са далеко от теб...
- Въпросът е дали става дума за промяна на културен модел, или за нови политики от страна на държавата.
- Политиките на държавата имат ограничено значение, ако няма промяна в културния код. Знам за случаи на многодетни млади образовани семейства, избрали да живеят в селата край Пловдив - мъжът обикновено работи в града, а жената гледа 3-4 деца в екологически чиста среда в селото. Чувал съм, че в едно такова село няколко майки си организират детска градина сами или с помощта на селската управа. Мисля, че не е за учудване, че някои от тях са вярващи християни, без значение дали са православни, протестанти и т.н. Тоест в България може да се живее много добър живот и с добри доходи, но това става през личните и колективните усилия на общността, а не през натрапваната отвсякъде етика на удоволствието.
- Смятате ли, че медиите имат отрицателна роля в насърчаването на раждаемостта?
- Не всички, но някои насаждат определени модели на удоволствието и консуматорството. Самата градска култура, хедонистичният начин на живот надделяват над матрицата на всекидневния труд, свързан с отглеждането на деца. Онова, което плаши младите, е, че появата на едно, още повече на няколко деца означава тежък физически труд, независимо от всички удобства на цивилизацията като перални, миялни машини, детски кухни, памперси. То действително си е труд, който иска себеотдаване, а в някои случаи лишаване от определени неща за сметка на невероятното щастие за създадеш и възпиташ нов човек...
- Какъв съвет бихте дали на хората, които управляват държавата за насърчаване на раждаемостта? Защото в крайна сметка образованието и икономиката са в техни ръце, нали?
- Бих казал – но не на тези в правителствата, а на тези, които в сянка дърпат конците в тази държава: стига 30 години егоизъм! Пуснете обикновените българи да забогатеят, оставете ги сами да управляват живота си.
CV
Проф. Иван Чалъков е роден през 1960 г. в Пловдив.
Завършва социология в СУ през 1984 г.
От 1988 г. е доктор по социология. Професор по социология в ПУ “Паисий Хилендарски". Сътрудничи в Института по философия и социология на БАН и на Центъра за политически анализ на технологиите в Томския държавен университет в Русия.
От 2021 г. оглавява Центъра за върхови постижения “Жан Моне” в ПУ.
Автор е на много научни статии и на седем монографии. През 2016 г. е стипендиант на “Фулбрайт” в Технологичния институт на Джорджия в Атланта, САЩ.
